Наташа Кампуш е 10-годишна ученичка от Австрия, когато на 2 март 1998 г. изчезва на път за училище. Нейното отвличане предизвиква мащабно издирване, което обхваща и съседна Унгария. С появата й миналата сряда бе разкрита една от най-големите загадки в историята на австрийската полиция.

Момичето, което сега е на 18 години, е високо 1,60 и тежи 40 кг. Тя е много бледа, тъй като похитителят й, 44-годишният техник Волфганг Приклопил, я държал в мазе под гаража в къщата му в градчето Щрасхоф на 25 км от столицата Виена. То е било 6 кв. метра, с течаща вода, тоалетна, мивка и душ, легло, книги, радио и от време на време - телевизор. Стаята била зад блиндирана врата за сейф и подредена, когато я намерили полицаите. Входът е бил 50 на 50 сантиметра. Смята се, че той е бил блокиран чрез звукова аларма, така че момичето да не може да избяга.

Приклопил се самоуби, като се хвърли под влак във Виена, само часове след като полицията открила младата жена. Преди това се обадил на свой приятел за помощ, като казал, че е преследван от полицията за шофиране в нетрезво състояние. Полицията открила по-късно международния паспорт на Наташа Кампуш в къщата му в Щрасхоф. През 1998 г. тя пътувала с баща си до Унгария и документът останал в ученическата й чанта. Наташа приела новината за самоубийството на нейния похитител много спокойно. Тя казала, че Волфганг твърдял, че няма да бъде заловен жив.

Миналат сряда похитителят забравил вратата на бункера отключена, момичето се измъкнало и отишло в градината на съсед, който алармирал полицията. Родителите й я разпознали по белег на ухото, който имала след операция. На момичето били задавани въпроси, на които само истинската Наташа би могла да отговори. ДНК тестове потвърдиха на 100%, че 18-годишната жена е именно Наташа Кампуш.

Момичето избухнало в сълзи, когато в сряда вечерта видяла Лудвиг Кох, своя баща. "Татко, толкова те обичам", били първите й думи. Двамата се срещнали в полицейското управление. Родителите й бяха разтърсени от новината за откриването на дъщеря им. "Не мога да повярвам, че след 8 отчайващи години дъщеря ми накрая се завърна у дома. Ако това е вярно, ще бъде най-невероятното нещо на света", каза баща й Лудвиг Кох. Майка й Бригита Сирни заяви: "Много се гордея с детето си, че е издържало всичко това". Родителите й са живеели разделени още преди отвличането. Дори са били в кръга на заподозрените. Бащата имал алиби, но майката дълго се борила срещу подозренията.

През 2001 г. случаят "Наташа" е причина за присъда срещу Мартин Вабл, кандидат за президент. Според собственото му разследване майката е свързана с изчезването на детето. В отговор Бригита подава иск в съда срещу Вабл и той е осъден за клевета на първа инстанция.

Следователят по делото за отвличането, Николаус Кох, разкри пред австрийската телевизия, че полицията е разпитвала Приклопил три месеца след изчезването на Наташа през 1998 г. като един от над хилядата собственици на бели микробуси. Съученичка на Кампуш е казала, че приятелката й била отвлечена с такъв автомобил. Впоследствие обаче бил освободен, тъй като имал "желязно алиби".

"Тя е бяла като платно, но говори добре и може да чете и пише", разказа разследващият полицай. Била е прегледана от лекар, който не установил следи от наранявания. Но пък в друго интервю бащата твърди, че по тялото й имало петна, за "които не искал и да мисли от какво може да са".

Според Ерих Цветлер от федералната полиция при Наташа се наблюдава тежък случай на т. нар. "стокхолмски синдром". Полицията е пестелива в информациите си, но вече бе потвърдено, че жертвата е имала сексуални контакти с похитителя.

Не е ясно какви са били мотивите на Приклопил за отвличането. Полицията казва, че той не е искал откуп.Нито съседите, нито дори майката на Волфганг, която всяка неделя идвала да му готви, са разбрали, че той държи пленница.

Според в."Билд" Приклопил заплашил момичето, че е минирал с експлозиви мазето и че то ще избухне, ако тя се опита да избяга. Сега става ясно, че това са били измислици. "През първите години трябваше да го наричам "повелителю", разказала Наташа.

Австрийската полицейска инспекторка Сабине Фройденбергер описва първата си среща с младата жена: "Наташа трепереше силно. Дадох й якето си. Тя ме хвана за ръката и не ме пусна целия следобед. Тя беше толкова радостна, че всичко е минало и че може да разговаря с някого." Наташа наричала похитителя престъпник, но била раздвоена в отношението си към него. "Вероятно се е привързала към него, тъй като в продължение на много години той е бил единствената личност, с която е имала контакт", смята берлинският психиатър Малек Бажбоу. Според него независимо от това, че похитителят й я научил да пише и чете, в интелектуално отношение тя е много назад заради продължителното й откъсване от външния свят и ще трябва тепърва да се учи наново как да оцелее.

"При всички случаи ще изживее много трудно посттравматичния стрес от свободата. Най-вероятно Наташа ще има моменти на проблясъци от своето пленничество, които много ще я потискат и преследват. Тя първоначално ще се стряска от многото хора около нея, тъй като е свикнала да бъде сама или в компанията на своя похитител. Но ако с нея се занимават добри специалисти, ще успее да превъзмогне болката и да контролира своя страх. Той обаче никога няма да мине, тъй като вече е "заложен" в нейното подсъзнание", смята професорът.

При всички положения на бедната Наташа й предстои тежко бъдеще, каквото всъщност е и миналото й.

Специалистите се опитват да направят психологически портрет на Приклопил - самотник, интроверт, с потиснато самочувствие и висока степен на садизъм. Последното се основава на факта, че толкова години е държал в плен момичето.

За полицията случаят не е приключен, тъй като електротехникът неминуемо е имал съучастници. В деня на отвличането очевидката - приятелка на Наташа, твърди, че в белия микробус, в който е натикано момичето, е имало двама мъже. Самата изработка на бункера също не е по силите на един човек. Освен това през годините неведнъж в къщата са правени ремонти от външни лица - сменяни са покривът, елинсталацията, на два пъти водомерите. Странно как никой нищо не е забелязал. В момента експертите изследват всеки сантиметър от къщата за веществени доказателства, които да ги отведат евентуално при съучастника.