Лозунгът на новия българин Любчо Георгиевски, който му спечели място в скопското Собрание, бе: "Иднина наместо судбина". Посланието е разбираемо за всеки македонец: да се скъса с нещо старо ("судбина") в името на нещо ново ("иднина"). Съдбата на Македония е ясна от кратката й държавна история - да бъде натиквана в ъгъла като най-мизерна югорепублика, да бъде унижавана чрез лишаването й дори от право на име и да живее в страх от етнически конфликт и отцепване на част от територията й. Малцина са доволни от това положение, а влошаването може да продължи.

Православните македонци се бранят отчаяно от настъплението на исляма, като вдигат гигантски метални кръстове по възвишенията край големите градове. Но те само очертават като защитни съоръжения границите, докъдето е стигнало етническото претопяване на Македония. Почти цялата й западна част е албанизирана и само музеите напомнят за радетеля на новобългарския книжовен език Кирил Пейчинович (в Лешок край Тетово) и за първите местни събирачи на български народни песни братя Миладинови (в Струга). Надеждата за оцеляване и промени се свързва с вярата, че



бъдещето на Македония е в Европа



Но как се стига дотам и кой би могъл да я изведе?

Крилото на "старите" във ВМРО-ДПМНЕ, което напусна партията и създаде ВМРО-НП, узря за революционната мисъл, че пътят на Македония към Европа минава през България. Любчо Георгиевски и още петдесетина бивши депутати и членове на правителството направиха индивидуален избор и поискаха българско гражданство, за да се почувстват европейски граждани на 1 януари 2007 г. - с влизането на България в ЕС. Те взеха пример от обикновените хора, които често показват по-голяма мъдрост от политиците. В Македония е модно да се вадят български паспорти - за ужас на сърбоманските глави, които трудно увират за европейско мислене (неслучайно Сърбия е последна на опашката за европейско членство и още не е призната дори за страна кандидат).

Както всяка нова модна тенденция, и преориентацията към България се радва на



почитатели главно сред младите



Една десета от македонските студенти се учат в България, защото образованието тук им дава по-добри надежди за намиране на работа, а и не им струва по-скъпо. Повечето от хилядите кандидати за български паспорти също са младежи. Млада е и генерацията, която установява бизнесвръзки между двете страни. Въпросът е дали младото крило на ВМРО, което идва на власт в Скопие, ще се вслуша в гласа им и дали ще прояви политическа смелост да скъса със съдба, която вкарва Македония в безпътица. Европейската перспектива на Скопие е по-мъглява дори от перспективата на Турция. Анкара поне започна преговори, макар че Брюксел обещава да бъдат неопределено дълги. Македония е постигнала досега само признание, че е страна кандидатка. Кога ще започнат преговорите, никой не й казва, защото страхът от Анкара убива интереса на европейците към по-нататъшно разширяване на ЕС. Част от страните вече дадоха да се разбере, че ще залостят портала след приемането на България и Румъния през 2007 г. и евентуално на Хърватия през 2009 г. Букурещ схвана заплахата и протегна ръка на родата си в Молдова, като чрез президента Траян Бъсеску предложи вариант по подобие на приемането на бившата ГДР - влизане в ЕС чрез обединяване.

Едва ли Брюксел би се радвал да гледа как нови държави членки вкарват други през задната му врата. Затова сдържаното поведение на България изглежда по-разумно. Опарена от миналото, тя не мисли за промяна на държавните граници и за присъединяване на Македония, както твърди мухлясалата скопска пропаганда. Нейната политика е: един народ в две държави. Държавите могат да не се обединяват, но под общия покрив на Европа



обединението на народа ще стане по естествен път,



щом паднат границите.

Точно това плаши българофобите в Скопие, които се опитват да злепоставят България в Брюксел и в други европейски столици. Твърденията, пробутвани на евродепутати, че София потиска македонско малцинство, което искало да се самоопредели; шумотевицата пред съда в Страсбург заради нерегистрираната ОМО "Илинден", която не е нищо повече от пенсионерски клуб; клепането на България, че чрез издаване на паспорти щяла да залее британския пазар на труда с гастарбайтери, показват отчаяние. България не може да бъде спряна на прага на ЕС, но прилагането на принципа: "Не е важно на мен да ми е добре, важното е на Вуте да му стане зле", издава чистия български ген на интригантите в Скопие.

Грешка е обаче София да се поддава на такива провокации. Най-достойният отговор е България да продължи да помага за европейската интеграция на Македония, защото така не само ще защити своя национален интерес, но и ще постави в изолация радетелите на разединението.