Наскоро промените в Закона за енергетиката, предложени от Министерския съвет, бяха приети на първо четене от парламента. Те представляват eдна смесица от норми в насипно състояние, от откровени противоречия с конституцията и от незнайно как промъкнали се лобистки текстове. И за съжаление, всичко това ще се отрази крайно неблагоприятно на потребителя.

Например в глава "Топлоснабдяване" - тема, към която българското население е крайно чувствително, има доста лобистки текстове.

Законът



неправилно въвежда нов посредник,



наречен упълномощено лице, което трябва да събира сметките за парно в целия блок. При това даже не се изисква този посредник да живее в блока. За да се въведе механизмът, топлофикациите прилагат дребна уловка - отстъпка от събраните суми, ако упълномощеното лице внесе всички сметки навреме.

Вероятно този текст е вкаран в закона под натиска на топлофикациите, защото новият посредник на практика поема тяхната отговорност по събирането на парите за парното и топлата вода. Изобщо не е ясно защо вместо това допълнително звено не се даде възможност на съществуващите вече фирми за топлинно счетоводство да вършат тази дейност? Или защо законът не дава възможност самата топлофикация да си избере посредник, който от своя страна да търси пътищата как да уреди отношенията с живеещите в сградата?

Нереално е да се мисли, че въвеждането на нов посредник ще реши проблемите на топлофикациите с длъжниците или с навременното плащане на сметките. Защото най-големите проблеми са в огромните сгради, където има разнопосочни интереси. Например аз живея в блок със 115 собственици и е достатъчно само един от тях да е против, за да се провали дейността по единното събиране на сметките от упълномощено лице.

Увеличаването на количеството енергия, която се отдава от сградната инсталация, е друг тревожен факт в законопроекта. Досега то беше между 15 и 30%, а с промените става от 20 до 40%. На практика това увеличение е косвено признание, че нараства броят на хората, които се отказват от парно. Затова и относителният дял на отделената от сградната инсталация топлоенергия се увеличава. Само че



липсва убедителен отговор



защо е избран именно диапазонът между 20 и 40%, както стана ясно от опита да се получи разяснение в парламентарната енергийна комисия. Явно авторите на закона са решили да повишат процента, който ще се плаща и от хората със спряно парно, и после да видят какво ще стане.

Не по-малко притеснително е, че общите условия, по които ще се уреждат отношенията между топлопреносното дружество и потребителите, няма да се утвърждават от енергийния регулатор. При сегашната липса на алтернатива на отоплението с парно за много жилища този текст поражда резонните опасения, че може да доведе до истински издевателства над потребителите.

А възможността общото събрание на етажната собственост да забранява или разрешава на един човек да си откачи радиаторите е направо недопустимо. Защото



радиаторите са лична собственост, която е неприкосновена



Да не говорим, че това не може и да се реализира на практика. Онези, които вече са откачили радиаторите си и са ги продали, какво да правят - да си купят нови и да ги монтират отново ли?

Освен лобизъм за определен вид дейности в частта за топлоснабдяването има и откровени разминавания с конституцията.

В промените например се казва, че бъдещите топлопреносни предприятия могат да осъществяват дейността си без лиценз, като същевременно им се предоставя възможност да бъдат и производители на топлинна енергия. Това обаче ги поставя в неравностойно положение със сега съществуващите производители на топлоенергия, чиято дейност се лицензира. А чл.19 ал.2 от конституцията изисква нормативните актове да създават условия за равнопоставеност на стопанските субекти.

В същото време, в чл.39 на сегашния Закон за енергетиката, който не се променя, изрично е записано, че преносът на топлинна енергия подлежи на лицензиране. Т. е. в закона има и вътрешно противоречие.

Но да приемем, че това са недоглеждания, за които министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров твърди, че ще се оправят между първо и второ четене на закона. Консултативният съвет по законодателството в НС обаче е отбелязал и други нарушения на конституцията. Има чисто формални разминавания. В проекта например навсякъде е изписано „Европейските общности" - едно остаряло понятие, което дори не съществува в правния мир. България ще стане член на Европейския съюз и ако се прави някаква хармонизация на законодателството, тя е с оглед на законодателството на Европейския съюз.

Но да речем, че това е случайна грешка. Далеч по-сериозно обаче е разминаването с конституцията - отново чл.19, ал.2, в частта за електроенергетиката. С промените се установява статутът на крайния снабдител на електроенергия. Това са онези търговци, които трябва след либерализацията да поемат обслужването на клиентите, които не са си избрали доставчик. След 1 юли 2007 г. всеки, включително битовите потребители, ще трябва да си избере доставчик на електроенергия. Представете си обаче каква голяма част от българите няма да успеят да свършат тази работа и по закон ще трябва да бъдат обслужвани от крайния снабдител. Това е една огромна пазарна ниша.

Проблемът е, че по този закон



на крайния снабдител се дават много по-големи права,



отколкото на обществения снабдител, тоест на сегашните ЕРП-а. Крайният снабдител например ще може да доставя енергия без изрично подписан договор с потребителя, докато от обществения снабдител това се изисква. Общите условия между ЕРП-ата и потребителите трябва да се утвърждават от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Подобно условие не е поставено към крайния снабдител. Освен че се създава неравнопоставеност при осъществяването на стопанска дейност, и свободата, която се дава на крайния снабдител, е във вреда на потребителя. Да се въведе още една верига по пътя към битовите абонати и да й се дадат такива огромни права е



нарушение на всякакви правила за конкуренция



Като основна цел на промените в енергийния закон, поне за пред обществото, бе лансирана необходимостта от пълна либерализация на пазара. Тук несъмнено акцент е какво се прави с двата останали големи монопола - „Булгаргаз" и НЕК. Само че при НЕК например преструктурирането се прави по начин, който не е възприет в ЕС. Залага се модел, който засега е приложен само в Унгария, Гърция и Ирландия и не е приветстван особено от Брюксел. НЕК се разделя формално - правно и организационно, на преносно и производствено предприятие. Но не и като собственост. Активите за производство на ток и активите, свързани с преноса на електроенергия, си остават в едно дружество.

Мотивите, които бяха представени пред парламентарната енергийна комисия, не бяха състоятелни. Обяснението е, че само при този вариант НЕК може да гарантира обслужването на задълженията си по договорите за модернизация и за изграждане на нови мощности. Винаги обаче може да се намери механизъм, при който обслужването на един заем да се възложи и на двамата правоприемници на НЕК. Самият министър Овчаров явно е наясно, че натискът за промяна от Европейската комисия ще продължи и затова заяви пред депутатите, че този модел ще действа само до Нова година. А след това ще се мисли...