10 август едва ли ще стане нарицателна дата като 11 септември, макар че с този ден ще свързваме най-новия съвременен кръстоносен поход. Откакто миналия четвъртък президентът на САЩ обяви нова национална стратегия за международна кампания срещу клептокрацията, светът вече има
нов обществен враг
Отвъд буквалния превод от гръцки като "власт на крадците", г-н Буш дефинира клептокрацията като "корупция на държавни служители на високите нива", като дълбока и корозираща злоупотреба с власт, заплаха за националните интереси на САЩ, пречка в битката срещу международната престъпност и тероризма. Войната с клептокрацията ще се води със същите средства, които бяха впрегнати и в похода срещу тероризма: всички национални служби за сигурност са получили задачите си за лов на клептократи, създава се международна коалиция. Очаквайте нови законодателни мерки да ударят през пръстите чиновниците от цял свят. Подобно на известния закон USA PATRIOT (нарочно търсена абревиатура от Закон за обединение и укрепване на Америка чрез вземане на подходящи мерки, нужни за пресичане и противодействие на тероризма), новите мерки срещу злоупотребата с власт ще бъдат гласувани първо в щатския Конгрес, но безусловното им приемане и спазване от държавите по света ще стане задължително мерило за тяхната демократичност. Макар на Балканите да сме доста склонни да подценяваме проблема, бизнесът с власт става
глобален икономически проблем,
съизмерим с енергийната криза например. Съдете сами: брутният вътрешен продукт на света се изчислява на 30 трилиона долара годишно. Според Световната банка поне 1 трилион долара потъват в джобовете на висшите властници. Това са 3% от целия продукт на света - приблизително толкова, колкото светът отделя за наука и образование. Това е само нетният доход от голямата корупция, но трилионът не включва нито целия корупционен продукт, още по-малко пък вредите от корупцията. Какво имам предвид под "корупционен продукт" - разбира се, онова, заради което се плаща подкупът. Платил някой един милион подкуп. Но защо е платил? Например за да купи срещу два милиона нещо, което струва поне пет милиона. Корупционният ефект е три милиона, от които единият вече отбелязахме като доход на корумпирания, другите два са доходът на корумпиращия. Затова националната стратегия срещу клептокрацията на САЩ
предвижда еднакво сурови мерки
срещу вземащия, срещу даващия и срещу преките участници в заговора на корупцията - помощници, посредници, съветници и укриватели на получените доходи. За първи път в стратегически документ се говори за клептократски организации, сред които се открояват не само неформалните (лобистки групи, мафиотски формирования), но и публичните. Политическите партии, тези свещени крави на демокрацията, сега изрично се сочат като стожер на клептокрацията. Като клептократска вече се определя всяка практика за използване на властта за извличане на ренти и специално "механизмите за облагане с по-високи данъци с цел извличане на лични богатства" при разпореждане с държавните средства. Засега все още
не е ясен клептометърът,
т.е. критериите, по които ще се оценява кой е клептократ, коя организация, практика и политика подлежат на международно преследване като клептократски. Но пък е ясно, че и измерителите, и мерките ще бъдат финансови. От години наръчникът на американските банкери за познаване на транзакции, пораждащи съмнение за изпиране на пари, съветва да се докладват на финансовото разузнаване всички постъпления по сметки, които надхвърлят потенциала на клиента да генерира добавена стойност. Преценете по този критерий фирмите, спечелили големите обществени поръчки в България през последната година, и ще забележите, че поне половината абонати за държавни пари автоматично попадат в съмнителната категория. А това означава, че много скоро под
ударите на новата битка
ще попаднат мнозина от онези, на които днес усърдно сваляме шапка. За тях в новата стратегия на САЩ е замислено глобално финансово и физическо преследване. Край на сигурните пристанища, мигновено блокиране и бързо секвестиране на имуществата на уличените в клептокрация. Разбира се, такава драстична стратегия буди сериозни опасения. Извънредните законодателства са нож с две остриета. Те наистина ще наложат бързо и с твърда ръка предписания нов морал на публичната власт, но пък лесно биха могли да се ползват и като инструмент за разправа с неудобни национални лидери. И във всички случаи ще означават нови ограничения за бизнеса, особено за банките, които все повече ще се дистанцират от клиентите си: те все повече ще са заети да ги следят и разследват, отколкото да ги обслужват.















