----------

Един младеж ми изпрати стихотворения собствено производство, с молба за оценка. Стихотворенията, уви, бяха слаби, но пълни с очевидно автентичен наркомански опит. Написах на автора защо опитът му е слаб като изкуство, но защо в случая не това е важното. А е важното да не си решава проблемите с дрога, защото ги прави нерешими.

Младежът ми отговори. В стил: твоят свят и здравето му не ме интересуват, защото са гнили отвътре. Плюя на вас и ще правя от собствения си живот каквото поискам, дори ще го разруша, щом ми е воля, за да нямаме нищо общо помежду си.

Няма да скрия, че писмото ме развълнува. Затова на свой ред му отговарям, а поради съмнения в продължаващата актуалност на посочения адрес, както и в надеждата, че може да стигне до друг заинтересуван освен Ники, го правя отворено.

---------



Драги Ники,



Пишеш, че една твоя доза струва повече от нас - всички лайнари, загрижени само за паницата си. И че миг от живота ти е по-ценен от целия наш глупав живот с докторите, тумбаците, лъжите, разврата (ти употребяваш думата "прелюбодейство"), кражбите и дълголетието.

Това, че пишеш, е добре. То означава, че искаш все още някому да натриеш носа.

Натривай, Ники. Като влязъл в ролята на обществен гръмоотвод в момента субект ще ти призная, че до голяма степен си го заслужаваме.

Нещо повече, има един тип сред нас, който е достоен да инкасира в пълна степен упреците, с които засипваш мен, вероятно по липса на друг адресат в момента.

Този тип е як, малко апоплектичен балканец и патриот, който най-мрази наркоманите и сектите. (Признай, че имаш тяга към алтернативни духовни търсения, думата "прелюбодейство" те издава.) Та този човек за нищо на света не би допуснал нарко-комуна в селото или градеца си, което не му пречи да е алкохолик и да бие жена си през ден. (Той дори не подозира, че алкохолизмът е вид наркомания, при това увредила безвъзвратно хиляди пъти повече човеци от всички треви, хероини, кокаини и LSD-та, взети заедно.) Въпросният гражданин никак не би приел детето му да "иде в секта" (така той нарича всеки интерес към хора и идеи, неориентирани към извличане на бързи и конкретни материални облаги от битието). В такива уклони той вижда лична обида и налита на бой. Най-мрази отнесените приказки за добро и зло. Което не му пречи най да обича да дръпне нещо от комшията или държавата, оставено за момент без надзор.

От объркания ти патос разбирам, че жизнеността на този тип не ти е по душа.

Но ми дава надежда, че имаш достатъчни запаси от собствена жизненост. Доказателство е, че си недоволен от света около тебе и имаш хъс да обвиняваш.

Нищо чудно да си сред тези 4000 ученици от горните класове, които са наркозависими според Държавната агенция за младежта и спорта и проведеното неотдавна национално социологическо изследване. Според същото това изследване 4 % от учениците си признават, че са пробвали твърда дрога.

Та, Ники, до голяма степен си прав. Това не значи, че си тръгнал по пътя на славата и спасението. Не е така. Тръгнал си



по пътя на обидата и глупостта



Нищо чудно да си се изпълнил вече с идиотската представа как твоето по-бавно или по-бързо самоубийство с дрога ще бъде морален шамар срещу "гнилото" общество. И нищо чудно актът на собствена анихилация, който се каниш да осъществиш, да ти се привижда като отмъщение срещу преживящото човечество. Може би предусещаш в гордата си мъка как опечаленото общество ридае над клетата ти съдба, докато междувременно ти вдига паметник, посветен на твоя литературен талант и моралната ти непримиримост...

Ники, няма да стане така. И да те има, и да те няма, обществото няма да се трогне. Вместо теб, избрал пътя на краха, то пак ще предпочита да се възхищава на тези, избрали пътя на блясъка и парите. Обществото, при цялата му гнилост, е по-мъдро от теб. То ще се възхити и на подвига и самоотвержеността, защото душата му е като твоята, само малко по-зряла. И ще помни Майка Тереза, но не теб. Пък тя, Майка Тереза е Майка Тереза не защото на 20 е решила да си бие десеторна доза хероин в знак на възмута срещу безразличието към болните и сираците. А защото е знаела урока на търпението и добротата.

И Майка Тереза да решиш да си, се искат труд и смирение - неща, засега които ти се виждат ужасно скучни.

Ще изпуснеш още нещо - любовта. Няма да й оставиш възможност



нито да те разочарова, нито да те спаси



Тя ще отиде при други - при тези, които искат да надникнат в чужди очи, а не само да се оглеждат в тях.

Няма да ти вдигнат паметник и за литературните ти прозрения, защото са немощни и подражателни, а не искаш да се учиш - изглежда ти досадно. Не мислиш ли, че ако Създателят те е пратил със словесна мисия тук, е искал да я развиеш? Дали пък не е очаквал, че ще жертваш време и усилия за тази цел? Да учиш урока на търпението? То не може да стане, ако туряш своя трескав гняв в центъра на Вселената.

Ще направиш грешка - ще изгориш като бенгалски огън в скромно кьоше на планетата, мислейки си, че си Северно сияние за заблуденото човечество.

Това ли искаш? Подозирам, че едва ли. Затова по-добре зарежи дрогата и поработи. Дори с надеждата да ми натриеш след време носа. Макар че междувременно се надявам да видиш - има и други хубави неща на белия свят.