С какво е по-добра синята кръв от обикновената червена? С това, че приносителят й не може да почервенява от срам заради обвинения в гешефти. С какво един висш прокурор е по-добър от печения клиент на правосъдието? С това, че може дори само като свидетел да изработи бягство като за учебник по криминалистика. А каква е разликата между Никола Филчев и Симеон Сакскобургготски? Тази, че докато единият пропусна възможността да бъде изстрелян заедно с първия спътник на Казахстан в неделя и да стане космически беглец номер едно в историята, вторият още има шанса, 88 години по-късно, да повтори отпътуването от Централна гара на дядо си Фердинанд.

Шегата си е шега, разбира се, но пък и двойният фарс си го бива. Не че не сме преживели безброй подобни циркове. Сегашният обаче има всички шансове да не си остане просто фарс. И да се окаже, че нашата полу-демократична, полу-правова държава може и да живне, с цялата си половинчатост. Просто защото не е сама в света.

Само привидно въпросът засега е единствено за честта на името. Защото нито Филчев е престъпник, макар и закононарушител с отказа си да свидетелства, нито Сакскобургготски е корумпиран, докато съдът не се произнесе в този смисъл. Но не само върху техните имена и върху имената на свързаните с тях институции и политици е хвърлена тежка сянка.



Излизат наяве и патологиите на цялата българска държава



Назначаването на Никола Филчев за посланик в Казахстан безпардонно показа, че у нас продължават да се приютяват на други високи държавни длъжности професионално провалили се хора. (Че Филчев се провали като обвинител номер едно, става ясно дори само от проверката на неговия наследник Борис Велчев.) А отговорните за изпращането му в Алмати правителство и президент погазиха собствената си обявена политика да спрат политическите назначения в мисиите ни зад граница. Нещо повече, те дори не могат да поемат публичните последици от скандала. Според Сергей Станишев трябва да се отнасяме по-цивилизовано към хора, заемали висши длъжности, а според обикалящия предизборно страната Георги Първанов хората в провинцията не се интересуват от този скандал. И президентът, и премиерът хич и не помислят, че оттук нататък този посланик няма как да изкара дипломатическия си мандат с различен имидж от този на Йошката в Германия. Най-сетне, нанесено е непоправимо кроше по и без това разклатената стойка на магистратите. Как е възможно виден юрист и до вчера главен прокурор да възпрепятства правосъдието, като не се явява за свидетел - та нали осигуряването на свидетели е ахилесовата пета в работата на всички прокурори у нас.

Разследването на експремиера Сакскобургготски заради братовчед му Виктор Емануил пък



изпари и последната надежда за морал в българската политика,



който може да бъде внесен като благородническа пратка от чужбина. А нашият експремиер и партиен лидер в типичния си стил отказва да носи отговорност пред собственото си гражданство. Пред италианската преса той се тюхка какво щял да каже чичо му Умберто II, а не какво ще кажем ние с гайдите в България. Най-сетне, едва след разследването в Италия опитите да бъде построена детска болница в София за много пари, гарантирани от държавата, се оказват голям скандал, достоен и за нашата прокуратура. След сигнали на български депутати и публикации в медиите преди 2 години е образувана преписка, но тя е иззета от Филчев и размотавана по кабинетите. Така че нищо чудно и по същество прокурорският и царският скандал да се окажат две страни на един и същи фарс.

Независимо какъв ще е краят на скандала и дали ще остане двоен, той показва единственият успешен начин за лечение на българските болести - те трябва да се разпознаят като част от чуждо заболяване, да се интернационализират и лечението им да започне другаде. Кога скандал, започнал от българските медии, е бил повече от чудо за три дни у нас? Кога българската съдебна система изобщо ще започне, камо ли да доведе докрай подобно разследване срещу ексминистър-председател? Или пък да изчисти името му? Нима го е направила поне веднъж досега с окаляните имена на десетки други политици, с които прокуратурата си е играла чрез започване и спиране на проверки? Кога български политик ще откаже като посланик Джон Байърли покана за мач, само и само да не седне редом с добре облечени мутри, собственици на клубове?

Институционалният натиск от ЕС очевидно не е достатъчен за подреждането на собствената ни къща. Трябва ни не само чужд архитект, но и чужди майстори. Дано поне не ни се наложи да си внасяме и общи работници по второ направление.