Линкълн Диас-Баларт е роден през 1954 г. в Хавана. Син е на кубинския сенатор Рафаел Диас-Баларт и племенник на Мирта Диас-Баларт - първата съпруга на Фидел Кастро. През 1960 г. цялата фамилия емигрира в САЩ. Линкълн Диас-Баларт става конгресмен републиканец първо в щата Флорида, където има над 1 милион емигранти от острова, а от 2000 г. - в Камарата на представителите във Вашингтон. Той коментира за "Сега" по телефона ситуацията в Куба, след като Фидел Кастро бе опериран и временно сдаде властта на брат си Раул.

---

- Г-н Диас-Баларт, ситуацията в Куба днес изглежда по-различна отвсякога. Как я оценявате?

- От една страна, наистина е по-различна. Но от друга, има известни сходства с останалите абсолютни диктатури. Истината е, че кубинският народ очаква физическия край на Фидел Кастро като един фундаментален момент, за да може да започне процес на промяна. Има един вид национален консенсус по въпроса. Преди три седмици (преди операцията на Фидел Кастро и временното сдаване на властта - б.р.) говорих с един дисидент - независимия журналист Мануел Васкес Портал, който преди няколко месеца се завърна от изгнание. Той ми каза същото, но съм го слушал много пъти и преди.

- Наистина ли смятате, че целият народ чака това?

- Никога не е възможно пълно единодушие. Само в тоталитарните системи се твърди, че е така. Но има консенсус. Бих казал без преувеличение, че става дума за 90 на сто от кубинците. Дори повече.

- Но все пак световните медии твърдят, че немалка част от народа продължава да подкрепя Кастро.

- И на Хосе Марти са му казвали, че само шепа луди искат независима Куба.

- И вие ли чакате смъртта на Фидел Кастро?

- Безспорно. Националният консенсус включва и диаспората. И тук има един фалшив мит за разделението между кубинския народ и емиграцията. Обратното ще бъде доказано много скоро.

- Само смъртта на Фидел Кастро ли ще доведе до промени?

- Не, разбира се. Много хора вече усилено работят за тях сега и те ще станат факт. Миналата седмица ние, конгресмените от кубински произход, подкрепихме подетата от дисиденти на острова кампания за бойкот на режима. Тя е под наслова "Без мен". Хората отказват да участват в мероприятията на властта или в акциите на гнева, не желаят да заклеймяват противниците на Кастро. Но трябва да се знае, че в съвременната история няма по-тоталитарно управление от това на Фидел Кастро. Той надмина дори Ким Ир Сен, който поне подготви сина си Ким Чен Ир за наследник. А в Куба никой не е взел такова решение вече 47 години.

- Каква е информацията ви за здравословното състояние на Кастро?

- Никой не знае. Но сме наясно, че промените вече не са въпрос на много години, а на няколко месеца, може би някоя друга година. Последният инцидент ни кара да смятаме така. Тоест, всичко ще започне по-рано, отколкото се предполагаше. Но вижте, с действията си това го признава и показва дори самият режим в Хавана.

- Как ще коментирате анализите, че нито кубинският народ, нито емиграцията са готови за промяна. В смисъл, че няма човек извън обкръжението на Фидел, който да е подготвен да го наследи?

- Съгласен съм. Няма човек, който да наследи абсолютната му власт. Това не е възможно. Тя не се предава. Това, което ще се случи, е, че единствената законна форма на промяна ще бъдат изборите. Това означава връщане на суверенитета на народа, който бе отнет от група въоръжени, предвождани от Фидел Кастро. Създадената през 1902 г. Република Куба за своето 58-годишно съществуване (б.р. - явно Диас-Баларт брои времето само до 1960 г., когато Кастро се скарва със САЩ) създаде значителна демократична традиция. На глава от населението там имаше най-много на брой в света вестници, радио- и телевизионни програми. Системата на Кастро е противоестествена за кубинците.

- Не беше ли все пак Фулхенсио Батиста, който пръв ликвидира тази традиция с преврата през 1952 г.?

- Всъщност сте прав. Той прекъсна изборния процес, макар после да имаше избори през 1954 и 1958 г. Партиите и свободните медии не бяха забранени. Пък и Батиста управлява само шест години и се готвеше да предаде властта през февруари 1959 г. Фидел Кастро го изпревари навръх Нова година.

- Кой според вас би могъл да бъде следващият кубински лидер?

- Този, който бъде избран от народа. Когато ме питат за името му, отговарям, че то трябва да бъде Легитимност.

- Лично вие замисляли ли сте се да сe кандидатирате за президент?

- Не. Искам само да бъда полезен. Смятам, че притежавам познания за работата на един демократичен парламент. В Куба има много герои, които бих бил горд да видя като кандидат-президенти - например правозащитниците Марта Беатрис Роке, Оскар Елиас Бисет, Рене Гомес Мансано. (Б.р. - първите двама получиха сурови присъди през 2003 г., по-късно Роке бе освободена по болест. Третият още е подсъдим.)

- Имат ли право да участват в промените и емигрантски организации като "Алфа 66" или "Омега 7", смятани за терористични?

- Не искам да коментирам естеството им. Важното е да има възможност да се регистрират всички политически партии. Но трябва да бъдат изработени правила, които да изключат всякакво въоръжено насилие. Бъдете сигурни, че емигрантите масово ще се върнат в Куба и ще регистрират стотици партии. Същото ще сторят и местните жители. Никой не трябва да бъде изключван.

- Дори комунистическата партия?

- Моето лично мнение е, че не трябва да се изключва. Защото при изключването дори на една партия ще се задейства аргументът да бъде изключена и друга. Първото условие за преход е освобождаването на всички политзатворници. Второто е - легализирането на всички политически партии. Без изключение.

- Как ще коментирате отношението към Фидел Кастро на Джими Картър?

- За съжаление Картър е една изцяло отрицателна фигура. Още плащаме за последствията от провала му в Иран. Този господин ходи във Венецуела, за да легитимира кражбата на гласове, наречена от Уго Чавес референдум. Никой не би искал да го покани в Куба, защото знаят, че е продажник. Но това, което ще е необходимо при започването на прехода в Куба, е международна солидарност. Къде са днес петициите за свобода? Има само една декларация на бившия чешки президент Вацлав Хавел. В интерес на истината най-много солидарност срещаме в Централна и Източна Европа. Може би защото и вие страдахте от подобна диктатура. Никаква солидарност от Латинска Америка. А ние, кубинците, винаги сме подкрепяли борбата на всички латиноамерикански народи.

- Смятате ли, че Раул Кастро е в състояние да извърши преход?

- Според мен той няма физическите и умствените способности за това.

- А има ли шанс американска интервенция?

- Категорично не.

- Помните ли Фидел Кастро? Все пак сте били един вид роднина с него?

- Смътно, бях много малък. Иначе щях да го посъветвам да не се жени за леля ми.

- Нали няма да отречете, че в началото и САЩ подкрепяха Фидел Кастро?

- И още как го подкрепяха! САЩ наложиха ембарго срещу Батиста, забраниха да му бъде доставяно оръжие. А Кастро получи много силно американско рамо, докато в средата на 1960 г. САЩ разбраха, че е комунист. Но Кастро бе подкрепян и от богаташите. Като син на испански преселник той бе един от тях. В дълбоката си същност Фидел е реванш на испанския колониализъм. Това е уникален случай в Латинска Америка - да управлява син на испански войник. Баща му - Анхел Кастро, е бил пратен на острова да се сражава срещу местните жители и след това е останал там и е забогатял. Богаташите, потомци на испански преселници, които дълго време контролираха кубинската икономика, съзряха във Фидел Кастро възможността да се реваншират за загубената власт. По времето на Батиста в баровете в страната се подмяташе: "Негърът да си ходи, за да дойде хаосът." Негърът - това бе цветнокожият Батиста.

- На какво се дължи дългото управление на Фидел Кастро - на недоглеждане или провал на ЦРУ?

- Отдавна се опитвам да открия нещо, което да не е станало заради провал на ЦРУ.