-------------

Константин Пашев е старши икономист в Центъра за изследване на демокрацията, доктор по икономика. Преподава данъчна политика и администрация в Нов български университет.

--------------



- Новият закон за данъка върху добавената стойност, който се обсъжда в парламента, предвижда ДДС сметката да отпадне. Но бизнесът изглежда раздвоен по въпроса. Наскоро известният икономист проф. Стив Ханке предупреди, че "премахването на ДДС сметката ще увеличи корупцията". Вие пък не от вчера твърдите тъкмо обратното. Къде е истината?



- С колегите ми от Центъра за изследване на демокрацията предупредихме още при въвеждането на ДДС сметката, че тя не е най-доброто решение. Нашите аргументи бяха, че ползите от нея - като бариера срещу източването на ДДС и като гарант за по-бързо ползване на данъчен кредит - олекват, защото растат разходите за легалния бизнес по спазването на закона.

Всъщност ДДС сметката не успя да издигне ефективна бариера пред данъчните измами с липсващия търговец. В тези схеми организаторът на измамата, онзи, който "дърпа" данъчния кредит, излиза сух от водата, а задължението се трупа у негов съучастник по веригата, който в един момент се оказва или фантом, или неплатежоспособен.

ДДС сметката бе замислена като инструмент данъчното задължение да стои блокирано за хазната в частната сметка независимо от статута на данъкоплатеца. Срещу това добросъвестните платци трябваше да ползват правото си на данъчен кредит по облекчена и бърза процедура.

Преди въвеждането на ДДС сметката у нас действаше принципът на солидарната отговорност, но в краен, жесток вариант. Той позволяваше на данъчната администрация да отказва връщане на кредита винаги когато някъде по веригата има проблем - независимо дали проблемът е във фирмата, искаща кредита, или от административна безотговорност и ограничен капацитет. Само че при първия случай бизнесменът обикновено не тръгва да прави схемата за измама, без да си е подсигурил съучастието на данъчен служител. А във втория случай ощетеният почтен търговец трябваше да доказва правото си в съда.

Ето защо бизнесът възприе ДДС сметката като по-малкото зло от солидарната отговорност. Разбира се, предприемачите винаги са си давали сметка, че отърваването от хомота на солидарната отговорност си има цена - блокирането на оборотни пари в полза на фиска. Това им изглеждаше по-приемливо от риска да се борят в съда за полагащия им се данъчен кредит.

Оказа се обаче, че ползването на ДДС сметка не защитава безусловно правото на изрядния търговец на данъчен кредит. Съдебната практика изобилства с дела за отказан кредит при изпълнени от фирмата задължения. В повечето случаи на честните търговци се налага да доказват реална физическа доставка или износ в миналото, което не винаги е много лесно. Не разполагам с потвърждение от съдебната статистика, но ако приемем, че тези дела са по-малко от периода преди ДДС сметката, то в това би била главната полза от нейното въвеждане. Разбира се, тази полза, ако се докаже, трябва да се претегли на везните срещу цената на блокираните пари на фирмата и ограничената й ликвидност.

И ползите от ДДС сметката за париране на измамите се оказаха съмнителни. Източването на самата сметка се оказа лесно, а в същото време неудобният за измамниците принцип на солидарната отговорност отпадна и престана да ги притеснява. А мащабните схеми с липсващия търговец и каруселите - въртележките с нанизване на много участници по веригата - включиха и източване на ДДС от сметката на "бушона", на фантомния или неплатежоспособния играч, обречен да изгори.

На практика ДДС сметката не пречи на измамниците да платят на съучастниците си и да избегнат разкриването и санкциите. А изрядните не са защитени от риска да се наложи да доказват невинността си в процедури по обжалвания и съдебни производства. Т.е. принципът на солидарната отговорност и сега се прилага избирателно.

И тук ще се върна на изказването на проф. Ханке. Корупцията зависи не от това кой инструмент се прилага, а от това колко място има за избирателно третиране и за нееднакво прилагане на закона. Не познавам аргументите на Стив Ханке, но ако погледнем миналото, ДДС сметката не намали корупцията и измамите, а ги увеличи.

Вярно е, че избирателното прилагане на солидарната отговорност поощрява укриването на данъци. Ако трябва да "откупува" правото си на кредит, дори и най-честният предприемач може да си каже: "Щом така и така ще плащам на ревизорите, поне да има защо". Впрочем от укриването на реални обороти страдат не само постъпленията по ДДС, но и по корпоративния данък, и социалните осигуровки.

- Тогава кой е добрият и за бизнеса, и за хазната вариант?

- Безболезнено решение няма. Но полезният спор не е да има или да няма ДДС сметка, а с какво да се замени тя. Трудностите пред приходната администрация се засилват с отпадането на граничния контрол при търговията със страни от ЕС, с въвеждането на доброволна регистрация по ДДС и с прилагането на различни данъчни ставки. Това са проблеми, които затрудняват и най-развитите данъчни администрации в Европа. Въпросът е спирачките пред измамите да бъдат свързани с най-малко разходи за почтения бизнес. Все пак мошениците са много по-малко от онези, които искат да печелят по нормалния начин, а не като лъжат бюджета с данъците.

Все пак - въпреки болезнената чувствителност към солидарната отговорност, решението трябва да се търси по-скоро в прилагането на този принцип. Разбира се, в мек, цивилизован вариант.

Първо, контролният орган да има право да отказва данъчен кредит само ако има убедителни доказателства, че искащият кредита е знаел или не може да не е знаел, че по веригата има неизряден търговец.

- Точно такъв е текстът в проектозакона за ДДС, предложен от финансовото министерство.

- И това е добре. Второ, необходимо е да се засили отговорността на данъчната администрация, включително и персоналната, за грешки и щети при прилагането на принципа. Трето, ако искаме данъчната администрация да връща бързо и безпроблемно ДДС, трябва се предвиди възможност тя да търси солидарно отговорни и след възстановяване на кредита, ако хване впоследствие измама.

Има хляб в предложението за временно обезпечаване на ДДС кредита. Най-добре е това да става с материални активи. Така не се блокира паричен ресурс на фирмата и не е възможно източване като на ДДС сметката.

Още по-добре е да има диференцирани обезпечения за различните отрасли - според риска. Такъв подход ще стимулира браншовите организации да намаляват риска в своите сектори.

Накратко, трябва не просто да се възстанови принципът на солидарната отговорност, а да се приложи така, че да сведе до минимум избирателното прилагане на санкции от администрацията и да се основава на доказано съучастие.

- В новия закон финансовото министерство смята да противостои на данъчните измамници с т. нар. "пазарни цени"?

- Опасявам се, че това само ще увеличи бюрократичния произвол и натиск върху бизнеса. Не бива да се дава право на чиновника да определя коя цена е пазарна и коя не е. Необходима е система за оценка на риска, която да насочва бирниците към съмнителни сделки. Ако те успеят да докажат, че има трик с цената, измамниците да си носят последиците.

Но съм против предложения като това да се блокира на митницата карго, защото цената на стоката се отклонявала от пазарните. Първо, догодина подобна мярка вече ще може да се прилага само за износ и внос извън ЕС. Второ, така само ще се увеличат лостовете за чиновнически рекет. Митниците и преди са прилагали спорната практика на минималните цени. От нея печелят вносителите на скъпи марки, защото обмитяват без проблем под реалната себестойност. А евтините марки губят, защото са принудени да обмитяват над реалната цена.

- В. "Сега" писа за предложението на трима депутати вписване на нова фирма и прехвърлянето на бизнес да стават само ако собственикът покаже документ от НАП, че не дължи данъци, осигуровки, акцизи, мита и такси. Това ще пресече ли данъчните измами?

- Не съм убеден. В момента на прехвърлянето на фирмата може и да не са установени непогасени задължения. Те излизат след време, по-късно, при ревизия.

Ето защо смятам, че нашето предложение е по-ефикасно. Ако някой иска да прехвърли фирмата си, първо трябва да му се направи данъчна ревизия. И тогава НАП да издава удостоверение за "чисто данъчно досие".