Ако политиката бе футбол, ефирът и интернет-форумите отдавна да бяха залети със стадионния рефрен "Горчиво".
Досущ като родния футбол, кандидатпрезидентската надпревара започна да намирисва на нечиста игра, в която играчите правят цирк за пред публиката, симулират и договорят резултата в съблекалнята. Едни полягат пред други, втори скачат само срещу определен съперник, трети са готови и сами да се бият, но да осребрят участието си. Няма "Левски", няма ЦСКА, няма ляво и дясно. Всеки може да влезе в комбинации с всеки, стига да е сигурен, че дори и да загуби на терена, ще навакса извън него - с процентче от милионите на Шампионската лига или от милиардите на ЕС.
Класически пример - никой не може да е сигурен, че "ултрадесният", "строителят на модерното дясно" - Бойко Борисов, играе на 100 процента за десните. Кога го прави - когато праща доверените си хора в инициативния комитет на Георги Първанов? Или когато се среща с него на старта на кампанията, но даже не го пита за оценката му за тройната коалиция? Нали Борисов казваше "много ми е важна" тази оценка. Ама не бил Цонко Цонев член на ГЕРБ. А
да не би Бойко Борисов да е член на ГЕРБ?
Утре може да се окаже, че не случайно и той е бил сред феновете на Първанов (това е твърдение на Борисов, само че от ранния му период).
Въобще, цялото поведение на столичния кмет във времето, когато се ковеше желязото на "единната дясна кандидатура", е толкова съмнително, че направо мирише на преднамерена лъжа. Първо, подкрепяше Димитър Абаджиев, после напираше за Стоянов. След това подлъга "меките десни", че сам ще се кандидатира. Сега, когато те са му в краката, а до вота не остана време, все повече става ясно, че всичко било заради петпроцентовия Цветан Цветанов, десетпроцентовия Петър Стоянов, или в крайна сметка заради клетия Беронов, но след като предварително бъде охулен и обявен за губещ. И то, при положение че няма как Борисов да прелее личния си рейтинг към нито един от тях. Просто няма как.
През цялото време генералът подаваше все ниски топки към "омразния президент" - 100-те милиона, боклука, бил баща на кабинета... Все пасове, които Първанов ще връща с лекота по време на същинската кампания. Не го попита нито веднъж
какво стана със "социалния президент"
Равносметката от неколкомесечните емоции, лични ежби, проблясъците за "Гаргамела" и "гепангеса", е следната: няма кандидат, зад когото да стои цялото дясно и който да може да победи Първанов; няма го и Борисов, който също може да победи Първанов. Срещу претендента на левицата е една изморена и самоунижена от дългите битки със себе си десница?
Е, за кого игра генералът? В чий отбор?
Но не само Борисов е причина за очертаващия се провал на десните. Да, той допълнително ги раздели, но те самите играха нечестно. Излязоха на терена като един да бият Първанов, а превърнаха мача в многобой "Стоянов срещу Костов". И при тях се нагледахме на двойни игри - на теория всичките се стремяха към победа във вота, а на практика - да се разправят със "съотборника". БЗНС отхвърли Беронов, защото бил възрастен, но пък издигна наборката му Мозер... ВМРО също бе против шефа на КС, тъй като бил непопулярен, а преди това
настояваше за някой си Сергей Игнатов
(май така се казваше)... Наистина ли първата задача на десните бе да бият Първанов? Като че ли по-скоро е вярно обратното - че в дясното поле е пълно с двойни шпиони, които подмолно работят за преизбирането на Първанов.
Тъкмо да си помислиш, че поне вляво са честни към избирателя и опа... - разбираш, че и там се разиграват двойни и тройни комбинации. Някакво крило в БСП било алтернатива на "корумпираното ръководство". Било готово, ако се наложи, даже да реже живо месо от партията. И кой ще реже? Лилов, архитектът на същата тази партия! Не става ли дума за най-обикновен опит да се замажат очите на разочароващия се ляв електорат? Да се покаже, че има алтернатива и в самата БСП. Нещо като "Продължавайте да викате за нас. Ако не вкарваме голове, ще сменим нападателите. Имаме ги".
Любен Петров също тръгна на живот и смърт да освобождава пролетариите от лапите на капитализма. Супер, само че си взе за вице ексцентрична блондинка, известна на хайлайфа с воаяжите си до Италия, а на простосмъртните - с рекламите за прах за пране. Която, ако някога е имала обществена позиция (може да я откриете само в лайфстайл списанията), то тя е била за "непотребността на брака като институция" или пък за "предизвикателствата на фотосесиите", в които участва. Не за НАТО, не за пенсиите, не за лекарите...
Тази игра: на думи едно, а на практика друго - я играеше царят. Преди парламентарните избори през 2005 г.
той се обяви за алтернатива
на социалистите, въпреки че през цялото си управление наливаше основите на коалицията с тях. Царят успя. Затова и днешните му ученици - явни като Бойко Борисов, и скрити - като останалите, играят неговата игра. Всеки върти, суче, лъже на дребно и реди двойни и тройни пасианси на едро не просто заради натруфената с церемониалност президентска власт, а заради бъдещото участие в изпълнителната. Защото да управляваш България веднага след като потекат еврофондовете не е нито лява, нито дясна, а изцяло - доходна работа. Всеки може да се уреди в нея утре, стига сега да е съобразителен. Ако не директно в кабинета, поне в обръчите около него. Вервайте!
|
|