|
| Алиосман Имамов |
Проектът вече се обсъжда в парламента, въпреки че ставката на корпоративния данък евентуално ще се променя по-късно заедно с бюджета за 2007 г. В публичното пространство се лансират различни идеи - от намаляването на данъка с различни проценти до препоръката на МВФ ставката да не се променя.
ДПС вече заяви своето намерение да предложи държавата да преотстъпва на фирмите до 50% от дължимия корпоративен данък за реинвестиции. Според нас това е по-добрата възможност в сравнение с идеята общата ставка да намалее от 15 на 12%.
Според одобрената от правителството 3-годишна бюджетна прогноза през 2007 г. се очакват 1.067 млрд. лв. приходи от корпоративните данъци, а през 2008 г. - 1.230 млрд. лв. Ако преотстъпването на половината данък се въведе, максимално
възможните "загуби" за бюджета са 534 млн. лв.
за 2007 г. и 615 млн. за 2008 г. Срещу лесния за пресмятане фискален мотив да се запази статуквото обаче има поне 5 аргумента, свързани с възможностите за по-бърз ръст на българската икономика и подобряване на конкурентоспособността на родния бизнес.
1. Основният икономически ефект от целевото преотстъпване на част от корпоративния данък е възможността за подкрепа на икономическия растеж. Разчетите на Агенцията за икономически анализи и прогнози сочат, че през следващите две години близо една четвърт от брутния вътрешен продукт (БВП) ще се формира от инвестициите, а три-четвърти - от потреблението (виж таблицата). Въпреки големия си относителен дял възможностите на потреблението да ускори ръста на икономиката ще бъдат ограничени. Причината е в усилията то да бъде удържано заради дефицита по текущата сметка, който се дължи преди всичко на отрицателния търговски баланс. Данните показват, че превесът на вноса над износа всяка година "изяжда" над една десета от потенциалния БВП на България.
Същевременно нарастването на инвестициите с 1 лев води до ръст на БВП с 1.50 лв., докато при потреблението това съотношение е 1 към 1.20 лв. При това не се отчита дългосрочният ефект на инвестициите върху растежа, защото влиянието им не се изчерпва само до годината, в която са осъществени.
2. Частният сектор в България ще има нужда от допълнителни ресурси за инвестиции и заради необходимостта да се подготви за усвояването на европейските фондове от началото на 2007 г. Колкото повече качествени проекти подготви бизнесът и има възможност да ги съфинансира, толкова
повече средства от европейските фондове
ще може да усвои и ще повиши конкурентоспособността си. От друга страна, успешното използване на средствата от еврофондовете ще отслаби натиска върху кредитната система и ще намали негативните тенденции в междуфирмената задлъжнялост.
3. Корпоративният данък като един от основните преки данъци има непосредствено отношение към мащабите и функционирането на сивата икономика в страната. Възможността част от данъка да се преотстъпва за реинвестиции ще стимулира фирмите да "излязат на светло", да легализират своите взаимоотношения с държавата и с икономическите си партньори. Като резултат може да се очаква разширяване на базата на корпоративния данък и нарастване на сумарните приходи, което ще компенсира частично фискалните загуби от преотстъпената част на налога.
4. За разлика от идеята общата ставка да намалее от 15 на 12%, преотстъпването на част от данъка за реинвестиции има целеви характер. Преотстъпеният данък не може да се използва за друго, освен за инвестиции, докато намалението на общата данъчна ставка не ограничава фирмите да използват освободения финансов ресурс и за други цели. Така
ефектът от по-ниския данък се "размива"
и трудно може да бъде идентифициран и доказан. Типичен пример в това отношение е намалението на общата осигурителна тежест с 6% през тази година. То трябваше да доведе до създаване на нови работни места и до увеличаване на заплатите. Но никой не може да покаже сериозни доказателства, че реалното намаление на безработицата например е постигнато именно с помощта на тази мярка.
5. Идеята за намаляване на данъчната тежест при реинвестиции бе записана в предизборните програми и на трите партии в управляващата коалиция. С конкретното си предложение ДПС просто
изпълнява обещанието на всички управляващи
в момента сили.
България вече е на финала на активното си сътрудничество с МВФ, което безспорно стабилизира нашата икономика. Сега вече е наложително да излезем от коловоза на прекалената предпазливост и икономическите цели трябва по-ясно да се фокусират върху ускоряването на растежа. В противен случай, независимо кой ще управлява страната, още дълги години България ще бъде на опашката по доходи в Европейския съюз.
Таблица
Прогнозна структура на БВП в %
| Години | 2007 | 2008 |
| БВП | 100.0 | 100.0 |
| Инвестиции | 24.7 | 25.3 |
| Потребление | 86.1 | 85.3 |
| Нетен износ | -10.8 | -10.6 |
<Неозаглавен>
|
| <Неозаглавен> |
