Докато чакат смъртта на своя архивраг Фидел Кастро, американците сякаш не забелязаха как се помина техният стар приятел ген. Алфредо Стреснер, който управляваше Парагвай с желязна ръка от 1954 до 1989 г. Той почина та 16 август в болница в Бразилия, където живееше в изгнание.

Мълчанието на Вашингтон е обяснимо. Ще вземе някой да се сети, че репресивният апарат на Стреснер бе създаден не от друг, а от ЦРУ. Или че САЩ изляха милиарди долари в много латиноамерикански страни за борба срещу комунизма. И чак след падането на режима в Асунсион се сетиха, че тези пари потънаха в джобовете на Стреснер и обкръжението му.

Но това е най-малкото. САЩ със сигурност са знаели какви ги е вършил генералът в младостта си, но очевидно неутрализирането на комунистическата заплаха е било по-важно.

През 1932 г. избухва малко познатата днес локална



война между Боливия и Парагвай



за областта Чако. В парагвайската армия се сражава неизвестният тогава младши лейтенант Алфредо Стреснер - син на баварския имигрант Хуго Щрьоснер и индианката Ериберта Матиауда. Малко преди конфликта Стреснер е преминал военно обучение в Рио де Жанейро под ръководството на не кой да е, а на германеца Ернст Рьом. Това е човекът, оглавил националсоциалистическите отряди СА в нацистка Германия, но ликвидиран от Адолф Хитлер.

Още като курсант Стреснер споделя пред Рьом симпатиите си към нацизма. А учителят информира Хитлер. Младият парагваец дори подава молба за членство в Националсоциалистическата партия. Но Хитлер отхвърля кандидатурата му, защото южноамериканецът не е чист ариец. Въпреки това фюрерът уверява Стреснер, че разчита на него и ще направи от него нещо като лидер - само да завоюва Европа и да дойде редът на Южна Америка.

Затова Стреснер остава верен на нацистките идеи. И доказва това след преврата си през 1954 г. Благодарение на него в Парагвай намират убежище хиляди военнопрестъпници от Третия райх. Най-известният от тях е Ангелът на смъртта -



зловещият лекар от "Аушвиц" Йозеф Менгеле



Но явно за американците това е минало. Още повече, че след Втората световна война на държавно ниво нацизмът сякаш е изкоренен в Латинска Америка.

Като президент Стреснер, вече самопроизвел се в генерал, превръща Парагвай в огромен концлагер. Предполага се, че през затворите са минали близо 1,5 милиона души - близо четвърт от 6-милионното население на страната. Други 2 милиона емигрират.

Данните сочат, че Стреснер е отговорен за мъченията на 400 000 души и смъртта на около хиляда. Но той участва и в операция "Кондор" заедно с режимите в Бразилия, Аржентина, Уругвай, Чили и Боливия. Тайните служби на тези държави залавят и ликвидират хиляди противници на властта из цяла Южна Америка. Документите за този план бяха открити именно в Парагвай през 1992 г.

Стреснер бе свален с преврат през 1989 г., по ирония на съдбата от собствения си сват - ген. Андрес Родригес, който побърза да го прати в изгнание. А Бразилия на драго сърце даде убежище на диктатора и не пожела да го екстрадира въпреки многобройните съдебни искове в родината му.

Режимът в



Парагвай бе прояден от корупция,



за която се разказват легенди. Така например парагвайският посланик в Аржентина проиграл парите на посолството на рулетка. Стреснер го привикал, накарал го да подпише признание, след което... незабавно го направил външен министър. Чувството за вина и страхът от възмездие го направили безрезервно предан.

Първите нападки към режима в Асунсион дойдоха от американския президент Джими Картър чак през 1977 г. На тях Стреснер неизменно отвръщаше, че в страната му има функционираща демокрация. Благодарение на нея и, разбира се, на волята на народа той бе преизбиран 8 пъти за президент.

По негово време в Парагвай имаше само една партия - "Колорадо". Абсолютно всички държавни служители бяха задължени да бъдат нейни членове. Един от най-големите градове в страната - днешният Сиудад дел Есте, се казваше Пуерто Пресиденте Стреснер.

И още нещо, твърде добре познато у нас. Духът на Стреснер все още е жив в родината му. Доказателство за това е статията, публикувана по повод смъртта му в органа на "Колорадо" - в. "Ултима Ора". В нея между другото се казва: "Не трябва да забравяме, че Генералът построи много училища и болници и бе свидетел на безкрайно много сватби, които се извършваха по негово време."