Когато на времето великият майстор Кольо Фичето приключвал градежа на някой мост, той задължително залагал името и живота си като гаранция. Обикновено проверката протичала по следния начин: натоварвали един керван от волски коли с каквото намерят и след това колоната преминавала през моста. Самият майстор стоял под своя градеж, така че, ако падне, да го затрие. Така гарантират работата си големите мъже.

Дясното политическо пространство неистово се нуждае от мостове помежду дузината партийки, които линеят, като че ли чакат бялата лястовица. Нужни са хубави, здрави мостове, които да обединят идеите и силите на различните остатъчни групички, за да се завърнат те отново мощно на политическата сцена. Дясното политическо пространство неистово се нуждае и от майстор лидер, който да съгради тези мостове и да застане с името си под тях.

Кампанията за президентските избори е добър повод слабите сърдити партии да намерят своя път към обединението и възкресението. И загубата, и победата могат



да се превърнат в катарзис за дясното,



но при едно-единствено условие - да има гарант за пътя. Иначе тестото е втасало, но няма кой да го омеси. Дори и сега наследниците на стария СДС имат абсолютно идентични идеи и по общите тези спор няма.

Никой дори и за миг не е поставял под съмнение факта, че вотът тази есен е много важен. Никой дори и за миг не се е усъмнявал, че противникът е ясен - БСП и днешният президент Георги Първанов. Точно обратното: всички десни лидери смятат, че тази битка трябва да бъде повратна. Войските са готови да се бият, само дето няма знаме и лидер. Състоянието е толкова плачевно, че Георги Първанов спокойно може да мисли за преобзавеждане на кабинета си за втората петилетка на жълтите павета.

Иван Костов за пореден път успя да наложи своята воля над останалите лидери в рехавото дясно пространство. Командира даже създаде някакъв мост между десните сили, лансирайки името на Неделчо Беронов за кандидат-президент. Това, естествено, се случи с много напрежение, много извити ръце и много натиснати вратове. Налагайки тезата, че без ДСБ няма обединение, бившият премиер конфронтира всички останали кандидати с шефа на Конституционния съд. Повечето отстъпиха пред ината на Костов, но както върви, електоратът ще се откаже от самия избор.

Макар и да е признат майстор на политическите игри, бившият премиер не се прояви като истински политически мъж. Той не намери воля и сила да заложи името си под моста с име "Беронов". Точно обратното, веднъж започнал да свързва отсрещните брегове, Иван Костов се нареди до зяпачите. Или както сам казва: "ДСБ няма да поеме отговорност при един провал на кандидатурата."

Очевидно е, че Иван



Костов не вярва в победата



на председателя на Конституционния съд, въпреки че, когато го налагаше за общ кандидат, декларираше наляво и надясно, че с президента Георги Първанов е свършено. Странно е да се каже, но Командира трябва да се учи от именно от Първанов как се става лидер. Точно преди 5 години всички приемаха легендата, че само ако Халеевата комета се джасне в Земята, може да бъде осуетен вторият мандат на Петър Стоянов. Първанов май също приемаше това, но като истински лидер поведе битката на партията си, развя знамето, застана под моста на своята собствена кандидатура и... спечели. Мъжката постъпка на Първанов да се яви на избори при предопределена загуба преобърна логиката на социологическите очаквания. Хората очевидно харесват лидерите и мъжкарите. Къде са мъжете в дясното днес?

Чест прави днес на президента Петър Стоянов, че въпреки лошите прогнози за него се нагърби отново да заложи името си и да потърси реванш от Първанов. Така би трябвало да постъпват лидерите - сами да повеждат битките. От всичките шефове на десни партии обаче само един Стоянов пое тази отговорност. Другите и сега само се ослушват и пречат. Получава се много детската игричка - хем те е страх да поемеш отговорност, хем не искаш да подкрепиш другарчето си, хем ти е ясно, че без битка няма да има победа. Тази политика само отблъсква избирателите. Никой не харесва дребнави изцепки от сорта: "Абе, аз понеже не ща да горя сега, няма да се кандидатирам, но вие там вижте, гласувайте за този достоен човек."

Да, Неделчо Беронов е достоен човек. Обаче в България има още хиляди достойни хора, което не ги прави автоматично и успешни кандидатури. Да предложиш човек заради самото предложение, не е отговорно. Да, възможно е в патова ситуация да се издигне компромисна фигура, за да се постигне консенсус. Но консенсусът трябва да означава и делегиране на отговорности и права върху човека обединител. Това означава, че всички лидери на партии трябва да се дръпнат на втори план, за да се изгради имиджът на този човек.



Неделчо Беронов едва ли ще се превърне в обединител



По-вероятно е официалното му номиниране за кандидат-президент да задълбочи кризата. Ако официално влезе в битка, ще бъде оставен сам. Ако се откаже, вече ще е късно друг да започва състезанието.

Положението действително е патово. Освен ако изведнъж от небето не падне Халеева комета, Георги Първанов ще стане за втори път президент, а десницата ще затъне още по-дълбоко в блатото.

Това не означава обаче, че битката не трябва да бъде приета. Колкото и просто да звучи, съдбата на дясното е в ръцете на самото дясно... И най-вече в лидерите му. Тъй като основната криза в момента е лидерска, то всички играчи трябва да се обединят около някакви модели на действия след изборите. Примерно: Иван Костов наложи своята визия за изборите и автоматично се превръща в лидер на дясното. Застава под моста и чака. Ако падне, отстъпва място на друг майстор, ако оцелее - става отново Командир. Оставащото време до изборите трябва да бъде ангажирано с това. Победата или загубата трябва да бъде повод за обединение, защото догодина идват местни избори. А там също ще трябва сила, ще трябва знаме и ще трябва лидер. Един-единствен.