Българската армия умиротворява Конго! Звучи екзотично, но скоро може да стане реалност. Откакто стана член на НАТО, България е и част от колективната отговорност за мира и сигурността по всички кътчета на планетата. И ще трябва да се включи дейно в мисии, в които алиансът участва.

Изборът къде точно да помогне страната ни и как наистина изисква висш пилотаж от политическото и военното ръководство. Политиците и военните трябва да намерят



златния баланс между финанси и техника,



внимателно да претеглят ползите и вредите. Само един пример - Испания участваше със свой военен контингент в Коалицията на желаещите в Ирак. По време на предизборната кампания обаче Социалистическата партия обеща да изтегли бойците си от страната на Саддам. Тя спечели изборите и новият премиер Хосе Луис Сапатеро наистина нареди контингентът да напусне Ирак, което доста обтегна отношенията му с НАТО. Няколко месеца по-късно Пакистан бе ударен от жестоко земетресение. НАТО обяви мисия по възстановяване на засегнатите райони. Испания веднага изпрати стотици хора и тонове помощи. За тази мисия тя похарчи поне пет пъти повече пари от това, което би дала за издръжка на бойците си в Ирак, смятат военните наблюдатели. В случая обаче Испания запази баланса между задълженията си като член на НАТО и настроенията на хората в страната.

България също беше поканена да участва във възстановителната операция на НАТО в Пакистан, но отказа, тъй като разчетите на МО показаха, че нямаме сили да се справим с подобно финансово бреме. Възстановителните операции на НАТО са едни от най-скъпите, тъй като цялото финансиране се поема от държавата, която участва в мисията.



Как става изборът на мисия?



При възникване на криза в даден район комитетът на алианса се събира и членовете на всяка една от страните-членки участва в решението дали той да се намеси. Ако дори само една страна е против, не се взима решение. Ако всички са съгласни, военното ръководство изготвя план за действие, който се праща на всички държави с покана за участие. Обикновено нещата опират до брой и тип техника и жива сила.

България няма кой знае какъв избор. Тя не може да участва в мисии, които изискват голям брой изтребителна или хеликоптерна техника, защото не разполага с такава. Не може да се включи и с контингент над 2000 души, тъй като издръжката му е много голяма. Не може да участва и в мисия, в която има работа за подводница. Нашата единствена "Слава" е в клинична смърт и чака да й намерят акумулаторна батерия.

От договорите за закупуване на нова техника, които МО сключи през последните няколко месеца, може да се направи изводът, че



страната ни се насочва към транспортния "бизнес" в НАТО



По принцип това е добро решение, защото транспортните задачи са със значително по-малък риск, отколкото изпращането на пехотинци в центъра на сраженията например.

Една от сделките беше за 12 транспортни хеликоптера AS 532 "Кугър" и 6 AS 323 "Пантер" за нуждите на операции на военноморските сили. Първата машина ще кацне в авиобазата в Крумово до Пловдив на 28 август.

Другата по-крупна сделка е за 5 нови транспортни самолета C-27J Spartan на стойност 91 млн. евро. Първият ще пикира на летище Враждебна следващата година. "Евентуално ще могат да бъдат доставени още три самолета, ако се намерят необходимите финансови средства за тях", обеща военният министър Веселин Близнаков.

Финансисти от военното министерство изчисляват, че до момента страната ни е



изхарчила около 400 млн. лева за издръжка на контингентите ни



в различните мисии. Тя изпълнява задълженията си към НАТО, участва в Ирак и се води за един от най-лоялните партньори на САЩ, включи се и в операция на Европейските сили за сигурност в Босна.

Какви са предимствата на участието на Българската армия в мисия точно в Конго? Анализът показва, че така могат да се натрупат политически дивиденти с минимум ресурс и риск. След проведените на 30 юли първи демократични избори в тази страна е почти сигурно, че НАТО ще засили контингентите от наблюдатели там. До края на годината армията ни ще приключи мисията по организацията на летището в Кабул, Афганистан. Така ще бъдат освободени ресурси от издръжката на 150 военни. Наблюдателните мисии се водят средна ръка като финансова издръжка и са със сравнително нисък риск за живота на военните. Фактът, че регионът е почти непознат за войската ни, в случая почти не играе роля. Отсега нататък армията ни може да участва дори в мисия на Антарктида. Така повелява коалиционната култура.





-----------

Равносметка

--------- ----



България направи дебюта си в мисията на НАТО в Босна и Херцеговина под знака на СФОР. Тя изпрати инженерен взвод, който от юни 1997 г. до 7 ноември 2000 г. бе в състава на инженерна рота от холандския контингент. За целия период в акцията взеха участие 9 инженерни взвода и общо 270 военнослужещи. От ноември 2001 г. там ни представя механизиран взвод под холандско командване.

От юли 1998 г. до януари 2001 г. транспортен взвод от нашата армия заедно с подразделения от гръцката и австрийската армия бе в състава на транспортната група "Хелба".

От 2 януари 2002 г. охранителна рота изпълнява задачи по охрана на щаба на СФОР в Бутмир. Днес тя участва в операцията АЛТЕА под флага на ЕС.

От началото на 2000 г. инженерен взвод участва в операцията на КФОР "Джойнт Гардиън" в Косово. Първоначално той е под холандско командване, а после - под германско. Взводът е от 40 души и изпълнява задачи по изграждане, поддържане и ремонт на съоръжения за нуждите на КФОР, на сгради за местното население и охрана на лагера.

От декември 2000 г. участвахме с щабни военнослужещи в щаба на КФОР, които заемаха длъжности в "Контрол на въздушното движение".

От ноември 2001 г. до края на миналата осигурявахме КФОР и СФОР с един военнотранспортен самолет "Ан-26". Самолетът извърши стотици полети в зоните за отговорност на двете мисии.

От февруари 2002 г. до август 2003 г. България взема участие с военен контингент за санитарна обработка на личния състав в "Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан". През август същата година ръководството на мисията бе поета от НАТО и службата започна механизиран взвод. Той участва в поддържането на сигурност в зоната за отговорност на батальонната тактическа група "Изток". От тази година участието ни в Афганистан ще бъде разширено с механизиран взвод, щабни офицери, медицински персонал, военна полиция, контраразузнавателна група. От един месец български военни от ВВС ръководят изцяло летището в Кабул. С този контингент присъствието ни в Афганистан достигна 150 души.

Фрегатата "Смели" и военен транспорт "Атия" от 2004 г. участват в операции на НАТО "Актив индевър" в Средиземно море.

България прие и участва и в тренировъчната мисия на НАТО в Ирак с пет офицери на различни длъжности. В средата на август у нас пристигат 30 иракски военни, които ще бъдат обучавани в Националния военен университет.





Цифри

Около 1000 офицери, сержанти и войници от Сухопътните войски са били на повече от една мисия зад граница. Статистиката показва, че от началото на 2000 г. до сега около 3000 военнослужещи са участвали в операции по опазване на мира на 3 континента. Почти половината са били на мисия в Ирак. Над 150 бойци и командири имат зад гърба си 3 и повече мисии, а 600 са с по 2 мисии.

Понастоящем зад граница имаме около 430 миротворци: 154 воини са в Ирак; 190 - в Босна и Херцеговина; 31 - в Косово; 150 - в Афганистан.

Най-голям актив от участвали в мисии е натрупала 61-ва Стрямска механизирана бригада, Карлово. Следват я 5-а Шипченска механизирана бригада - Казанлък, и Тунджанска лека пехотна бригада - Стара Загора - 11 на сто.

13% от участвалите в мисии са офицери, 22% - сержанти. Жените с пагони са 3%.