Ако златната рибка се появеше пред американската администрация и предложеше да й изпълни три желания, едно от тях непременно щеше да е смъртта на Заркауи. Следващото желание на Белия дом би било да няма смъртни случаи в Гуантанамо.

За последните четири години и половина, откакто лагерът "Делта" в кубинския залив Гуантанамо съществува, в него е имало 41 опита на затворници да сложат край на живота си. До един предотвратени. В лагера лежат 750 арестанти, заподозрени в тероризъм.

В събота обаче съотношението успешни-неуспешни опити за самоубийство се измени на 41:3. Американското южно командване докладва, че трима затворници са се обесили. След няколкото дни на заслужено тържество след ликвидирането на терорист N1 едно за Ирак, новините от Гуантанамо изведнъж помрачиха радостта на Вашингтон.

Тримата мъже - двама саудитци и един йеменец (имената им засега не се обявяват), се обесили със "саморъчно направени от дрехи и чаршафи примки", уточни контраадмирал Хари Харис по телефона от Гуантанамо. Първият обесен е открит малко след полунощ в петък срещу събота. Скоро след това са намерени и другите двама. И тримата са оставили предсмъртни писма на арабски.

Според контраадмирал Харис



самоубийствата са предварително планирани и добре координирани



Той съди за това от факта, че са извършени едновременно и по един и същ начин. Преживе и тримата самоубийци са били участници в гладната стачка, която в един момент обхвана 130 души.

Президентът Джордж Буш изрази сериозна загриженост от случилото се и нареди тленните им останки да бъдат третирани "по хуманен начин и с уважение към културната принадлежност на загиналите" в съответствие с мюсюлманските традиции. "Президентът иска да бъде сигурен, че погребението ще бъде проведено правилно от всяка гледна точка", обяви говорителят на Белия дом Том Сноу.

Не само вражеските на САЩ държави, но и част от техните съюзници нееднократно са укорявали САЩ за задържането на затворниците в Гуантанамо. Срещу повечето от тях изобщо няма предявени конкретни обвинения. Целият мюсюлмански свят е настръхнал заради лагер "Делта". Преди година съобщения за гаври с Корана - по непотвърдена журналистическа информация свещената за мюсюлманите книга била хвърляна в тоалетните - предизвикаха масови бунтове в арабския свят. Неколцина демонстранти дори се простиха с живота си. Още по-силна реакция провокира избухналият затворнически бунт в Гуантанамо, когато надзиратели се опитали да проверят кораните на затворниците за укрити в тях медикаменти. На 18 май двама затворници направиха опит за самоубийство с успокоителни, с които по някакъв начин бяха успели да се сдобият в лагера.

Ако има нещо, за което администрацията на Буш и затворниците са съгласни - то е, че битката за Гуантанамо се води на две нива - в затвора, където арестантите обявяват гладна стачка и правят опити за самоубийство, и във външния свят, където съобщенията за мъчения формират негативни международни и вътрешни реакции, които оказват натиск върху Белия дом да затвори базата си в Куба.



Администрацията на Джордж Буш има интерес задържаните да са живи,



дори това да е против тяхната воля. Принудителното им хранене, когато са обявили гладна стачка, от дълго време е стандартна практика. Първата гладна стачка беше организирана още през 2002 г. Главните лекари на затвора разказват пред сп. "Тайм", че задържаните, които издържат на глада, са подложени на т.нар. "принудителни методи". Според записки на медиците, предоставени на "Тайм", 20-годишният арестант Юсуф ал-Шехри, който е в Гуантанамо от 16-годишен, често бил завръзван за специално приспособен стол за хранене. Пластмасова тръба била вкарвана от носа му и достигала до гърлото. Понякога тя била с 50% по-голяма от тези, които обикновено се използват за хранене на пациенти. Самото поставяне на тръбата за хранене е процедура, която може да причини повръщане, кървене и диария.

Обвиненията за мъчения на затворниците са отправени от над 250 медицински лица, но нито един от тях не е работил в Гуантанамо. Те са се подписали под открито писмо, изпратено до британското медицинско списание "Лансет", с искане да бъде прекратено принудителното хранене на арестантите. В него те цитират етичния закон на Американската медицинска асоциация и на Световната медицинска асоциация, който определя принудителното хранене на затворниците като нарушаване на човешкото достойнство. В отговор американците обясняват, че запазването на живота на затворниците е тяхна отговорност, дори и ако се налага за това да предприемат драстични мерки.

В глобалния джихад атентаторите са възхвалявани като герои, а самоубийството в Гуантанамо може да се приеме като акт на пасивна съпротива, подобно на саможертвата на будистките монаси в началото на виетнамската война. Смъртта на арестантите в Гуантанамо може да има и религиозен смисъл. Полковник Майк Бъмгарнър, който отговаря за американските лагери за задържане, обясни през май, че няколко затворници са му разказали "за видение, което те получили като послание от Бога - че ако трима арестанти умрат, това ще привлече вниманието и така ще могат да бъдат освободени."

Бивш служител от администрацията на Буш, запознат с проблемите в Гуантанамо, вярва, че самоубийствата може



да разколебаят международната подкрепа, която Буш получи за Иран



Според източника смъртта на задържаните едва ли ще се превърне във вътрешнополитическа тема, защото според американския избирател "щом са в Гуантанамо, значи са от лошите". Той обаче допълва: "Хората не реагират много добре на подобни изненади, защото те подсилват хипотезата, че хаотичният свят става все по-хаотичен, благодарение на управлението на Буш, вместо да се случва обратното. Хората си казват - това е типично за Буш - той създава проблеми, които не може да реши."

Президентът заявява, че иска да "опразни" затвора в Гуантанамо, но не може да го стори, преди друга страна да се ангажира да ги поеме, без да ги измъчва и без да ги освобождава. Въпреки това властите строят нов затвор за 30 млн. долара в Гуантанамо, където смятат да съберат повечето от затворниците, държани при строг тъмничен режим. Харис твърди, че базата ще бъде нужна и в бъдеще.

По-голяма загриженост в момента предизвиква дело за законовите права на задържаните, по което се очаква Върховният съд да се произнесе през юли. Процесът "Хамдън срещу Ръмсфелд" може да даде отговор на въпроса дали затворниците имат право да бъдат съдени в американски граждански съдилища. Решение в полза на задържаните ще означава разгром за сложната законова рамка, разработена от администрацията, и даваща право затворниците в Гуантанамо и на други места да бъдат задържани без обвинения и съд, а само заради определението "вражески бойци".

Законовата битка обаче би могла да бъде изместена на заден план от кървава конфронтация в Гуантанамо. Мълвата за самоубийствата ще се разпространи бързо в затвора. Лидерите сред затворниците могат да решат да усилят натиска с организирането на нови стачки, сблъсъци и дори с нови самоубийства. Гуантанамо е далеч от Ирак и Афганистан, но може да се превърне в нов фронт на войната за войната срещу тероризма.