Ако часовникът на площад "Батенберг" в столицата е сверен точно, на страната й остават точно 130 дни до присъединяването към обединената европейска мечта. С това не само на думи, но и на дело границите между България, Румъния и Гърция трябва да отпаднат, а заедно с тях - и митата при внос и износ. Всъщност със страните - членки на ЕС, внос и износ изобщо няма да има. Тези действия ще се наричат "пристигане" и "изпращане", а самите стоки - "доставки".

Българската практика показва, че и наглед малка промяна като например смяна на номерата на банковите сметки поражда проблеми и хаос. Какво остава за отварянето на нова страница в историята като отпадане на митата в търговията с основния ни партньор - ЕС, и замяна на българските мита с европейски в търговията с трети страни.

Очаква се промяната да не е рязка, защото от години българските митнически тарифи постепенно се изменят в европейска посока. Експерти от министерствата и от браншовите организации не очакват резки подскоци на цените или други значими изненади заради митата. Още повече че в 10-те нови членки на Евросъюза не е регистрирано влошаване след промяната, казва Диана Найденова, директор "Външноикономическа и търговска политика" в икономическото министерство.

Сериозен пропуск на ведомствата все пак е



дефицитът на информация по въпроса



Не може да се намери подробен анализ, ако такъв изобщо е правен, за това как отпадането и промяната на митата ще повлияе върху българския бизнес и потребителите. Колкото и да не се очакват сериозни промени, винаги може да има пробив, защото дяволът се крие в подробностите. Анализът би трябвало да отчете разликите между българските и европейските митнически ставки, където такива още съществуват, вероятността промяната да се отрази реално върху българския бизнес и потребителите, а също особеностите на българския пазар и търговия.

Като цяло няма да има понижаване на цените на европейските стоки, които идват у нас, след като напълно паднат митата им, категорична е Анелия Ангелова от агенция "Митници". Причината е, че и в момента те са премахнати за всички промишлени стоки и за редица селскостопански продукти. Но и досегашната практика показва, че въпреки постепенното намаляване на митата австрийският шоколад например не поевтиня.

При други продукти пък самата логика показва, че няма как да се разминем с повишение на цените. Например гръцките домати, внасяни у нас, би трябвало да поскъпнат, защото ще отпаднат субсидиите, които се дават в ЕС при износ на селскостопанска продукция от съюза, казва Веселин Илиев от Българската стопанска камара (БСК). Според него, ако изобщо има покачване на цени на дребно на основните храни заради промяната в митата, то няма да е повече от половин до един процент. "Или ако има, то няма да се дължи на митата, а например на това, че българските стоки ще тръгнат по европейските пазари и цените им ще започнат да се балансират с европейските", смята Илиев.

Що се отнася до доставките от България за ЕС, върху тях мита също няма да се начисляват и реализацията на нашите стоки ще зависи главно от това



доколко са конкурентоспособни



Трябва да се има предвид, че от години България се ползва с безмитен внос в ЕС за редица селскостопански стоки, например вино. Вярно, че безмитният внос в ЕС е в рамките на определени квоти, но нашите производители и без това често не могат да ги изпълнят. Това означава, че не може да се очаква само заради отпадането на митата особено да се улесни пласирането на българско производство на европазара. Но все пак плюсове определено има. Например съседите гърци вече няма да могат да спират с мита и други защитни мерки българските производители на бира, които се опитват да стъпят на техния пазар. "Е, предполагам, че пак ще имаме проблеми и ще се караме, но това е неизбежно", коментира Илиев.

Далеч по-любопитно е обаче какво ще се случи с митата в търговията със страни извън ЕС, или т.нар. трети страни. Едно е сигурно - България ще трябва да се откаже от своите и да копира изцяло ставките и режимите, прилагани от ЕС. Като се има предвид, че нашите мита на промишлените стоки - торове, органични химични продукти, препарати за пране, пластмаси, вълна, памук, килими, облекла, обувки, стъкло, играчки и т.н. - са по-високи от европейските, те следователно ще трябва да паднат при внос на тези стоки от страни извън съюза.

Естествен е въпросът



дали няма да ни залее евтин внос,



например от Турция или Китай. Експертите отговарят по-скоро отрицателно. С Турция например ЕС прилага нулеви мита за промишлените стоки, но и България има споразумение за свободна търговия, т.е. за много стоки ставките също са нулеви или ниски. "И без това проблемът с нискокачествените стоки от Турция не се корени в митата, а в по-слабия контрол по границата", обяснява Илиев. Години наред турски стоки влизаха през границата без митническа документация и в незапечатани камиони. От средата на май т.г. тази практика бе прекратена.

Спрямо азиатските страни Евросъюзът си е осигурил редица защити както чрез мита - например по-високи ставки при твърде ниски цени на внасяната стока, така и чрез по-стриктен митнически контрол и повишени санитарни и технически изисквания. ЕС прилага антидъмпингови мита за около 200 стоки - текстил от Китай, химикали от Индия и Китай, стомани от Украйна, които ще важат и за България, казва Илиев. Тук може само да се вметне, че България засега прилага защитна мярка само по отношение на вноса на кроненкоркови капачки за бира от всички страни, която ще отпадне.

Ситуацията при вноса на текстил и стомана е по-специфична. Тук вече българските производители ги чака изпитание. Макар че по принцип има редица административни ограничения, в началото на миналата година Евросъюзът премахна квотите за вноса на текстил. През 2008 г. ще отпаднат и количествените ограничения за 10 категории текстилни изделия от Китай. Отменени са и защитните мерки срещу вноса на стоманени изделия от азиатските страни. Проблеми може да няма само ако Евросъюзът наложи допълнителни мерки, както стана наскоро с антидъмпинговото мито за китайските обувки.

Такива мита ЕС прилага и за много други продукти, внасяни от Азия: части за тръбопроводи, торове, полиестер, компакт дискове, чанти, цветни телевизори и др. Бъдещото прилагане на тези защитни мерки от България ще се отрази благоприятно на местното производство.

По-различна е ситуацията със земеделските стоки, които по принцип са силно защитени от съюза и спрямо които той прилага като цяло солидни мита. Тук обаче има редица изключения и особености.



На куп стоки България ще трябва да свали ставките



значително при внос от трети страни. Това са минералната вода, бира, спиртни напитки, картофи, лук, боб, патладжани, пипер, спанак, грозде, пъпеши, дини, кетчуп, някои консерви, пчелен мед, някои обработени храни от месо. Не е ясно как това ще се отрази на българските производители и на цените на тези продукти у нас. Не е задължително вносът да се отрази негативно, защото стоките се оскъпяват заради транспорта, смята Диана Найденова. За други пък ставките трябва да се вдигнат: мляко и млечни продукти, месо, зърно, захар, ябълки, круши, кайсии, череши, праскови и др.

По отношение на вноса на селскостопанска продукция от Македония и Турция все пак ще има либерализация, обясни Найденова. При внос в страни от ЕС македонският зарзават е като цяло неограничен и безмитен, което не е така за някои рибни продукти и вина. По отношение на вноса от Турция също има намалени или нулеви мита за редица стоки - меса, сирена, картофи, лук, боб, маслини, алкохол. Летвата, която е сложила България обаче, е по-висока от европейската и следователно след 1 януари ще трябва да я свали.





каре

ЗНАНИЕТО Е ПАРИ

Въпреки че има ясна логика, системата на евромитата е достатъчно хлъзгава писта, на която българският бизнес може и да се подхлъзне, ако не е добре информиран. В тази връзка от БСК дават пример с т. нар. суспендиране на мита. Европроизводителите имат право да поискат по-ниски мита за внасяни от тях суровини и материали за производство от трети страни, ако има дефицит за тях в съюза.

Наскоро италианска фирма поискала суспендирано мито за химикал, който в съюза се произвежда само в Холандия. България и Румъния обаче също имат такова производство. Добре, че стопанската камара научила от холандския производител за ситуацията. Макар че българо-румънската двойка още не е член на ЕС, трите държави подали информация за размера на националното си производство и суспендираното мито, искано от италианците, пропаднало за късмет на родните производители.