|
| Българските офицери са ценители на женската красота. Но все пак трябва да спазват етичните и моралните правила. |
Стигнала и до полк. Йотов, който отблъснал ласките й с думите, че е български офицер и в сърцето му има място само за една любов.
Защо разказвам тази история? Защото е показателна за това
как военните гледат на жените в армията
Само за няколко месеца в България гръмнаха няколко секскандала. Първият беше през януари 2006 г., когато полковник Александър Петков - началник-щаб на 13-а бронетанкова бригада в Сливен, беше обвинен от шест сержантки на свръхсрочна служба в извършване на блудствени действия. Предлагал секс срещу запазване на работата и развитие във военната кариера.
Шестте жени описват в жалбите методите на 45-годишния офицер. Според тях той обикновено ги привиквал в кабинета си, където поставял своите условия. Въпреки заплахите нито едно от момичетата не се поддало на рекета, твърдят самите те.
Петков бе в болнични 6 месеца и не е ясно дали дори е получил заповедта си за уволнение от армията.
На 1 август 2006 г. подполковник Пламен Ганчев - началник-щаб на Пета механизирана Шипченска бригада в Пловдив, беше обвинен в сексуален тормоз от пет жени на кадрова военна служба. Според тях подполк. Ганчев е отправял неприличните предложения по мобилния си телефон.
Тези дни пък военноокръжна прокуратура - Плевен, разпореди проверка срещу командира на под. 34010 в Горна Оряховица полк. Стефан Панайотов. Причина за проверката на полк. Панайотов е публикация във вестник "Дума", която уличава Панайотов в секстормоз на жени от поделението и други злоупотреби. Беше разпоредена проверка чрез Военна полиция, която ще каже дали има основание за повдигане на обвинение.
В Българската армия има 1800 жени,
като 1000 от тях са на войнишки длъжности. Т.е. всичко, което е над тях, е все началник.
Най-високият чин, до които се е добрала жена във войската ни, засега е майор. И те са предимно в отделите по връзки с обществеността в щабовете на различните родове войски. За полеви командир пък все още не може да се говори.
Да се опитаме да видим какъв е проблемът като цяло. Както е тръгнало, съвсем скоро могат да бъдат подадени жалби от всичките 1800 жени от армията. Първоначалният проблем вероятно се крие в манталитета и културата на българските офицери. А той се свежда най-вече до болезнено мъжкареене и избиване на комплекси. Отдавна пък в армията няма авторитети, които да дават пример за поведение на младите офицери. Тук не говорим за хората с лампази от Генералния щаб, а за истинските полеви офицери.
Най-жалкото е, че дори командирите на най-елитните ни бригади използват в речника си предимно
звучни псувни вместо заповеди по устав
Речникът е важен, защото дори една нецензурна дума може да бъде използвана за повдигане на обвинение.
Най-поквареното нещо в армията обаче е годишната атестация. Около нея стават най-големите извращения. Тази атестация се прави всяка година от прекия командир. От нея зависи дали ще растеш в йерархията, зависят заплатата, мястото в дадено поделение и какво ли още не. И за всичко това зависи не дали си бил добър боец, а дали си бил в услуга на шефа. Военни не крият, че за запазване на добро местенце в дадено поделение се дават дори пари на ръка.
Та в тези условия си представете какво е изкушението да направиш
неприлично предложение към подчинената жена
В момента армията обмисля да въведе нов начин на атестиране на военните. В него ще участва не само командирът, но и самите атестирани.
Най-важното обаче е да се изготви и разпространи за изпълнение армейски морален кодекс, който да дава ясни указания къде е позволената граница в общуването между мъжете и жените в армията. След като нямат морални ценности, то поне военните да покажат, че са усвоили задължението си да изпълняват заповеди.
Хеле па тая на снимката що не съм старшина-школник сега ?! 
Или по-добре че не съм, а?! 
)) тъпачки е един от синонимите за жена! 