Главният прокурор Борис Велчев е роден през 1962 г. в София. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Доцент, доктор по право. Преподава наказателно право и международно наказателно право в СУ "Св. Климент Охридски" и във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий".

От 1988 до 1990 г. е съветник в отдел "Правен" на Министерския съвет. Бил е член на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание. От 2002 г. до избора му за първи обвинител през февруари бе председател на Правния съвет на президента. Член е по право на Висшия съдебен съвет.

- Г-н Велчев, още един доклад за работата на прокуратурата - този за проверките, които тя е правила в последните години, е готов. Какво показва той?

- Докладът беше готов в срок. Във вторник се запознах с него и помолих ръководителя на проверяващата група Камен Ситнилски да направи уточнения по няколко въпроса. Иска ми се докладът да дава ясна представа за отговорността, която съответните прокурори носят. Да се констатира едно нарушение, без да се посочи кой е виновен за него, не е достатъчно. Затова ми се иска той да бъде прецизиран, да се уточнят виновните длъжностни лица. Така ще има и основа, върху която да преценим евентуалната дисциплинарна отговорност.

Този доклад има и още една специфика - една част от него е посветена на проверки, т.е. преписки, които са завършили с отказ да се образува досъдебно производство. Това означава, че нямаме възможност да съобщим нито естеството на проверката, нито лицата, за които се отнася, защото те не са извършили престъпление. Да обявим техните имена и факта, че сме ги проверявали, не би било допустимо. Трябва да намерим формат на доклада, който да не накърни репутацията на тези лица.

- Ако бъдат обявени тези лица, няма ли да се види кого е "натискала" прокуратурата?

- Не правим този доклад, за да предизвикаме сензация или да помогнем на историците да анализират този период от работата на прокуратурата. Целта ни е да констатираме пропуските и принципните пробойни в дейността й, които могат да създадат условия за злоупотреба с власт или корупционно поведение. Има една степен на публичност, която не можем да достигнем, без да накърним правата на трети лица. Изводите в прокуратурата ще си ги направим, но докладът за обществено ползване ще трябва да бъде редактиран.

- Какви са проверяваните лица? Със сигурност между тях има хора от властта, а проверките, които де факто нямат срок, са перфектен инструмент за въздействие.

- Има хора и от властта, и от бизнеса, и такива без особено обществено положение. Но не бих искал да навлизам в подробности. Колкото до въздействието - проверките могат да послужат за заблуда на общественото мнение, че прокуратурата работи по значим проблем, а да го отлага с години, като симулира активност. Те могат да се превърнат и в инструмент за репресия върху граждани. В бъдеще проверките ще имат регламент, с който ще се опитаме да ограничим възможностите и за едното, и за другото.

- Вече казахте, че се е очертала групата прокурори, които са вършили основните нарушения. Колко и кои са те?

- Ще коментирам този въпрос, когато имаме изцяло преработения доклад. Но и тази бройка няма да е окончателна. Наивно е да се смята, че проверяващата група прокурори, които имат и други текущи задачи, биха могли в един кратък, отпускарски период да направят окончателен анализ. Тази проверка е само междинна фаза на цялостния анализ на дейността на прокуратурата. Анализът оттук нататък се поема от отдел "Инспекторат", който междувременно бе кадрово укрепен. Идеята ни е контролът да е постоянен. И всеки път, когато констатираме нередности, ще търсим начин да подскажем на отделни прокурори да си намерят по-подходяща работа. Нещо повече, трябва да спрем с разбирането, че уволнението на един прокурор е най-тежката санкция. Винаги, когато открием данни, че не става дума само за нарушения на службата, а за престъпления, ще бъде търсена и наказателна отговорност.

- Едни и същи хора ли са вършили нарушенията?

- По-скоро не. Нарушенията са и различни по естество. Една част са свързани с несвоевременното разпределение на задачите между прокурорите от страна на административния ръководител. Друга - с допускане на неоправдани забавяния от наблюдаващите прокурори, трета - със съмнителни прокурорски актове, с изземане на компетентност. От това, което видях в доклада, има основания да се търси дисциплинарна отговорност на някои прокурори, но и основания да се помисли и за търсенето на наказателна отговорност. В близките дни ще бъдат образувани и няколко дела срещу прокурори, в рамките на които ще поискам от ВСС свалянето на техния имунитет.

- От първия доклад за дейността на прокуратурата изскочиха и някои прокурори, за които още не сте поискали дисциплинарно наказание.

- Много неща не сме свършили от първия доклад и не сме си направили окончателния анализ. Затова бе необходим и този втори доклад. Иска ми се да имам една пълна картина за работата на ВКП, за да не правим нещата инцидентно за отделен прокурор, а да подходим с еднакъв аршин към всички прокурори.

- А прокурорите "хотелиери". Там май всичко приключи?

- Знаете, че г-н Николай Ганчев даде обяснения, макар и с известно закъснение. Те се проверяват. Не мога да кажа на какъв етап е проверката, но когато завърши, ще бъде обявена. А онова, което г-н Христо Манчев изложи, не намерихме основания да проверяваме.

- Нека поговорим и за депутатите. Какво става с искането за имунитета на Ваню Хърков?

- За г-н Хърков аз разбрах сравнително късно и това ме изненада. Исках да внеса с едно искане снемането на имунитета на всички народни представители, които имат спрени дела. По някаква причина името на г-н Хърков и делото му не ми е било докладвано своевременно. Разпоредил съм проверка. В момента, в който Софийската градска прокуратура прецени, че е необходимо да му се свали имунитетът, аз ще направя съответното искане.

- Мислите ли, че отсъствието на името му от списъка може да е умишлено?

- Не искам да гадая.

- Кога да очакваме искането?

- Няма причина да се отлага. Вероятно ще стане в близките дни.

- А другите депутатски дела не се ли бавят?

- Въпрос на оценка. Нямам впечатление, че има забавяне. Всички разследвания са в рамките на законовите срокове. В прокуратурата нищо не става мигновено.

- Може би най-интересната тема в момента, свързана с прокуратурата, е столичната топлофикация. Обяснете всъщност защо се стигна до отстраняване на наблюдаващия прокурор Владимир Йорданов? Аз мислех, че той получава указания от ВКП за това как да работи по делото.

- Имах повод да направя проверка за работата по това дело и установих, че по него не се работи с нужната инициатива. Дело от такъв мащаб предполага съвсем различен подход. Но вие поставяте и един интересен въпрос - за указанията. Не мисля, че ще се намери прокурор, който да потвърди, че е получавал указания от мен как да формира убеждението си по определено дело. Друг е въпросът, че напоследък често в моя кабинет обсъждаме с колегите конкретни дела и заедно набелязваме какво може да се направи за едно по-добро разследване. Решенията по делото обаче се вземат суверенно от наблюдаващите прокурори.

- Новият наблюдаващ прокурор Божидар Джамбазов води много от "шумните" дела. Може ли няколко души в прокуратурата да се занимават с всичко? И какво правят останалите?

- Няма прокурори, които да бездействат. Има огромно натоварване на прокуратурата. Всеки прокурор в страната годишно решава между 200 и 300 дела, което не е никак малко.

- Убийството на Драгомир Илиев - Драшко постави отново въпроса за списъците. Той беше в списъка на МВР с над 300 души с повече от 2 висящи дела. Прокуратурата изцяло пое вината, че делата срещу него са се бавили неоправдано. Това е нов подход.

- Не може прокурорът непрекъснато да се оправдава с другите органи на разследването. Прокурорът е господар на досъдебното производство, той има всички инструменти да е такъв. И трябва да носи съзнанието, че носи отговорност за процеса. Оказа се, че Драгомир Илиев има поне 17 дела. Всички наблюдаващи прокурори ще трябва да обяснят защо са допускали да забавят работата по тези дела. Как са направили обоснования извод, че няма опасност това лице да извърши ново престъпление, за да не му поискат задържане под стража. Ние трябваше до отговорим на усилията на МВР - да искаме задържане под стража и да внесем такива обвинителни актове, че тези лица да попаднат в затвора.

- И не внесохте и не си свършихте работата.

- Самият факт, че онзи ден беше убито едно лице от този списък, което, ако бяхме си свършили работата, щеше да е в затвора, показва, че не сме си свършили работата. МВР няма вина, то си свърши работата. Ние трябваше да организираме качествено досъдебно производство и имахме време за това. МВР предприе една важна и според мен успешна политика за превенция на убийствата. Важен елемент от нея беше да се наложат наказания на най-рисковия контингент в страната - лицата с много висящи дела, и те да постъпят в затвора. Вземаме всички мерки да подкрепим тази политика и няма да се колебаем да признаваме грешките си, когато работата ни е била слаба.

- Ще проверите ли какво точно е работено по списъка?

- Дадохме съответните указания във вторник. Дадени са и много по-кратки срокове. Очевидно е, че апелативните прокуратури, на които разчитахме в рамките на своите райони да организират по-активна работа по приключване на тези дела, не са били на нужното ниво.

- Ако не са ниво за нещо такова, какво трябва да очакваме за "обикновените" случаи?

- Не искам да обобщавам. Възможно е да има много обяснение и оправдания. Впрочем аз се уморих от оправдания. Винаги някой ни е виновен. Не се научихме да търсим вината в нас. Ако ние не организираме работата на органите, които работят под нашия процесуален контрол, кой ни е виновен!?

- А всички шумни дела, които подхванахте напоследък, ще издържат ли и в съда. Не са ли просто акция преди доклада на Еврокомисията? Говоря и за КАТ, и за Държавния резерв...

- Създава се впечатление, че работим интензивно единствено заради доклада на Европейската комисия. Няма съмнение, че той е важен мотив да търсим подобрение в работата си. Не можем да си позволим прокуратурата да стане повод за това най-значимият национален приоритет да бъде провален. Погрешна обаче е тезата, че след 1 януари ще се отпуснем и няма да проявяваме инициатива. Точно обратното. Набираме инерция и се надявам темповете на работа да се засилят.

- Нямате ли опасения, че нещата могат да се окажат претупани?

- Надявам се да не се окаже така. Но във всяка държава има оправдателни присъди, колкото и добре да работи прокуратурата. Не можем да гарантираме, че по всяко дело ще има осъдени. Но отговорността си е на отделния прокурор. Институцията ще престане да размива отговорността, че конкретният прокурор не си е свършил работата. Кариерата на българския прокурор ще е функция от резултатите, които той показва по делата.

- Откакто новият НПК влезе в сила, минаха няколко месеца. Имате ли вече наблюдения къде са пробойните?

- Имаме. В края на септември предстои среща на ръководството на прокуратурата, на която да обсъдим тези пробойни. Ще оформим някои законодателни предложения, които да дадем на субектите, които имат право на законодателна инициатива. Не искам отсега да ограничават кръга на проблемите - до есента може да се появят и други. Оказа се, че по тези проблеми имаме на практика сходни виждания с МВР, което организира дознанието.

- Една от първите ви инициативи като главен прокурор бе проверката на музеите, делата срещу иманяри и частните колекции. Като че ли отдавна обаче трябваше да има резултати от нея?

- Сравнително скоро получих окончателния доклад върху анализа на престъпленията с предмет паметници на културата. Още не съм се запознал докрай с него, но това, което видях, не ме зарадва. За 5 години има цели окръзи в България, богати на културно-историческо наследство, в рамките на които не е образувано нито едно производство за престъпления с предмет паметници на културата. Това ме кара да мисля, че прокурорите подценяват значимостта на този вид престъпност. Не мога да си представя на какво се дължи това. Силно впечатление прави, че за 5 години, ако не се лъжа, има една единствена ефективна присъда. Това не може да бъде! Трябва да направим детайлни указания на какво да обърнат внимание прокуратурите и да активираме работата по тези дела. Приключи и изследването на сигурността на музеите. И там ще бъдат взети мерки. Не може в България да има обири на музеи. Това ми се струва абсолютно ненормално. Предстои да приключат и проверките на фондовете на музеите. За съжаление броят на експертите е много малък и трябва да се съобразим и с това.

- А частните колекции?

- Непонятно ми е защо опазването на културно-историческото наследство се свежда до проверката на няколко частни колекции. Ще им дойде редът. Но ако започнем с частните колекции, които са описани, каталогизирани и със сигурност се пазят добре, и подценим държавните музеи, означава да подменим приоритетите си.