Руската поговорка "По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш" би могла спокойно да съществува и в следния журналистически вариант: "По-добре веднъж да се докоснеш до нещо, отколкото сто пъти да напишеш за него".

Лично аз не съм вярвал, че след като години наред следя темата за железниците и знам колко много пари на данъкоплатеца са отишли за изкуственото дишане, на което се поддържа БДЖ, само две пътувания с влак за последните три седмици ще са достатъчни, за да преобърнат представите ми за тази система.

Както преди съчувствах на всяко поредно ръководство на железниците за хилядите проблеми, с които има да се справя, така сега съм готов да прегърна и най-крутата идея. Включително всички релси и гари да се дадат на концесия, а между гарите да се пуснат само частни превозвачи. След като явно



никакви други "реформи" не помагат



Първото пътуване бе до Челопеч, където трябваше да пристигнем в 20 часа. По разписание влакът обещаваше точно това. В действителност му бяха необходими около 3 часа и половина, за да измине 50-те километра разстояние между София и Челопеч. Така пристигнахме чак в 22 часа на отдавна заключената и неосветена гара.

Мръсотията и неугледният вид на влака някак си бяха очаквани, но едва ли някой от пътниците е допускал, че докато се вози, вагоните заплашително ще се накланят ту наляво, ту надясно. Явно сериозният ремонт на тази линия, която беше една от най-пострадалите от наводненията миналата година, е бил спестен. И сега, пътувайки, човек има усещането, че всеки момент вагонът ще се преобърне.

Сигурно ще се намери някой да опонира, че Челопеч като малко миньорско селище едва ли може да има кой знае какви претенции за модерен обществен транспорт. Но какво би казал тогава за Варна, където БДЖ също може да предложи кошмарен вариант за пътуване. И то посред лято, време за жътва за всички фирми, заети покрай туристическия бранш, включително и за превозвачите. Време, в което дори и БДЖ трябва да се усетят, че могат да



припечелят допълнително така нужните им пари



Именно в морската столица се разви втората случка. В един неделен ден ми се наложи да се върна с група приятели от морето. Въпреки очевидно големия наплив от пътници БДЖ пуснаха влак с 4 вагона, в които се опитаха да превозят хора като за 8.

Първо касиерката чинно докладва, че местата са свършили още преди няколко дни и предложи да пътуваме прави. На логичния въпрос защо не прикачат още вагони, щом има такъв наплив от клиенти, жп чиновничката стисна устни и процеди, че не ги решава тия въпроси. "Да де, но вие сте лицето на компанията и поне знаете на кого да се обадите", казах й. Последва безплоден диалог, на финала на който изведнъж се намериха билети за запазени места. Дублирани, както се оказа по-късно, и явно продадени единствено с целта да се отърват от нас.

Самият преход към пътуването започна почти луксозно. На стената в чакалнята на гарата във Варна виси супермодерен плазмен екран "Самсунг", на който се изписват пристигащите и заминаващите влакове, а касиерката продава билети от компютър с плосък екран. Техника, достойна за завист, която веднага подсеща, че предишният транспортен министър Николай Василев бе депутат от Варна и току преди последните избори намери отнякъде



6 млн. лева за ремонт на гарата



Само че освен да ти прибере парите, БДЖ трябва и да те превози, а там нещата вече куцат. В конкретния случай първо дойде разочарованието с дублираните билети. После и невъзможността да се намери място за правостоящи в коридора, така че човек поне да може да си сменя от време на време позицията на краката. А влакът вече бе набрал скорост за предстоящото 8-часово и отгоре пътуване.

Притиснати до стената, все пак намерихме спасителен вариант - преместихме се в съседния вагон първа класа и окупирахме едно празно купе. Но кондукторът не мислеше като нас. На опита да обясним, че все пак имаме запазени места, за чието дублиране не сме виновни, последва отговор по правилата: "Трябва да подадете молба до министерството на транспорта и след 2-3 месеца може да ви върнат 10% от стойността на билета". Юристът в групата ни "нарушители" също отвърна подобаващо: "Ами вие подайте тогава искова молба до съда да ни вдигнат от тези места. Ако отсъдят във ваша полза, ще обжалваме и като спечелите на последна инстанция, ще станем от местата".

Диалогът се нагорещи - кондукторът твърдеше, че не е отговорен, защото не той е продал сбърканите билети. Ние пък опонирахме, че в момента той е представителят на компанията БДЖ, която ни насади на пачи яйца. По балкански, разговорът достигна невиждани висоти. На финала нищо не се случи - нито слязохме, нито станахме от местата, нито доплатихме за първа класа. Нито някой наоколо ни плати за безплатния театър.

Само че и по време на пътуването, и сега някак не мога да се почувствам виновен за "нахалството си", както го определи кондукторът. Защото за последните 4 години държавният бюджет е



субсидирал железниците с общо половин милиард лева



Т. е. всички данъкоплатци, включително и аз, сме пуснали в подвижните пясъци на тази система по около 100-150 лева. И то без да смятаме 135-те милиона лева дългове на железниците, които през 2001 г. просто бяха изтрити.

На практика излиза, че железниците са най-голямата ламя в българската икономика. Която не спира да си отваря устата - само преди седмици транспортният министър Петър Мутафчиев отново поиска допълнителни 130-150 млн. лв. от тазгодишния бюджет.

Но какъв е смисълът да продължим да наливаме пари в тази система, в която нещата вървят само наопаки. Дълговете на железниците - 196 млн. лв. по последни данни, непрекъснато растат, а пътниците и товарните превози намаляват. Намалява и вероятността някоя частна фирма да поиска лиценз за пътнически превози заради разкапващите се релси.

И ако най-после не се появи юнакът, който да посмее да реформира бързо затъващата фирма, и изкуственото дишане няма да помогне на БДЖ да устоят на напора на конкурентните автобусни превози. Но това може и да е за добро - поне ще означава, че ламята завинаги си е затворила устата.