Със смесени чувства към правосъдието в България изпрати Слави Трифонов миналата седмица. В началото й той успя да осъди на първа инстанция собственика на в. „Папарак" Алекс Стоилов в Пловдив, а съдът постанови обезщетение от общо 80 000 лв. В края на седмицата обаче негов иск срещу друг жълт вестник - "Уикенд" за 42 000 лв., бе отхвърлен от Софийския градски съд, а водещият бе осъден да заплати и разноските по делото. По-интересното в случая е, че за втори път Трифонов губи битка с двамата управители на "Ню медиа груп" (фирмата - издател на "Уикенд") Недялко Недялков (син на поета Недялко Йорданов) и Мартин Радославов. В края на март той бе осъден от двамата за клевета - те се бяха засегнали от изказването му, че жълтата преса е "утайката на обществото".

Без съмнение това не е точка във войната и тя ще продължава с пълна сила още доста време. Издателите на "Папарак" са се свили като плъх, притиснат в ъгъла, и ще търсят изход: ще хапят, ще съскат, но няма да се дадат без бой. Колегите им от "Уикенд" пък са в очевиден съдебен възход и настъпват безмилостно. Поведението и настървението е логично, защото ако изгубят войната, ще изгубят и приходите си.

Малко е тъжно, че Слави Трифонов е сам на този фронт, защото тази битка е важна и за гилдията, и за обществото. В нея обаче нещата трябва да се разграничат - не трябва да се слагат под общ знаменател феноменът "жълта преса" и издателите и журналистите, които я правят, и най-вече начинът, по който я списват.



Жълтата преса не може да бъде противник сама по себе си



Така формулиран, врагът изглежда прекалено абстрактен и практически непобедим. Все едно да стреляш с въздушна пушка по луната. Факт е, че този сегмент от вестникарския пазар е основен генератор на интелектуална кражба, лъжи и клевети. В същото време това е най-бързо разрастващият се дял от печатарския бизнес, което означава, че при всички положения ще оцелее. Нещо повече - той ще продължава да просперира, и то по една-единствена причина - за него има читатели.

Война срещу жълтата преса по принцип означава война срещу вкуса на масовия читател. И ето го казусът - от една страна, съществува бизнес, който има пазарно право да съществува, от друга - същият този бизнес печели, по меко казано, нечестен начин.

Абсолютно безпредметно е да се води война срещу вкусовете, а още повече това да се случва в съдебната зала. Най-малкото, защото в един момент самите читатели ще се обърнат срещу теб. Ние не сме народ-чудо: сред нас има и интелигентни, има и по-елементарни хора; има търсещи, има и лениви; всякакви ги има... В крайна сметка не всеки се интересува от евроинтеграция, фиксинги, фитинги, фитнес, Костов, Волен и Доган. Огромна част от хората се вълнуват от сапунени опери и клюки за известните хора. Жълтите вестници задоволяват техните интереси. Затова този тип преса има право на съществуване. Нещо повече - тя може да бъде и полезна за обществото, нищо, че се занимава в повечето случаи с мръсното бельо на известните хора.

За разлика от сериозните вестници жълтите



не зависят толкова от рекламата,

а от тиража и продажбите



При едно нормално общество те щяха да са контрапункт на сериозната преса. Например - ако един телекомуникационен оператор направи гаф - краде импулси, понижава качеството на услугите, мами, но е рекламодател, повечето сериозни вестници вероятно ще си спестят негативните коментари и разследвания. Това е автоцензура, която има за цел да запази приходите на изданието от рекламни постъпления. Един истински булеварден вестник ще постъпи обратно - ще направи компанията на салата. Същото важи за хора, които проповядват някакви ценности в публичното пространство, но самите те не ги следват; звезди, които бранят каузи, пък самите те работят срещу тях. Например пеят на концерт против дрогата, пък в същото време шмъркат "магистралка" след "магистралка". За нас, които гледаме хората по върховете, е полезно да сме наясно кои са всъщност, защото (най-малкото, за което се сещам) те са пример за нас. Това се нарича прозрачност. Сериозната преса не би се занимавала с подобни неща, но жълтата - да.

От друга страна, същата тази жълта преса у нас съществува чрез кражба на интелектуална собственост и на клевети. Може би поради това в настоящия си вид тя по-скоро би следвало да се нарича кафява, а не жълта. Тя препечатва без позволение статии от други издания, като дори ги доукрасява с лъжи. Тя краде снимки от списанията, които са създадени с много труд и пари.



Тя изопачава факти, лъже, злослови



Тя е болна, мръсна, но съществува в този си вариант, просто защото поведението й се подминава с бездушие от... май от всички. Жълтите вестници са като улични деца, които се прехранват с измама, а тези, които могат да ги превъзпитат, се правят, че не съществуват. Срещу тях няма реална съпротива.

И пак ще подчертаем - проблемът не е, че има жълта преса. Щом има печалба при такива условия - ще има и такива издатели. Няма лошо, стига да е честно. Мърдок, който е шеф на Слави, също издава жълти вестници, при това едни от най-големите в света. Това не е проблем, нали? Проблем в нашата страна е, че правосъдието не е стъпило на тази улица с цялата си тежест.

Целта на подобна война не би следвало да е да се убие жълтата преса (което е невъзможно), а да се сложи ред и законност в нейната дейност. Нека Недялко Недялков, Мартин Радославов и техните другарчета плащат заплати на папараци, да харчат хиляди левове за уникални снимки, да поддържат сериозна редакция като тази на "Сън", "Билд". Нека си наемат най-добрите и скъпи адвокати. Това ще е полезно за всички. Известните политици и звезди ще внимават с кого сядат, къде и как пият. Ще внимават дали се излагат. Естествено че няма да станат библейски герои, но ще са нащрек. Също както и издателите на този тип преса ще бъдат нащрек - кражбите ще намалеят, лъжите ще избледнеят.

Вярно, външно нещата няма да изглеждат по-различно: вероятно заглавията ще са същите - гръмки, даже грозни. Но с ръка на сърцето нека да признаем, че



първите жълти заглавия се родиха в баш сериозната преса



Нали ги помните: "Джако заплоди медсестра", "Нашенец с два члена страда край Босфора", "Силиконовите гърди гърмят в Космоса", "Крава абортира с трактор"... Просто ще има ново преразпределение на заглавията и пазарът ще се саморегулира. За целта обаче жълтата преса трябва да мине през чистилището и да излезе съвсем нова.

Между другото загубата на пари е единственият инструмент, който може да я уплаши и превъзпита. Защо това не се случва? Ами защото от този бизнес не печелят само издателите и идеолозите на жълтата преса, но и уважавани компании. Този бизнес не се заключава само в писането. Следват печатници, разпространители, транспортни фирми, сергии, че дори и общинари. Но тъй като държавата е доста провинциална и кой знае колко звезди няма, няма и кой знае какви събития, жълтата преса набляга на измислиците. Така изглежда този доходен бизнес, а понеже в него има прекалено много пари и прекалено много интереси, битката с клеветниците е трудна.

Затова битката трябва да продължи и то не само в съдебната зала. Слави не получи достатъчно подкрепа, както самият той не е подкрепял почти никого от хората, които дълго преди него водеха войни (старият български синдром всеки да действа поединично и вечно да сме разделени). За да победи, му трябва институция от величината на Съюза на издателите. Само тази организация като изразител на волята на водещите медии има силата да превъзпита манталитета на жълтите издатели и журналисти. Съюзът може да лобира пред институциите и разпространителите за редица промени, които могат да променят статуквото.

Начините да се сложи ред са много - от законови до публични кампании. Представете си какво ще се случи, ако всички вестници и списания си потърсят правата за всички откраднати снимки и текстове, ако Съюзът притисне разпространителите да не продават тези вестници, докато не подпишат етичния кодекс на журналистите или нещо друго. Тогава битката ще бъде много кратка. Което не означава, че за Слави и други звезди като него няма да се пише отново, но поне това, което излиза, ще е истина, и за набавянето на информацията ще са положени усилия.