На 18 юни избирателите в Каталония бяха призовани пред урните, за да гласуват нов статут (статутът, според испанската конституция е основната институционна база на автономните области). Новият статут беше одобрен със 73.90% от гласоподавателите. С "не" гласуваха 20.76%, бели бюлетини пуснаха 5.34%, невалидните са 0.90%. С това беше направена нова важна крачка към реформирането на испанската държава.

Каталония е една от 17-те автономни области в Испания, но тя е исторически обособена нация със свой език, литература на каталонски, култура и изкуство. През Средновековието Каталония е едно от важните кралства в Средиземноморието, което превзема Сицилия и Неапол. Разположена е в североизточната част на страната и заема 32 000 кв. км (6.3% от територията на Испания), а населението й почти от 7 милиона души - 15.88% от испанското. По доход на глава от населението Каталония заема четвърто място сред автономните области в Испания.

17-те автономни области бяха създадени след приемането на конституцията от 1978 г. -



след смъртта на Франко,



която дава на автономните области значително повече правомощия от тези на които и да било други региони в Европа, включително германските лендери. Автономните области запазват част от данъците, които събират (35%) за компетенциите, които са им прехвърлени, като дейностите в образованието, културата, здравеопазването и т.н., а останалата сума внасят в централния бюджет.

От дълги години в Каталония съществува движение за самоопределение и независимост на областта. През последните години то се засили особено много. Каталонските националисти настояват за разширяване правомощията на техния статут. Един от основните им аргументи е съществуващият дефицит с Испания (т.е. Каталония плаща повече данъци, отколкото получава средства от централния бюджет). Дефицитът се оценява между 7.5 и 10% от каталонския съвкупен вътрешен продукт, или между 6.7 и 9 млрд. евро годишно. Според авторитетни оценки на икономисти, ако този дефицит на Каталония беше намален с една трета през последните 25 години, и при условие че освободените средства бяха вложени в инфраструктура и образование, Каталония днес би била сред първите области в Европа по доход на глава от населението - след Хамбург, Лондон и Люксембург.

Силен тласък



каталонският национализъм



получи след автономните избори през 2003 г. Тогава за пръв път от повече от 20 години дясната националистическа партия Конвергенция и Съюз на Жорди Пужол загуби изборите. След тези избори Каталония се управлява от тристранна коалиция на леви партии - Каталонската социалистическа партия, Републиканската левица на Каталония и Инициатива за Каталония - Зелени. И трите партии, както и Конвергенция и Съюз, подкрепят искането за нов статут. Така се създадоха политическите условия за приемане на новия статут. Единствено Партидо Популар (дясната Народна партия - НП) на Каталония се обявява против него. Тази партия, която още не може да преживее загубата си в парламентарните избори на 14 март 2004 г., напоследък се превръща от партия надясно от центъра, в партия на "не"-то. Тя се противопоставя на всички стъпки на социалистическото правителство, с което се стигна да нарушаване на досегашното сътрудничество на двете най-големи партии във външната политика и борбата срещу тероризма. НП от самото начало се обяви срещу проекта за нов статут на Каталония, твърдейки, че това е началото на разпадането на Испания като единна държава. Тази нейна позиция се подкрепя от много испанци, които не са съгласни с новите привилегии на Каталония. Стигна се дотам, че по време на миналата Коледа бе обявен



масов бойкот на каталонските стоки,



от който особено пострада прочутото каталонско шампанско наречено "кава", чиито продажби преди Коледа спаднаха с над 9%.

След последните парламентарни избори Социалистическата партия се нуждаеше от подкрепа на други партии, за да поеме властта, тъй като не получи абсолютно мнозинство в Конгреса на депутатите. Такава подкрепа й оказаха Каталонската социалистическа партия и Републиканската левица. Тогава новият министър-председател Родригес Сапатеро обеща, че ако дойде на власт, ще приеме всяко предложение за нов статут на Каталония, който бъде одобрен от каталонския парламент.

На 30 септември 2005 г. каталонският парламент одобри със 120 гласа срещу 15 проекта за нов статут на Каталония (против гласуваха само депутатите от НП). След внасянето му в Конгреса на депутатите и неговата конституционна комисия новият статут беше одобрен на 10 май 2006 г., този път със 189 гласа срещу 154, отново на НП. Тъй като редица от членовете на статута влизаха в противоречие с конституцията, Конгресът промени повечето от тях - от 247 члена бяха променени 160 и от 70 правомощия - 63. Решаваща за одобряването на проекта беше договореността, постигната между министър-председателя Сапатеро и лидера на Конвергенция и Съюз Артур Мас относно определението на Каталония като нация и модела за финансиране. Следващата стъпка е референдумът, проведен на 18 юни, в който всички избиратели от Каталония са поканени да изразят своето мнение по новия статут, след което, ако бъде одобрен, той влиза в сила.



Какво представлява новият статут



и какво дава той на Каталония? За пръв път се признава Каталония за "нация" (макар и само в преамбюла на статута), вместо досегашната "националност". Признава се правото й на самоопределение. Въвежда се задължението за всички живеещи в Каталония да знаят и ползват каталонски език наравно с испанския. Засилват се правомощията на Върховния трибунал на Каталония като последна съдебна инстанция в автономната област. Увеличават се компетенциите, които се прехвърлят от централното правителство на правителството на Каталония (Дженералитатът), като му се дава право да участва в работите на Европейския съюз по въпроси, касаещи Каталония, да прилага режима за чужденците и имигрантите, да управлява пристанищата и летищата, дава му се правото да свиква референдуми. Тези правомощия се добавят към досегашните в здравеопазването, културата, образованието, туризма, жилищата и др. Най-важната придобивка на каталонците е правото на контрол върху всички държавни данъци, които ще бъдат събирани от каталонската администрация. 50% от данъците върху дохода и ДДС, както и 58% от другите данъци (главно акцизи върху тютюна, алкохолните напитки и бензина) ще остават в Каталония. Това означава, че в касите на каталонската администрация ще се вливат всяка година 6 млрд. евро повече от досега. През следващите 7 години испанската държава ще инвестира в Каталония средства, равни на нейния принос в съвкупния вътрешен продукт на страната, т.е. 18.5%. Освен това, тъй като Каталония е по-богата, обемът на събираните данъци е по-голям. Това нарушава философията на досегашната фискална политика на испанската държава, основана върху равенството и солидарността на всички испанци, която се изразява в централно отпускане на допълнителни средства за по-бедните автономни области.

По примера на Каталония и други автономни области завършиха или подготвят приемането на нови статути. Валенсия вече направи това, като записа в своя статут, че всички придобивки и права, които получат други автономни области автоматично, ще се смятат за валидни и за Валенсия. Подобни статути подготвят Андалусия, Балеарските острови, Галиция, Арагон и Кастиля и Леон. Така се засилва децентрализацията на испанската държава.

Приемането на новия статут на Каталония открива пътя към още по-големи реформи в Испания, към подобряване на положението на автономните области и към приближаване на страната към федерализма.