"Принцип ми е да не посягам на социалистическата собственост. За мен тя е свята!" Това казва героят на Тодор Колев във филма "Опасен чар" Ясен О. Ястребовски, архитект-урбанист, престъпник. С тази си реплика чаровният мошеник винаги си изкарва (според сценария) ниски присъди. Забавна теза, нали? Винаги е интересен за дискутиране въпросът кое е по-лошо за обществото - престъплението или цинизмът, след извършването му. Цинизмът например е пряко свързан с избягване на възмездието, което заслужават хората, извършили престъплението.

През последните дни се наслушахме на твърдения, нагледахме се на пресконференции, в които ни



пропагандират няколко цинични тези,



свързани с "Топлофикация"-София:

Първата е, че далаверите на бившия шеф Валентин Димитров по никакъв начин не са повлияли върху цената на парното. Председателят на енергийния регулатор Константин Шушулов например твърди, че повишените разходи не са били калкулирани в сметките на абонатите, а са за сметка на печалбата на дружеството. "Няма нито 5, нито 10 или 32 млн. лв. подобни разходи, които да са одобрени от комисията и които да са калкулирани в цената, която се плаща от потребителите. Изхарчените милиони за секретарки и манекенки не са признавани от ДКЕВР", обяви Шушулов. Демек комисията е невинна.

Втората е, че Бордът на директорите на "Топлофикация" не е знаел какво се случва в дружеството и няма нищо общо с арестувания шеф. Демек бордът е невинен.

Третата е, че с целия този скандал Димитров има за цел да провали дружеството и то да бъде приватизирано за стотинки, при това жълти. Публичното пространство вече се изпълни с тревожните съобщения, че столичани спират да плащат сметките си, което се превежда като доказателство за този пъклен план. Очевидно хората са манипулирани и с възмущението си ще докарат невинните Комисия и Борд на опашката за безработица. Демек - виновни!

Като подправки към всички тези твърдения се разказва как в "Топлофикация" работят най-честните хора на земята и как професионално се формира цената на "топлото", та няма място за лъжа и измама... Толкова е умилително, че на човек му иде да прегърне всички тези шефове, които отговарят за парното, и да им даде по шоколадче за честността и тежестта, която носят върху плещите си. Не се изненадвайте, ако в скоро време Валентин Димитров се изправи и каже: "Принцип ми е да не посягам на сметките на столичани. За мен те са свети".

А да, чакайте да попитам:



ако никой не е ощетен, откъде се взеха тези милиони



похарчени от близалки до джетове и дългокраки каки?

Затова винаги си струва да се дискутира въпросът кое е по-лошо за обществото - престъплението или цинизмът.

Първо, какъв е този борд, който не може да види какво се случва в дружеството? Нима е възможно хората, които отговарят за контрола върху управлението, да проспят милиони левове, които изтичат от касите на "Топлофикация"? Ако е така, то те нямат място там. Ако ли пък не - те са съучастници. Но и в двата случая носят отговорност. Нито некадърността, нито бездействието са извинение. В Наказателния кодекс има достатъчно текстове, които се отнасят за хора, които знаят за извършващо се престъпление и мълчат. Начинът на живот винаги подсказва какви пари харчи един човек. Елементарно е да се прецени, че ако някой ходи по светски партита с Мис България под ръка, харчи прекалено много пари. Красотата е скъпо удоволствие.

Второ, тези, дето твърдят, че разхищенията на бившия изпълнителен директор на дружеството не влияят върху сметките на потребителите, би следвало да бъдат пратени в карцера. Ако печалбата на "Топлофикация" е толкова голяма, че спокойно могат да се отклонят милиони, без никой да забележи това,



значи сметките се товарят безпринципно



Печалбата, уважаеми директори, също идва от потребителите. Парите не са някакви еуглени, дето, като ги затвориш в сейфа, да се делят и размножават само от слънцето и водата. Бъркаш, вадиш, харчиш, а когато отвориш за презареждане - те пак толкова. Е, не сме чак толкова наивни. Щом някаква дългокрака моделка се качи на джета на Вальо Топлото, някой (примерно) от "Надежда" плаща това. Точно и ясно: парите са наши.

Трето, хората имат право да се бунтуват, когато контрагентът от другата страна е толкова нагъл. Отговорността не е някакъв радиатор, който, като не ти отърва, да свалиш и сложиш в килера. "Само Вальо е виновен" не върви. Ако този бунт доведе до фалит дружеството, това означава, че ръководството му не си е взело поуките и не е направило нищо, за да си върне доверието на хората.

Съдебните дела и забавените плащания на гражданите няма да намалят сметките на парното, но, дай боже, да разрушат феодалната система в общинското дружество. Да, то може да бъде приватизирано за стотинки, но по-добре ли е да продължи да бъде бездънна яма, от която гребат директори и паразитират манекенки. Кой частен собственик ще гледа безучастно как клиентите му го напускат, назначените да управляват - крадат, а печалбата - пада? Никой. И докога ще има твърдоглави политици, дето смятат, че със закони и закрепостяване ще спрат хората да търсят алтернатива на омразното вече парно? Всъщност именно правото на избор и достъпна алтернатива е най-сигурният начин за затваряне на тази помийна яма. Защо ли управляващите на всички нива не искат да го проумеят?