|
| Савин Ковачев |
- Убеден съм, че ще се стигне и предполагам, че ще стане до месец. Иначе е много хубаво, че се разбуниха духовете, защото при дебатите и обсъжданията в парламента може да се родят идеи за неговото усъвършенстване. Във всички случаи ще има голяма полза от дебата в парламента.
- Последният вариант на проектозакона предвижда по-омекотен режим на застрояване в сравнение с действащите наредби. Не се ли опасявате, че инвеститори, които е трябвало да се съобразяват с по-строгите правила, може да ви съдят след обнародването на закона?
- Повече от това смекчаване няма да има. Напротив, не бих се учудил, ако законът се втвърди, защото има такива идеи. Те гравитират най-вече около обектите, които могат да се слагат на плажовете. Ние не сме забранили тотално извършването на търговска дейност на плажовете, имайки предвид най-вече заведенията за хранене, бийч баровете и т.н. Идеята ни обаче не бе разбрана много добре и по плажовете се появиха много "интересни" обекти, на които въобще не им е там мястото - сергийки за търговия и дори супермаркет на плажа в Слънчев бряг. А някои концесионери са сложили мобилни клетки за телефони, които са маскирали като слънчеви часовници. Това по принцип са хубави идеи, но мястото им не е на плажа. И няма да се учудя, ако в хода на дебатите просто се забрани разполагането на такива обекти по плажната ивица.
А неизрядните обекти ще бъдат заличени. Крайно време е държавата да си влезе в ролята на собственик на плажовете, защото имам чувството, че се злоупотребява с правата, които имат някои концесионери. Най-фрапиращият пример е на Слънчев бряг - Север, където има 102 незаконни обекта. Това ще доведе до доста тежки последици за концесионера.
- Депутатите от опозицията са категорични, че със закона окончателно ще се легализира построеното през последните години и по този начин ще се бетонира статуквото на собствениците на хотели по Черноморието.
- Депутатите от опозицията да предложат тяхното виждане и ако то бъде възприето от всички, няма да има проблем обектите да не се "бетонират", както казвате. Има два варианта. Първият е да се възприеме положението, което ние сме предложили - т.е. законно построените обекти да си останат. Другият вариант е да събаряме обекти, които не ни харесват. Кой обаче ще каже какви обекти трябва да съборим и дали българите ще са съгласни да въведем ново изключително законодателство в държавата, което да посяга на законно изградена собственост? И дали чуждестранните инвеститори, които са вложили много пари в законно построени обекти, част от които и на мен не ми харесват, ще се съгласят да се съборят? Дали по този начин ще дадем добър сигнал и в чужбина? Това по-скоро би бил поредният лош сигнал.
Голяма част от обектите, които са законно построени, вероятно и без това ще бъдат съборени и този процес ще започне след около две години. Причината е, че те няма да имат посетители, както вече се забелязва.
- Бяха изразени мнения, че 2-годишният срок, предвиден за стиковане на подробните устройствени планове с новите правила, ще бъде достатъчен за уплътняване на все още незастроените територии по морето. И хаосът ще продължи...
- Това твърдение е лишено от логика, защото по този въпрос самият закон не казва нищо ново в сравнение със сега действащите наредби. И в момента действа забрана за уплътняване чрез новата глава в Наредба №7, която беше въведена през миналата година. А срокът се въвежда, за да подтикне и държавата, и общините да насочат през това време усилията си да направят плановете - да намерят финанси, да проведат процедурите, да приведат общите и подробните устройствени планове в съответствие със закона. След много дискусии решихме, че най-после трябва да въведем един реален, а не политически срок.
Другият вариант, ако решим да бъдем прекалени светци, е да наложим мораториум на строителството по Черноморието. Депутатите имат такова право. Според мен обаче нито един мораториум в България не се е увенчал с успех. Първият беше за земите и имуществата на ТКЗС-тата, но той не доведе до нищо хубаво и беше един от най-нарушаваните актове на Народното събрание. Така че и сега, ако се въведе мораториум, по-скоро ще генерираме незаконно строителство, с което ще трябва да се борим впоследствие. Тоталната забрана никога не е била обществено приемлива и не мисля, че която и да е партия ще се ориентира към подобно решение, защото това ще е лош знак и към избирателите й.
- Представителите на местната власт също имат претенции към закона. Кметовете на морските общини например предложиха да им се преотстъпят между 30 и 50 % от концесионните възнаграждения за плажовете, за да могат да ги инвестират в инфраструктура. Доколко са реалистични тези искания?
- Кметовете са прави, а исканията им са доста реалистични. Аз не бих дръзнал да отричам претенциите им, които са основателни. Самите ние бяхме предложили поне 30% от концесионните възнаграждения да остават за общинските бюджети. Министерството на финансите обаче подходи по традиционния начин - каза, че бюджетът ще бъде лишен от 2 млн. лв. приходи, които са много необходими на държавата и не чак дотам на общините. И за да може законът да мине, ние се отказахме от този текст. Сега обаче депутатите - особено представителите на черноморските региони, ще внесат и ще гласуват подобно предложение. И не бих се учудил дори 50% от приходите да бъдат дадени на общините. Нещо повече - имам чувството, че ще се търси преразпределение и на собствеността. От срещите с депутатите останах с впечатление, че те ще опитат някои от плажовете да бъдат прехвърлени в полза на общините.
Според мен е разумно част от приходите да отидат в общините, защото те поддържат прилежащата инфраструктура на плажовете. Освен това, според Закона за устройство на територията (ЗУТ), кметовете на общини имат правомощия да премахват преместваемите обекти, които са на плажната ивица. И за тях би било стимул освен глобите, които налагат, да получават и част от концесионните приходи.
Но засега има кметове, които не изявяват подобни желания. Кметът на Несебър например трябва да премахне тези 102 незаконни обекта на плажа на Слънчев бряг - Север. Между другото, той би трябвало да има стимул за това, защото ЗУТ предвижда глоба от 5000 лв. за обект. Тоест, ако се възползва от правомощията си, може да наложи 102 глоби по 5000 лв., които доста добре биха напълнили общинския бюджет.
- Какви други компромиси може да договорите с местната власт?
- Не бих казал, че са компромиси. По-скоро е една логична стъпка, която държавата ще извърши, когато централната власт узрее, че общините не могат да карат само на мускули. Законът за Черноморското крайбрежие би бил една добра стъпка в посока на децентрализацията, която правителството започва да прави. Ще е добре, ако някои от плажовете бъдат прехвърлени към общините. Държавата ще бъде облекчена до известна степен, а общините могат да намерят и по-удачна форма за стопанисване на плажовете.
- Каква би могла да бъде тя?
- При сегашното законодателство единствената алтернатива е концесията. Но би могло всички плажове да се стопанисват от едно държавно предприятие, което да бъде създадено със закон. Това би осигурило разумни и общодостъпни услуги на плажовете - от една страна. А от друга - няма да ставаме свидетели на картинки като сегашните да няма къде да се плажува свободно. Защото сега свободните зони са на най-неприветливите места на плажовете, а в момента не е по джоба на българина да се възползва от услугите на чадърите и на шезлонгите. А така се нарушава общодостъпността на плажовете, които през 1991 г. бяха обявени за публична държавна собственост. Това е собственост, която трябва да се ползва от всички безпрепятствено, а по начина, по който сме дали да се стопанисват плажовете, те не са достъпни за хората. Мисля, че е време да се осъзнае, че 6 млн. лв. приходи за държавния бюджет, колкото са постъпленията от концесионните възнаграждения, не са толкова важни.
- А смятате ли, че този път ще успеете да се преборите с икономическите и политическите лобита, които са против приемането на закона? И на каква цена?
- Аз не съм тръгнал да се боря с някого. Аз се боря за правата на българите да имат хубава природа по морето, да използват безпрепятствено плажната ивица и морския бряг. Боря се против очертаващата се тенденция само мутри да стопанисват плажовете или срещу техните своеволия. И това е доста трудна борба.
Лобито на собствениците на земи по Черноморското крайбрежие е силно и сегашният вариант на проектозакона, който е сравнително компромисен, е резултат от тяхното въздействие. Но може и те да са прави, тъй като са инвестирали доста пари по крайбрежието и една тотална забрана за строителство на територията ще ги удари много.
