Една от последните снимки (1995 г.) на бившия президент Франсоа Митеран (вляво) с големия му син Жан-Кристоф, известен с прякора "Папамади" ("Татко-ми-каза"). |
Случаят с Пиер-Филип Паскуа (59 г.) е показателен за
решителността на френските магистрати
Той се преплита със случая на Жан-Кристоф Митеран (големия син на покойния президент Франсоа Митеран), който вече изпита удобствата на френския затвор. Свързващото звено между двамата е съдия-следователят Филип Куроа, както и международният аферист Пиер Фалкон.
На 4 август наказателният съд в Париж започна дело срещу Пиер-Филип Паскуа и още осмина приближени на неговия баща, обвинени в присвояването на пари чрез службата за износ на полицейско оборудване Софреми в периода 1993 -1995 г. Вероятно не е чиста случайност, че точно по това време министър на вътрешните работи е Шарл Паскуа (сега на 79 г.), който държи под контрол и Софреми. Заедно с това той е и държавен министър, което ще рече вицепремиер в дясното правителство на Едуар Баладюр. Влиянието му е огромно не само заради държавните постове, но и заради авторитета му на един от най-последователните голисти, които не пропускат да афишират патриотизъм и принципност. Името му нашумява по света с приемането на закона "Паскуа", чрез който Франция за първи път ограничава конституционното право на децата на чужденци, родени на нейна територия, да придобиват френско гражданство. Националистите го аплодират, имигрантите се възмущават, а Паскуа заема позата на
грижовен бащица
на нацията. Едва десетилетие по-късно лъсва, че е бил бащица преди всичко за своя единствен син и за най-близкото си обкръжение. За сметка, разбира се, на френската държава и нейните граждани.
Само от аферата Софреми те са ощетени с 5 милиона евро. Официално Софреми е натоварена да подпомага и контролира фирмите, които изнасят полицейски материали. Тя следи специалната техника да не попадне във враждебно настроени държави или в ръцете на престъпници. Нейната бдителност обаче може да бъде приспана с щедри комисионни.
Следователят Куроа четири години издирва следи от далаверите на Пиер Паскуа, преди да се увери, че е на прав път. Той се натъква на първите улики през февруари 2001 г., когато е към края на разнищването на друга афера, свързана с продажбата на оръжие за Ангола през 90-те години. Тогава той забелязва, че както в сделките с оръжие, така и в далаверите с полицейско оборудване се въртят едни и същи имена, сред които се откроява Пиер Фалкон. Именно той играе ролята на свързващо звено под покровителството на Шарл Паскуа.
В "Анголагейт"
Пиер Паскуа отсъства, но там видно място заема синът на Франсоа Митеран - Жан-Кристоф (сега на 59 г.). Аферата предизвиква национален и международен скандал, защото от нея изплуват имената на 300 персони, включително и много известни, както и на няколко държави, сред които и България. Незаконните оръжейни продажби през 1993-1994 г. възлизат на 633 млн. долара. Един от чадърите за прикритие е Софреми. Франция се чувства финансово ощетена, защото никой от френските участници в тайния бизнес не декларира доходите си от него и не плаща данъци.
Историята започва през 1992 г. , когато бившият журналист в АФП Жан-Кристоф е съветник по африканските въпроси на баща си в Елисейския дворец. През ноември президентът на Ангола Едуарду Душ Сантуш и лидерът на бунтовното движение УНИТА Жонаш Савимби хвърлят страната в нова гражданска война. Франция не й обръща особено внимание, защото е заета с парламентарните си избори. В средата на април 1993 г. дискретният функционер на социалистическата партия Жан-Бернар Кюриал, който отговаря в партията по африканските въпроси, е поканен тайно в Луанда. В обкръжената от бунтовниците столица Душ Сантуш отправя молба към Франсоа Митеран за храни и оръжия. Кюриал отнася списъка с искания в Елисейския дворец, но съветниците на президента любезно отклоняват молбата. На власт вече е дясното правителство на Едуар Баладюр, в което за някои силови министри се знае, че са близки до УНИТА и биха се противопоставили (например министърът на отбраната Франсоа Леотар и вътрешният министър Шарл Паскуа).
Няколко дни по-късно
по странна случайност
Кюриал се среща на малкия площад "Мобер" в Париж с Жан-Кристоф Митеран. Малко преди това синът на президента е изваден от сектора "Африка" в Елисейския дворец, но се ласкае да показва влиятелност. Кюриал му разказва за срещата си с Душ Сантуш и за перипетиите си след това. Жан-Кристоф му споменава за някой си Фалкон, който имал доверието на Шарл Паскуа. Предлага да уреди среща. Още през май Кюриал представя на Пиер Фалкон списъка с искания на анголския президент. Бизнесменът, който е шеф на търговската компания "Бренко" и е представител на Софреми, изказва притеснение, че "отбраната и вътрешните работи подкрепят Савимби", но все пак се съгласява да направи сондаж. Седмица по-късно звъни на Кюриал, за да го обнадежди, че "позицията не е отрицателна". Стартовият изстрел е даден. Кюриал го среща с анголския посланик, после Фалкон сам урежда чрез своята фирма совалки на анголски военни между Луанда, Париж и Москва. В руската столица негов партньор е милиардерът Аркадий Гайдамак, който се радва едновременно на канадско, анголско, френско и израелско гражданство и е агент на няколко държави. Връзките с руските военни му позволяват да купува на безценица излишно оръжие и да го продава десет пъти по-скъпо.
През лятото на 1993 г. Душ Сантуш опитва да получи официална подкрепа от Франция, но външното министерство на Ален Жупе отказва. Париж се придържа към забраната на ООН да се продават оръжия и на двете воюващи сили в Ангола. Фалкон и Гайдамак не се разстройват, а тръгват по
обиколни пътища
След нови совалки до Москва, София и Любляна придобиват словенската фирма "Озос". Връщат се в Париж, където сключват сделка между фирмата и анголската компания "Ематек" за доставка на оръжие. Бизнесът се завърта. От Русия, България, Полша и Киргизстан се изкупуват боеприпаси, стрелкови оръжия, вертолети, ракети, противопехотни мини и пр. Създаден е въздушен мост между Москва, Варшава и Луанда. Към сметките на "Озос" в Австрия и Швейцария потичат милиони долари.
С неголямо закъснение част от тях възнаграждават дискретните играчи. Жан-Кристоф получава 1,8 млн. долара, а 1,5 млн. долара постъпват в близката до Шарл Паскуа организация "Франция-Африка-Ориент". Ревнивци (вероятно в соцпартията) сигнализират в данъчните служби, че някои хора получават големи комисионни, без да ги декларират като доходи. През 1996 г. започва разследване, което навръх Коледа 2000 г. вкарва Жан-Кристоф в затвора "Санте" край Париж. Четири години по-късно той е осъден на 30 месеца условно. В затвора попада и Пиер Фалкон, но той се спасява чрез дипломатически имунитет, като става постоянен представител на Ангола в ЮНЕСКО. Гайдамак се укрива в Израел.
Съдията Куроа обаче не изпуска следата. Той продължава да се върти около Шарл Паскуа и го обвинява в още няколко афери, между които и в две, свързани със сина му Пиер-Филип (едната гръмна през 2003 г., другата - сега). Паскуа-младши от няколко години се е затворил в луксозната си вила в Тунис и намира процедурни причини да отклонява призовките за среща със следствието в Париж. Сега, след официалното завеждане на дело, Франция може да се позове на договора си за правна помощ с Тунис и да поиска екстрадирането му.