Откакто е поел поста, външният министър Ивайло Калфин непрекъснато уверява, че се опитва да сложи ред във ведомството си и да въведе железни правила за дипломатическите и посланически назначения.

На два пъти обаче тези правила бяха нарушени. Първо в одобрения от МС списък с 14 посланически назначения, който трябваше да илюстрира една съвършено нова политика, сред професионалните дипломати се промъкна името на бившия главен прокурор Никола Филчев. Това беше възможно най-неподходящото политическо назначение, което не само че Външно не успя да мотивира по никакъв начин, но и заради него министерството бе набутано в един от най-големите скандали от началото на мандата на този кабинет.

Второто изключение стана при назначението на новия ни посланик в Либия Александър Олшевски. Макар че Калфин се закани да няма прескачане на посланици от една столица в друга, в случая стана точно така. От Кайро Олшевски се прехвърли в Триполи, като започна съвършено нов мандат. Нещо, което е недопустимо за останалите дипломати. Това изключение обаче беше одобрено и от премиера Станишев - заради сложната ситуация в Либия със СПИН процеса, където е необходим много опитен дипломат. Както и заради невъзможността на сегашния ни посланик Здравко Велев да остане в Триполи по лични причини.



"Случаят с Александър Олшевски



е единственото изключение, във Външно има строги правила да не се прескача от една страна в друга", обясни зам. външният министър Любомир Кючуков, който оглавява атестационната комисия за дипломатическите назначения. Допускало се по изключение един дипломат да отиде в друга страна, но само при условие че довършва започнатия вече мандат. Стандартният мандат за посланици е 4 години. В миналото прескачането от една столица в друга беше практика. Най-показателен бе случаят със Стефан Тафров, който в продължение на 16 години изкара четири последователни мандата в Рим, Лондон, Париж и Ню Йорк. Бившият шеф на парламента Александър Йорданов също сля посланическите си мандати - във Варшава и Скопие.

Тафров вече освободи мястото си в мисията ни към ООН в Ню Йорк и в момента за нея се търси подходяща кандидатура. От Външно отричат Елена Поптодорова да заеме мястото на Тафров именно заради правилото, че всеки действащ посланик трябва да се завърне в България и да изкара 4 години служба във Външно, преди да замине на следващата си мисия. За този пост по-рано се спрягаше името на зам.-министъра на външните работи Гергана Грънчарова, която в момента отговаря за страните от Северна и Южна Америка. По-вероятно е обаче за там



да замине Емил Ялнъзов,



шеф на дирекция "ООН и глобални въпроси" в МВнР. Зам. външният министър Любомир Кючуков категорично отказва да коментира имена на бъдещи посланици. Гергана Грънчарова също отказа коментар, само обясни, че е направила предложения в своя ресор.

В МВнР в момента трескаво се обсъжда списък с посланически назначения в едни от най-ключовите столици, където мандатите на посланиците ни изтекоха или вече изтичат. Планира се първите десет нови посланици да заминат най-рано в началото на септември. До края на годината ще трябва да се подменят още десетина.

За най-спорната и ключова столица - Москва - още няма изявен фаворит. Мандатът на Илиян Василев бе удължаван неколкократно. За мястото му се спрягат имената на началниците на кабинетите на президента и премиера Андрей Караславов и Филип Боков, но според отлично запознати те предпочитат да останат на сегашните си позиции. Обсъжда се и името на главния секретар на президента Красимир Стоянов. Нито едно от предложените имена обаче не е било аплодирано от Москва.

"В Москва трябва да пратим човек, който съчетава две качества - професионалист, но и да има политическа тежест", смята Л.Кючуков. В списъка на Външно за Русия имало 3-4 кандидатури, като половината от тях са хора от Външно, а другата част са дипломати, които в момента заемат отговорни политически позиции.



Вакантно е и мястото в Атина,



след като посланикът ни там Стефан Стоянов се завърна от Гърция. За Гърция има по-голяма яснота, предложените кандидатури са професионалисти. Мераци за Атина има и БСП депутатът Андрей Пантев.

Предстои връщане на посланиците ни от Варшава, от Осло, от Тирана, от Сараево, Хелзинки и Хага. В Египет също е вакантно мястото. За там най-вероятно ще замине шефът на дирекция "Близък изток и Африка" Петко Дойков. Между 1993 и 1997 г. той е бил на дипломатическа служба в посолството ни в Кайро. Търси се нов посланик и за Алжир.

В момента има проблем с намирането на посланик за Албания, тъй като малко дипломати владеят този рядък език. Според дипломатите от Външно, ДПС не държат на всяка цена там да пратят свой човек. Има и дефицит на арабисти. Проблемът е, че



арабската дирекция в МВнР е феминизирана,



а в страните от този регион трудно се приемат жени за посланици.

Стремежът на министерството е до 20% от посланическите назначения да бъдат политически, а останалите - на дипломати от Външно. Макар че се дискутираше, засега в проекта на закон за дипломатическата служба, който е готов и до месец се очаква да влезе в МС, не е записан точен процент. В САЩ този дял е 50 на сто.

Според хората на Калфин, най-логично било шефовете на дирекции в МВнР, които са най-висшите държавни служители във ведомството след главния секретар, да бъдат номинирани за посланици. В момента зам.-министрите предлагат имена от своя ресор. Неписаното правило гласи, че те не бива да правят номинации на политически лица, а ако има такива - те трябва да бъдат излъчени от партийните централи.

Най-добрата атестация за новата политика на Калфин трябва да дойде от българите в чужбина. Тя обаче може да бъде успешна, ако министърът успее да се спаси от задушаващата прегръдка на коалицията. Защото след Филчев тепърва предстои да се развихрят апетитите за политическите назначения на посланици.



---каре---

Чуждите езици вдигат

заплатите на посланиците



Няколко железни правила слагат ред при назначенията, уверява шефът на комисията Л. Кючуков. Със заповед на Калфин всеки дипломат е задължен да защити два езика с изпит. Когато се намира в чужбина - това трябва да стане в рамките на година, а когато е в страната - по време на лятната сесия, която е през юни и юли. Признават се дипломите от филологии, езикови гимназии и на завършилите в чужбина, както и тези, които са държали държавен изпит по език. Ако изпитът е издържан с оценка 4,50, след 3 години дипломатът отново трябва да се яви на изпит. Ако е с шестица - това е достатъчно. За всеки доказан език дипломатите получават процент върху заплатата си. Въпреки това обаче се оказало, че досега редица дипломати работят само с един език или пък знаят втори, но нямат тапия за него.

Калфин е спрял още една вредна практика - автоматично да се получава дипломатически ранг, ако служителят на Външно 3 месеца е посещавал курс в Дипломатическия институт. Тази практика беше въведена по времето на Соломон Паси и редица секретарки, пресаташета и какви ли не служителки станаха дипломати и така несправедливо бяха приравнени към служители с 5 години в университета.

Другото желязно правило е да се расте в йерархията без прескачане на нива. Около 15 години ще са нужни на един начинаещ дипломат, за да стигне до най-високия ранг, който може да му позволи посланическо назначение.

Шеф на атестационната комисия по назначенията на техническия персонал в мисиите ни зад граница е главният секретар на Външно. Според закона за дипломатическата служба той ще стане държавен секретар и изискванията за него ще бъдат да бъде дипломатически служител с ранг на посланик и с поне 20 години стаж. Досега главните секретари на Външно бяха политически назначения.