България е на път да хвърли поредната порция прах в очите на хората и на Брюксел, че партиите и особено тяхното финансиране ще станат по-прозрачни. Нещо повече - последните промени, внесени от управляващата коалиция, които очевидно ще бъдат приети, могат да се превърнат в стимул за нови скандали и дебати за това, дали политическите организации отново няма да се превърнат в търговски дружества.

Няма спор, че вносителите имат и добри намерения, които



биха хвърлили малко повече светлина върху тези финанси



В тази посока е идеята всички шефове на партии да декларират имуществото си в публичния регистър. Или пък политическите организации да не вземат дарения от участващи в обществени поръчки фирми. Или предложението всяка година към заверените финансови отчети на партиите да се прилага декларация, съдържаща списъка на дарителите - физически и юридически лица, вида, размера, стойността и целта на даренията. Или предвиждането за първи път да има имуществена санкция от 1000 до 2000 лв. за партии, които не представят финансов отчет или възпрепятстват одит на Сметната палата.

Оттам нататък обаче започват въпросителните. Едва ли може да има логично обяснение, защо хем се вдига двойно държавната субсидия, хем пада ограничението партиите да получават дарения над 10 000 лв. от физическо и над 30 000 лв. от юридическо лице за година. Освен това рестрикциите за фирмите, кандидатстващи за обществени поръчки, важи само за неприключили процедури. Няма проблем една компания да изсипе куп пари на партия преди изборите и след като тя ги спечели, то да започне да печели поръчка след поръчка.

Депутати обясниха отпадането на тавана на даренията с факта, че



контролът ще е по-стриктен



Така ли ще е наистина? За съжаление - не. Проектът залага на проверки, които ще се извършват от Националната агенция по приходите, т. е. доскорошните данъчни. Председателят на Сметната палата ще изпраща на изпълнителния директор на НАП отчетите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, както и списък на онези, които не са подали в срок отчетите си, за извършване на действия по реда на глава 15 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Да, обаче въпросната глава урежда ревизиите, които приключват с ревизионен акт и се отнасят само за данъци и осигуровки. А нали партиите няма да стават фирми? И ако една партия не получава субсидия и е излъгала в отчета си, ще й се случи ли нещо? Защото в закона нищо не пише. Тя просто може да продължи да си работи като търговско дружество и пералня за пари едновременно.

Или казано иначе, звучи направо абсурдно, но е факт - след 16 години многопартийна система, клетви за справяне с корупцията и незаконното финансиране на политически организации



държавата официално капитулира



Призна го не кой да е, а председателят на Сметната палата Валери Димитров, призван да следи точно за прозрачността в партийните каси. Преди време той обяви, че "липсва адекватен контрол върху финансирането на политическите партии" и че "огромна част от партиите са повече бизнес организации".

Една от най-големите неправителствени световни организации срещу корупцията - "Трансперънси интернешънъл", пък ни сложи сред страните, в които политическият живот е силно повлиян от корупция. Партийни лидери откровено говорят за обръчи от фирми около партиите им. На висок глас се твърди, че партиите се отблагодаряват на своите дарители с концесии, обществени поръчки и държавни постове след избори и въпреки всички изисквания никой и не публикува списъците на тези дарители. Ковчежниците на политическите организации никой не ги знае. От всички регистрирани партии само 63 подадоха отчети за приходите и разходите си, а цели 294 не го направиха. Друг въпрос е, че и на тези 63 могат да им се проверят само подадените и заверени от частни одитори документи, но не и истинските приходи и харчове.



Купуването на гласове и постове се смята за практика,



която за елита не е незаконна или пък укорима. Последен пример - кметските избори в Пещера. Факт е, че сега се правят някакви законодателни опити срещу тази практика. Например в закона за избиране на президент се предвиди глоба за тези, които гласуват срещу облага. В гледаните в момента в парламента големи промени в Наказателния кодекс пък се предлага да има текст с предвиден затвор за тези, които купуват гласове. Първо, обаче ще е интересно да видим дали тези промени ще минат. И второ, как точно ще бъдат задействани тези текстове и доказвано престъплението, не е много ясно.

И вместо да се направят крачки към наказване на незаконното финансиране, за да се издигне позавехналият авторитет на партиите, всички вдигат ръце и казват, че не могат да се оправят с този проблем. Дори Сметната палата капитулира. "Ние нямаме право да проверяваме, да разследваме, да изискваме даването на обяснения, да поръчваме експертизи", оплака се Валери Димитров. Сметната палата може единствено да види дали документите са валидни. Това означава, че по никакъв начин не може да се хване дали има незаконно финансиране. И така е по закон.

Има нещо още по-смущаващо - шефът на Сметната палата ясно каза, че не иска повече правомощия за себе си или за управляваната от него институция. Той смята, че с това трябва да се занимава специален независим орган, който да има и разследващи функции и да работи тясно със следствие, МВР и прокуратура. Да, обаче и МВР, и прокуратурата не искат да се ангажират с такива дейности, въпреки че има куп състави в Наказателния кодекс, които дават възможност за реакция при евентуално незаконно финансиране - документни престъпления например. Но не - те не се занимават с това, за да не ги обвинят, че изпълняват политически поръчки. И накрая тропосват всичко на НАП, която очевидно не може да се оправи с мутрите и източващите ДДС, а камо ли да се захване с партиите.

Или пък да вземем новия Закон за политическите партии, приет през миналата година. Отначало там бе абсолютно забранено отдаването под наем на предоставените от държавата на партиите имоти - държавна или общинска собственост. Само за няколко месеца обаче депутатите промениха закона и отново разрешиха на партиите да преотдават под наем такива имоти, ако "се подпомага дейността на партията и се запазва основното им предназначение". Каквото и да означава последното. Според шефа на Сметната палата огромната част от партиите всъщност са създадени като бизнес организации, чиято цел са именно тези приходи.

При все по-пищните и скъпи кампании повече от очевидно е, че е наложително да се приемат не постоянни промени, а изцяло нов и специален закон за финансиране на политическата дейност и да се създаде механизъм за ефективен контрол върху партийните пари. Това обаче зависи от партиите в парламента. А те, изглежда, нямат интерес да направят процеса прозрачен.











Португалският опит



Португалия е решила проблема с партийната корупция със създаването на специален независим орган, който да следи и да проверява финансирането на политическите организации.

От 1979 до 1993 г. там фактически няма нормативна уредба на контрола върху партийните финанси. Има минимални правила, заложени в Закон за политическите партии. През 1993 г. се приема нарочен акт, чрез който мониторинга върху финансирането на партиите се поставя на двойно изпълнение. Конституционният съд контролира финансирането на партиите, а Националната избирателна комисия следи за финансирането на предизборните кампании. Така до 2000 г. контролът е слаб, санкциите - неефективно, а институциите си прехвърлят отговорностите. След това се въвеждат забрани за дарения от компании. През 2003 г. се приемат изцяло нови Закон за политическите партии и Закон за финансиране на политическата дейност. Тогава се премахва и двойната система за мониторинг. Към Конституционния съд започва да функционира специален Отдел за мониторинг на финансиране на политическата дейност, който контролира и финансовите отчети, и разходите за предизборни кампании. Този отдел например може да налага глоби до 70 минимални заплати или над 20 000 евро. Това според ръководителя на отдела Мигел Фернандес излиза доста солено на партиите, които откажат информация или пък скрият приходи.

"Ние можем, ако видим билборд на политик или на партия, да отидем и да изискаме всички договори, по които е платена тази реклама, и да направим пълна проверка", разказа той. Ако откажат, следват глоби.

След всяка предизборна кампания в тримесечен срок партиите трябва да дадат отчетите си. Отделът обаче започва собствени проучвания, проверки и анализи още преди това. Има специални екипи, които издирват всички реклами по медиите и в Интернет. Специални редактори и служители правят анализи и изчисления. И когото пристигнат отчетите, отделът вече е готов да направи сравнение на данни. Ако се установи несъответствие, започват детайлни проверки. Докато се стигне до истината.