Бизнес центрове с локална интернет мрежа и отделни стаи за всички обучаващи се. Футболни терени, за каквито мечтае източната част на Европа, зали за баскетбол и волейбол, задължителни беседи с психолози. Това са само част от изискванията не към модерен обучително-възстановителен център, а към увеличаващите се частни затвори по света. Излишен лукс или доказана необходимост? За тези, които отдавна са реализирали идеята, всичко това е нужно. За нас остава да приложим метода "copy-paste" и да чакаме резултатите.

Вече едно десетилетие в Англия, САЩ, Австралия, а постепенно и в много европейски страни се прилага принципът на публично-частното партньорство при изграждането и функционирането на затворите. Доказано е, че при тази система



държавата спестява 20-30 % разходи



Печалба има и за частните инвеститори, което се доказва от постоянното им увеличение и факта, че сами търсят държавата за партньор.

В България този модел се лансира наскоро и причината е повече от тривиална. Парите не достигат не само за изграждане на нови затвори, но и за ремонти на архаичните арести.

"Първоначално, като чух идеята да пуснем частниците, бях скептичен. Това е един вид приватизация на дейността на затворите. Но има много доказателства, че е ефективно", казва ресорният зам.-министър на правосъдието Димитър Бонгалов. Тази приватизация се оказва неизбежна, защото европейските изисквания за условията в затворите са на светлинни години от бюджета на българските зандани. За 11 500 лишени от свобода и 6000 служители са предвидени 5 млн. лв. за година.

В Европейския съюз е прието, че на един



затворник се полагат от 4 до 6 кв. м площ,



без да се включват сервизни и обслужващи помещения, както и залите за занимания. Всеки лишен от свобода трябва да е в отделна килия с вентилация, дневна светлина и тоалетна.

Българският затворник се "шири" на 2 кв. , креватите в килиите са по на 2 и 3 етажа. Дневната издръжка на лишен от свобода е около 1.30 лв., а годишната - 700 лв., колкото се отделя на месец за един турски затворник. Южната ни съседка е на другата крайност в отношението си към лишените от свобода. Дори е критикувана, че предлага нечуваните 20 кв. м лична площ на всеки затворник.

"В Англия преди 10 г. положението е било като у нас. Сега на техните затворници се падат по 7 кв. м площ, а английските фирми, които се занимават с изграждане на затвори, са сред най-добрите", обяснява Бонгалов. Според плановете на министерството догодина около София трябва да започне да се строи първият затвор чрез публично-частно партньорство. Чужди и български фирми вече са заявили интерес към такава инвестиция. Най-много са офертите от Англия, има и една от Италия, а последната е също британска - на компания, която управлява 55 000 затворници в 7-8 страни по света.

Тази дейност е привлекателна за частния сектор, защото му гарантира доход, обяснява Бонгалов. Практиката е договор между държавата и инвеститора да се сключва за 25-30 г. Ангажимент на инвеститора е да изгради за определен срок затвора и да осигури всичко около неговото функциониране - база, персонал, поддръжка, често и охрана. Държавата се задължава да



плаща твърда сума за издръжка



на затворник. Ако в договора пише, че ще се построи затвор за 1000 души, държавата непрекъснато плаща годишна такса за тази бройка, без значение дали в определен момент например само 200 души са зад решетките. Това е единият източник за печалба на инвеститора. Но тъй като през по-голяма част от времето затворите са пълни, частникът трябва да е поне двойно по-ефективен от държавата в управлението на тази дейност. И успява да го постигне. "Оказва се, че частниците са по-добри управленци", коментира зам.-министърът на правосъдието.

В договорите има и клаузи, според които за по-дребни нарушения инвеститорът търпи глоби. Ако пък качеството на изпълнението не отговаря на изискванията, държавата има право да прекрати договора, като изкупи инвестицията.

Отчитайки английския опит, засега сметките показват, че изграждането на частен затвор в България



ще струва около 40 млн. евро



Той ще разполага с псевдо интернет мрежа само в рамките на затвора, но създава представата за глобалната мрежа. Целта е затворниците да се обучават на компютърна грамотност. На излежаващите присъди в частните килии по принцип се дава възможност за различни видове свиждания, включително 3-4-часов обяд със семейството. Затова задължително има и открито пространство с маси и пейки, отделни помещения и т. н. Конструкцията е такава, че позволява да се местят стени, за да може едно помещение да се преструктурира за различни режими.

Най-впечатляващи са охранителните техники. "Имат система за мобилни разговори, с която в една стая може да се говори по GSM, а в съседната примерно или в цялата сграда - не. Има и скенери, благодарение на които не може да се вкара и игла за спринцовка, а електронният контрол е най-добре приложен именно в частните затвори", обяснява Димитър Бонгалов. И напомни за сравнение, че в България в момента съдебната охрана няма белезници и бронежилетки.

Общ принцип и на частните, и на държавните затвори е да се създадат условия за ресоциализация. "Целта на наказанието не е възмездието, а поправянето и превъзпитанието", казва Бонгалов. В Англия например са стигнали до заключението, че физическите игри не развиват интелекта и затова са започнали да наблягат повече на интелектуални занимания.

Практиката да се използват компютри в българските затвори със сигурност няма да се наложи преди появата на частни места за изтърпяване на наказанията. Процедурите по стартиране на публично-частното партньорство обаче ще породят и дискусия, която може да доведе до промяна в Закона за изпълнение на наказанията. Дилемата е дали охраната на затвора да е от държавни служители, или да се поеме от частния инвеститор. Английският опит сочи, че инвестицията се възвръща по-бързо, когато



и охраната е частна



Първоначалното е имало и 5-6 държавни служители, които постоянно да контролират как се изпълнява договорът между държавата и инвеститора. После преминали на периодични проверки. В Чехия обаче охраната на частните затвори останала държавна. Аргумент за опасенията им за текущия контрол, подхранил истински случай в Южна Америка. Там богата бизнес дама, осъдена за престъпление, изкупила чрез борсата фирмата - управител на затвора. Така станала собственик и, естествено, си създала нужния уют за годините, които трябвало да прекара зад решетките.

Засега Министерството на правосъдието не е избрало вариант. "Ще предложим за обсъждане и двете възможности, за да решат депутатите", казва Димитър Бонгалов.



КАРЕ

Локация

Все още не е одобрен конкретен терен, върху който ще се строи първият частен затвор в България. Обсъжданите доскоро Суходол, Сливница и Кремиковци най-вероятно ще отпаднат като варианти по различни причини, включително и неразбиране от военното министерство, чийто е първият терен. "По-скоро ще се насочим към Долни Лозен", разкри Димитър Бонгалов. Обсъжда се и друг терен - рудник "Траяново" в района на Раднево. Там, по думите на зам.-министъра, има "цял град за затворници" - бивши жилищни блокчета на работниците в рудника, преди да го затворят. Мястото от 30-40 дка пустее от 2001 г., ако не броим клошарите.