Медикализацията е трайна тенденция на българския политически живот. Това значи разбиранията, позициите, качествата на опонента да се представят като здравно-медицински проблеми. И тъй като по въпросите на здравето си мислим, че две мнения не може да има, нещата на политическата сцена стават ясни и прегледни.

Обикновено диагнозите са от кръга на психиатрията с най-яркия връх в престрелката Сугарев - Филчев. Задаващите се президентски избори добавиха към арсенала на българската политическа наука геронтологията. Наистина има изключения - Калин Янакиев например продължи старата традиция, като заяви, че лявото е просто патология, дясното - нормалност. Но общата тенденция е друга: медико-политологическият дебат от последните седмици кръжи около възрастта на Неделчо Беронов, която можела да се окаже проблем при изпълнението на служебните му задължения като евентуален глава на държавата. Изгубили търпение от дългото чакане на кандидат-десните, някои автори се хвърлиха да ни убеждават, че възрастта не е порок. Явор Дачков например говори за това, че пенсионерите стават все повече и как смеят левите, на които по принцип се пада да отговарят за тази възрастова група, да се подсмихват на Беронов.

Предполагам, поне от мен не очаквате да агитирам за кого да гласувате. Искам само да обърна внимание върху



съвършеното безсмислие на дебата дотук



Има някои, които са в добра форма и на 90 години, има други, които ги няма никакви на 30, божа работа. Въпросът е съвсем друг: за какво ще се гласува. Пак така по "политико-етнически" признак, за нашия човек, каквото и да каже, на колкото и години да е, каквито и очила да носи? Или ще избираме между някакви политики. Дотук аз не съм чул ясни алтернативи, изказани от Беронов, и в този смисъл всички коментари за това кой имал шансове и кой нямал не интересуват гражданите, а само централите по политически маркетинг, които най-добре да не ни занимават с кухнята си.

Би било например добре да знаем какво мисли г-н Беронов за едни евентуални предсрочни парламентарни избори и дали тук позицията му ще се размине с тази на г-н Първанов, който, разбира се, е против такива избори? Какъв е алтернативният му план за решаването на въпроса с досиетата? Как според него трябва да се избере български еврокомисар? Как оценява войната в Ирак, в която България взе участие? Какво мисли за забрадките в Смолян и високоговорителя на минарето в София, ако мисли нещо различно?

И, разбира се, най-важното: редно е да научим



как според него ще се промени конституцията,



така че да се случи най-после тази пуста реформа на съдебната система. Впрочем любопитно ми е каква точно е била позицията на г-н Беронов по повод - по моему пагубното - решение на Конституционния съд отпреди няколко години за това, че само Велико народно събрание може да променя конституцията? Изобщо как си представя той, че ще се отървем от това проклето Велико народно събрание?

Хайде да идем и малко по-назад. Тази конституция, на която г-н Беронов днес е пазител, демонстративно не беше подписана от същите тези десни сили, които сега го издигат - някои от тях лежаха в палатки пред парламента, други я ругаха в продължение на години. Добре де, не е ли редно той да направи някакъв жест по този повод? Грешка ли беше тогавашната непримиримост, или конституцията някак се намести в българската действителност, оказа се поне малко полезна? Или нещо съвсем трето? За мен обаче е малко странно тъкмо г-н Костов, противник на конституцията тогава, сега да издига за президент именно председател на Конституционния съд. И впрочем, когато говорим за Конституционен съд, очевидно е, че г-н Беронов незабавно трябва да напусне поста си в него, след като е приел да се ангажира с една определена политическа група - ако някак е забравил да го направи, трябва да му го напомняме.

Обхваща ме отново усещането, че



вестниците изпреварват събитията



- едно такова постмодерно състояние на политиката, когато анализаторът коментира неща, които политикът още не е случил. Иска ни се да стават неща, да има политика, да ни се представят реални избори - и понеже няма, идват разни персонализирани сюжети. Вземете такъв един експертен прочит на ситуацията: Костов, Стоянов и другите са намерили най-безопасното общо кратно, за да запазят позициите си и да отложат реорганизацията на дясното пространство... И тези истории са ни втръснали отдавна. Ха, ето ви един съвсем нов прочит на политиката: политгеронтологията. Тъкмо в тон с летните четива за високото кръвно и горещините.