България може да влезе лесно в Евросъюза, ако начело тръгнат бандитите й. Гениално решение, което самата Европа ни предложи през последните седмици. Италия поиска да екстрадираме група престъпници, изнасяли деца за кражби и проституция, и нашите прокуратура и МВР изненадващо казаха "да". За първи път България ще предаде свои граждани, за да бъдат съдени в чужда държава. Какво по-силно доказателство, че се вслушва в европейските критики по глава "Правосъдие и вътрешен ред" и че не укрива престъпните банди.



Безпомощната българска съдебна система,



която не намери сили да разгроми нито една от големите трибуквени групировки, нито наказа авторите на поне едно поръчково убийство, внезапно получи възможност да излезе в отпуск. Нашата организирана престъпност отдавна е оставила следите си из почти всички държави в Евросъюза и ако някой настоява за съд над родните бандити, достатъчно е да ги поиска. Вместо да се оплакват от своднически мрежи, трафиканти на дрога, контрабандисти, крадци на коли, фалшификатори на пари и всякакви други престъпници, европейските страни трябва сами да си свършат работата, а не да се надяват на нашия съд. България е на път да реши вечния спор между изпълнителната и съдебната си власт, който се свежда до обяснението "ние ги хващаме, вие ги пускате" и до отговора "как да не ги пускаме, като уликите ви не струват". Достатъчно е нашата изпълнителна власт само да ги хваща, а други ще имат грижата да представят доказателства за престъпленията им на чужда територия и да им налагат наказания.

Така се постигат още няколко цели. Първо, Евросъюзът ще ни покаже колко ефективно е неговото наказателно правораздаване и дали е обективен в критиките си. Второ, ще намалее корупцията в съдебната ни система, защото потенциалните й клиенти, които й плащат най-добре, за да се разхождат на свобода, ще отидат задълго в задгранична командировка. Трето, България ще направи икономии от разходи за затворници, особено като се има предвид, че харчи за тях повече пари на ден за храна, отколкото могат да си позволят поне половината българи. Ще поочистим името си на държава износител на престъпност, в която се крият лица, които отиват, извършват престъпления примерно в Италия, Франция или Чехия и бързо се връщат у нас. Или пък на закриляща хора, които организират от българска територия банди за извършване на престъпления в страните-членки. Не на последно място идва и екстрата, че дори и половината ни бандити да бъдат осъдени в страните-членки, за всички останали ще е обеца на ухото какво може да им се случи.



Ненадейното просветление



дойде покрай съвместната българо-италианска операция срещу трафика на хора. Ударът на карабинерите в Триест срещу мрежа за износ на български деца бе последван от искане на италианските власти да задържим 39 души у нас, които да им предадем за съдене. Според официалните съобщения заподозрените лица, основно от ромски произход, са склонявали малолетни девойки към джебчийство и проституция в Италия и други страни в Европа. Последва мълниеносна реакция от МВР и прокуратурата и почти всички бяха арестувани, а държавното обвинение поиска и получи от съда задържането им за срок от 40 дни, необходими за осигуряване на условията за екстрадицията им в Италия. И от вътрешното министерство, и от прокуратурата обявиха, че така се е доказал смисълът на промените в конституцията, които позволявали вече България да екстрадира свои граждани в други страни от ЕС, където да бъдат съдени.

Ако задържаните бъдат закарани в Италия, ще създадат



прецедент



Спорно е обаче дали при наличното законодателство това може да стане. През 2005 г. с промените в конституцията, посветени на бъдещото българско еврочленство, бе променен текстът, който абсолютно забраняваше предаването на български граждани на чужда държава и чужд съд. Така в чл. 25 от главата Основни права и задължения на гражданите бе записано, че "гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателното преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България".

Или казано по-просто, трябва да има такъв договор. Това би трябвало да е договорът за присъединяване към Европейския съюз, който обаче ще влезе в сила най-рано от 1 януари 2007 г. За подобен прочит е достатъчно и да се погледне приетият пак през 2005 г. Закон за екстрадицията и Европейската заповед за задържане.

Разбира се, тук може да се приеме, че под международен договор може да се разбира двустранно споразумение между Италия и България, сключено по-рано. И макар в информационните правни системи да излиза, че такъв има само по повод гражданските дела, нека приемем, че съществува и по наказателни дела. Тук обаче възниква проблемът, че подобно нещо не може да е договаряно при наличието на забраната в конституцията и Наказателния кодекс. А за нов договор, при това ратифициран и обнародван, напоследък няма следи. Така че тук със сигурност ще възникне много сериозен казус, чието разрешаване ще е пример за по-нататъшни подобни ходове. Трябва да се отбележи също, че абсолютната забрана за предаване на българи продължава да стои и в Наказателния кодекс. Но специално този проблем е лесно разрешим чрез прякото действие на конституцията, която е акт от по-висша степен в сравнение с НК.

Може да се потърсят още няколко аргумента в подкрепа на



международното разделение на труда в съдилищата



Такъв е смисълът на Европейската конвенция за международно признаване на присъди на Съвета на Европа. При нея е възможно например Италия да осъди дори задочно българин и да поиска изпълнението на тази присъда от България, ако например лицето се намира у нас. Същото се отнася и до България, която може да осъди италианец, който се крие в родината си, и да поиска Италия да изпълни присъдата. Такъв е примерът с британския футболен хулиган Майкъл Шийлдс, за когото се появиха съобщения, че може да бъде предаден на Великобритания, за да изтърпи в неин затвор наложеното му от български съд лишаване от свобода.

В подкрепа на хипотезата за международно сътрудничество срещу българската престъпност е чл. 470 от новия Наказателно-процесуален кодекс. В неговата втора точка е записано, че ако едно лице е осъдено в България, но се е скрило на територията на друга страна, можем да помолим тамошните власти да вкарат престъпника в свой затвор. Например, както е посочено в НПК, ако "изпълнението на присъда в другата държава може да подобри възможността за социализация на осъденото лице". Като се има предвид какви са условията на затворите в повечето страни-членки в сравнение с нашите, бандитите сами трябва да се молят да лежат там.

Но ако наш съд постанови, че не е законно предаването на български граждани на чуждо правосъдие, и осуети обещаното екстрадиране в Италия на задържаните 39 лица, две институции -



МВР и прокуратурата, ще станат смешни,



защото ще се окаже, че не са чели внимателно законите. Така ще се провали внезапно осенилата ни надежда, че е намерен начин как да преодолеем главното препятствие по пътя си към ЕС. Ще бъде убита в зародиш и самата мисъл, че ако не в България, поне в чужбина ще има възмездие за родните бандити.

Предаването на български престъпници за съд в други страни е фактическо задействане на предпазната клауза в сферата на правосъдието, още преди Комисията на ЕС да я е препоръчала официално. Брюксел ще се произнесе по нея при представянето на третия си мониторингов доклад към края на септември. Присъединителният договор позволява клаузата да бъде пусната в действие още преди приемането на страната през 2007 или 2008 г. Като се изключи унижението, че Европа може да спре да признава решенията на българските съдилища, ще ни остане утехата, че ЕС ще трябва сам да им върши работата. Никоя държава няма интерес България да служи за развъдник на безнаказана престъпност. Затова заедно със засилващия се натиск върху българската съдебна система Европа все повече ще търси и механизми, чрез които да поеме решението на проблемите в свои ръце.