На 1 юни парламентът прие закон за потребителския кредит, на който възлагаме много надежди да стане модел за една бъдеща уредба на етичните правила в цялата кредитна система. Този закон сериозно ще удари през пръстите цялата глутница лъжливи кредитори - от банки до квартални лихвари, които години наред примамваха наивници с привидно изгодни кредитни оферти, за да ги загробят със "ситните букви" на мъгливи договорни клаузи, зад които се крият прекомерни тежести. Досега в договорите за кредит изобилстват скрити форми на свръхлихва (например разходи за управление на кредита, неназовани, но яки тарифни такси за теглене, броене, внасяне, уведомление, приключване на кредита и пр. - фантазията на мошениците кредитори е безкрайна), прилагат се техники за откровено несправедливо отнемане на обезпечението, предоставено от кредитополучател, изпаднал в забава. Според мен кредитните мошеници в България ще претърпят



загуба между 200 и 500 милиона



само в резултат от приложението на чл. 18 от закона. Той дава безусловно право на кредитополучателя да погаси кредита предсрочно и забранява кредитора да иска по-голяма такса за предплащане от тримесечните разходи по кредита (договорни лихви и еквивалентни на лихвата утежнения). Ето сега я оплескаха всичките юнаци, които раздаваха кредити с "нулева лихва" и примамливи, фалшиво ниски лихвени проценти, които обаче се предлагат само през първата година. После лихвата удря висините, но наивният търсач на евтин кредит не може да избяга, защото неустойката при предсрочно погасяване е бясна. Не е тайна, че в голяма част от договорите "с първоначално облекчена лихва" е вградена нагло мародерска клауза, според която дори да върне кредита предсрочно, кредитополучателят трябва да плати на измамилия го банкер или лихвар цялата лихва, която мошеникът би взел, ако кредитът се погасява точно в срок. След новия закон всички коварни капани със свръхтежки неустойки при предплащане ще станат недействителни. Сигурно затова законодателят е предвидил



отлагателна клауза,



сиреч е разпоредил законът да влезе в сила не веднага, а 3 месеца след обнародването му. Ако законът попадне на страниците на "Държавен вестник" до края на месеца, това означава, че ще влезе в сила в края на септември, а още до края на годината ще станем свидетели на първите трусове в кредитната система. Освободени от тегобата на закрепостяващата ги неустойка за предплащане, потребителите, които издължават стари и скъпи кредити, ще хукнат да ги рефинансират срещу нови, при по-евтини заеми. Предполагам, че засегнатите банки ще се пробват да оползотворят в съда



мълчанието на законодателя,



който не обелва и дума за отпуснатите до момента заеми. Логично е кредитните измамници да пробват срещу най-напористите кредитополучатели тезата, че понеже законът поражда действие само занапред, сключените до септември договори трябва да се изпълняват с всички неустойки. Тази теза е несъстоятелна, тъй като потребителите няма да ползват новите си права, гарантирани от закона със задна дата, а очевидно "занапред", след деня, откогато той е в сила. Надявам се още първото съдилище, пред което поставят този спор, да се произнесе в полза на закрепостените кредитополучатели. Така ще накаже всички, които хем добре знаеха, че дестабилизират кредитната система с нереални "първоначално облекчени условия", хем дъмпираха пазара, за да надуят дела си от "бума на потребителския кредит". Законът за потребителския кредит е



хубава работа, но недовършена.



Стои големият въпрос: само потребителският кредит ли има нужда от защита? Същите мошенически техники, с които банки и лихвари прилъгват потребителите, се прилагат и при ипотечните заеми, а и при практически всички заеми за бизнеса. България е държава на микрофирмите, които без кредита нямат шанс. Тези фирми-джудженца не са равностойни на банките-гиганти и за да вземат жизнено нужния им кредит, са изнудени да се подписват под всякакви клаузи и документи, които ге заробват пред банката. Не само потребителят е беззащитен пред кредиторите си. Едноличният търговец, че дори и средна ръка фирми, които нямат достъп до външно финансиране, са в същото неравностойно положение пред банките. Тях законодателят няма ли да защити? Кога? Кога ще се реши въпросът за



честен достъп до кредита?



Кредитополучаващата публика има нужда не само от защита от нечестни клаузи по сключените договори за заем, но и от гаранции срещу кредитна лустрация. Законът трябва да забрани на професионалните кредитори да дискриминират кредитополучателите, като при равни рискови условия, обеми и срокове на заема прилагат в пъти различни лихви. Всички, които публично предлагат кредити, трябва да бъдат задължени да обявят изчерпателни условия за кредитиране и да бъдат задължени да мотивират писмено отказа си от кредитиране. Тогава и конкуренцията във финансовия сектор ще стане по-честна. Клиентите няма да оценяват банките по дължината на бедрата на хубавицата от рекламите им. Те ще имат цялата информация кой какво предлага, а и правни средства да накажат кредиторите, които не удържат офертите си. Това е работа за един бъдещ, по-обхватен закон, който да наложи пълен набор етични правила във всички сфери на кредита.