Според официалната информация в уеб-страницата на Агенцията за приватизация българските правителства от началото на 1993 година до 18 август 2006 година са сключили 9223 броя приватизационни сделки, между които 2918 за цели предприятия.

Тази впечатляваща статистика може обаче да се погледне и от друг ъгъл. За 2006 година



са приватизирани ... 6 предприятия



с преобладаващо държавно участие, 56 миноритарни пакета дялове и акции и 1 обособена част. Продажбата на миноритарни пакети е рутинно занимание и всъщност представлява отърваване на държавата от ненужно участие във вече частни търговски дружества. Обособената част може и да не коментираме. Остават ни шестте предприятия, които всъщност са истинското лице на приватизацията в България днес. Нека да си припомним кои са те:

ТЕЦ "Варна" - Това е приключване на сделка на предишното правителство, провалила се тогава поради отказа на спечелилия кандидат да плати астрономическата сума, с която беше спечелил конкурса. Не беше проведен нов конкурс, а класиралият се на второ място беше поканен да сключи договор, след като подобри офертата си.

"Бояна филм" - Тази сделка не се нуждае от коментар, защото цялата българска общественост е свидетел на дългогодишните митарства по нея и всъщност "заслугата" на сегашното правителство е, че по негово време съдът реши кой да е купувачът.

"Балканкар-Средец" - Става дума за голям недвижим имот в привлекателна част от София, която излишно беше натоварена с изисквания купувачът да е машиностроител. Сега можем с достатъчна сигурност да твърдим, че машиностроителят ще спечели добре от бизнес с недвижими имоти.

"Българско речно плаване" - Тази сделка беше спечелена от един купувач, вторият я обжалва в съда и пред перспективата делата да се влачат с години победителят се отказа и вторият в класацията придоби речния ни флот.

За останалите две сделки - "Почивно дело и квалификация" и "Енергоинвест инженеринг", не се знае много; очевидно са били продадени на "правилните" хора без много шум.

Толкова. Така изглежда свършената работа от българската държава през 2006 година в областта на структурната реформа на икономиката ни. Защото по другата, също толкова важна част на структурната реформа - демонополизацията и създаването на конкурентна среда в инфраструктурите - правителството няма изобщо какво да отчете и да се похвали.

Статистическият институт ни съобщава, че растежът на брутния вътрешен продукт за времето на едногодишното управление на Сергей Станишев е 5,5 на сто. Статистическият институт също така ни предоставя данни, че този значителен растеж се дължи изцяло на частния сектор в България. Данните от европейската статистика пък ни казват, че с този растеж



няма да догоним скоро

благосъстоянието на останалите европейци



Значи ни е необходим горе-долу два пъти по-бърз растеж. Как можем да го постигнем? Няма никакво съмнение, че единственият начин това да стане е като се даде възможност на частния сектор да "изработи" това ускорено развитие. За тази цел държавата трябва да направи няколко очевидни неща:



Да намали намесата си в ежедневната работа на предприемачите,



търговците, инвеститорите. Това се разбира много добре на думи, включително и от тройната коалиция, но на практика не сме забелязали административната примка около врата на бизнеса да се е отхлабила през последната година. Точно обратното, необходимостта да се наместят на важни чиновнически постове представители и на трите партии натовари администрацията с повече хора, повече измислени дейности, документи, печати, разрешения и всъщност властови ресурс, който препъва свободното развитие на частния сектор.



Да намали данъчно-осигурителната тежест



върху работодателите, наемните работници и свободните професии, за да разполагат те с повече средства, да получават повече възнаграждения, да инвестират повече и индиректно да увеличат абсолютната сума, внасяна в бюджета, защото ще им стане по-евтино да си плащат данъците, отколкото да ги крият. В тази област усилията на кабинета са със смесен характер и оттам със смесени резултати. Намалени, макар и незначително, бяха осигуровките, но в замяна на това рязко се увеличиха определени данъци и общият ефект върху бизнеса беше неутрален.



Да демонополизира инфраструктурните държавни дружества



и да създаде възможност на бизнеса да договаря на конкурентна основа тези ежедневни услуги и плащания, без които не може - ток, вода, канал, транспорт ... Тук провалът на правителството не само е пълен, но е и съзнателно постигнат, защото очевидно е нежеланието да се разтовари "Партията" от съмнителното монополно право да се разпорежда с ежедневните нужди на хората.



Да предостави в частни ръце останалите държавни търговски дружества



и материални активи, които са лошо управлявани и удобни за разграбване. Шестте сделки на Агенцията за приватизация са необоримо доказателство за отказа на управляващите да разберат, че едно търговско дружество или един имот няма да станат печеливши, ако уволниш стария директор и на негово място назначиш "честен партиен другар". Точно обратното, министри от това правителство, отговарящи за икономически ресори, открито проповядват, че с приватизацията не трябва да се бърза, а трябва спокойно и внимателно да се подбират купувачите, да им се поставят условия за запазване на дейност, за нови работни места, за задължителни големи инвестиции. Тоест чакат вълшебния принц от приказките, а междувременно ще си управляват държавната собственост с назначени от тях хора.

Докато те чакат вълшебния принц, ние напразно ще чакаме европейски доходи и европейски стандарт на живот.