Работодателят може съществено да намали разходите си по поддръжка на офиса с дистанционни служители. |
"Открих за себе си, че не ми е необходимо да отида в чужбина, за да работя за някоя компания там. Вече не завися от пространството и технологиите, за да мога да работя. Затова реших, че си струва тази идея да се популяризира", казва доц. д-р Румен Николов, председател на Асоциацията за работа от разстояние и зам.-декан на Факултета по математика и информатика към СУ "Св. Климент Охридски".
Организацията съществува вече десета година - от времето, когато за повечето българи
преносимият компютър и интернет бяха непознати
Пак тогава е открит и Центърът на технологиите за информационното общество във факултета. "Точно развитието на технологиите позволява през последните години работата от разстояние да набира такава скорост", убеден е Николов.
В България тя все още прохожда, но в други държави нещата стоят по-различно. Дания, Франция и Великобритания са доста активни в тази насока. Движението навън от мегаполисите в САЩ също налага тази форма на работа - така не се губят по 2-3 часа на ден в път.
Първенци сред държавите от ЕС са Финландия, Швеция и Дания, където достъпът до интернет се смята за задължителен. През 2002 г. от къщи са работили 17% от живеещите в Дания. От тях 2% са изцяло заети само от дома. В Естония 4% от заетите работят дистанционно. В България липсва такава статистика.
Работата от разстояние има нужда от подходящи условия - законодателни, но и технологични. Във второто
дори Македония ни изпреварва
там в цялата държава има безжични комуникации, а това позволява да работиш на практика навсякъде все едно от твоя си офис. У нас този тип комуникации все още са екзотика, срещана главно в столицата. В Дания със закон е въведена възможност фирмите да купуват компютри за своите служители, а те да ги ползват у дома си. Самите датчани признават, че това оказва много добър ефект, както за фирмата, така и за цялото семейство.
У нас гъвкавите форми на заетост, разбира се, не са забранени, но не са и разпространени - от една страна, поради липса на информация, от друга - вероятно и заради манталитета ни. В законодателството ни няма регламенти за този тип работа, нито за типа договори, които включват и работа от разстояние. В повечето други държави това отдавна е традиция - тази възможност задължително е уточнена в трудовия договор.
Конкретните ситуации за дистанционна работа могат да бъдат най-различни. Има големи фирми, в които не е необходимо всеки служител да има бюро и компютър, както обикновено е в обичайния офис. Едно бюро може да се ползва от няколко души, а те да идват по различно време на деня. В този случай подходящи са и смесените форми - част от времето можеш да работиш от дома, а през останалото - в офиса. "Това изрично може да е регламентирано в трудовия договор. Така съм го срещал в чужбина, но у нас още не е добило популярност", казва доц. Николов.
Има и организации, които работят изцяло виртуално. Всъщност в момента има не малко българи, които изпълняват задълженията си по този начин. "Става дума най-често за
международни проекти за САЩ и ЕС,
уточнява зам.-деканът на Факултета по математика и информатика на СУ.
Най-подходящите професии безспорно са свързани с интелектуална дейност - разработка на софтуер, журналисти, квалифицирани експерти. По принцип софтуерната индустрия почти изцяло работи по този начин, много рекламни агенции - също, както и застрахователи. Този начин на работа е особено удобен за жени, които отглеждат малки деца, и за хора с увреждания.
Работата от разстояние променя самата организация, режима и навиците на служителите. Много хора
успяват така да работят за 3-4 фирми
наведнъж. В днешно време има достатъчно технологични решения и организационни форми, за да може дистанционната работа да навлезе дори в отрасли като металообработване и селско стопанство, казват експертите. "При нужния софтуер всеки от работещите може да се чувства, че работи в една среда с останалите", посочва доц. Румен Николов. Много от дейностите в строителството например се поддават на виртуализация - работниците могат да общуват с технологични устройства, да измерват и обменят информация, да купуват материали, да се свързват със склада.
Колкото и лесно да звучи, за работа от разстояние също е необходимо обучение. Мениджърите трябва да знаят как се управлява такава фирма, каква технология и организация е нужна.
Българските работодатели обаче се притесняват от такъв тип организация на работния процес. "Проблемът е, че все още сме свикнали
да измерваме свършеното според работното време
а не според реалния резултат", смята Николов. "Единственият проблем е манталитетът на българина, защото за такъв тип работа е нужна доста повече самодисциплина. Когато в университета въведохме електронно обучение, някои си мислеха, че е много по-лесно, но всъщност не е така. Поставяме точни срокове, които трябва да се спазват, и така отчитаме постигнатите резултати", споделя той.
Въпреки че според някои експерти не са необходими преференции за бизнеса за въвеждане на дистанционна работа, такива постъпки вече бяха направени в България. Преди 3 години Българската асоциация за информационни технологии предложи купуването на компютър и софтуер за вкъщи да се признава за разход. До такава промяна в данъчните закони обаче още не се е стигнало. От друга страна, този тип работа е достатъчно привлекателен за работодателя - в някои случаи с него е отчитан до 40% скок на производителността.
Едва ли има нужда да се изреждат предимствата от работата у дома за служителя - по-ефективно разпределение на времето, повече часове за семейството вместо за пътуване. Намаляването на трафика не е за пренебрегване от екологична гледна точка. Разбира се, има и негативни страни -
на хората обикновено им липсва
това да обменят информация и опит, да поспорят, творческата атмосфера и работата в екип.
Работата от разстояние у нас засега е повече известна като "надомна" и е запазен периметър за пенсионери и хора с увреждания. Според експертите обаче България има нелоши възможности за "осъвременяване" на този начин на заетост. "За страна като нашата да работиш от разстояние е един много добър шанс за интегриране в глобалната икономика, макар още да сме в периферията на интересите на големите инвеститори", убеден е доц. Николов.
МАЛКО ФАКТИ
Първите тестове за работа от разстояние са направени през 1973 и 1974 г. в един сателитен офис на застрахователна компания, свързан с прост терминал към централата. Почти 30 години по-късно мнозинството от 1000 водещи компании според "Форчън" предлагат този тип работа за персонала си, макар и тя да запазва доста ограничен дял. По данни от 2001 г. в САЩ дистанционните служители са между 9 и 24 милиона, което сериозно изостава от прогнозите, че в началото на новия век така ще работят 55 милиона американци.