Веднъж да пъхнем крак във вратата на ЕС - и пак ще си я караме както си знаем. България се кипри пред Евросъюза колкото да я вземе на 1 януари 2007 г., но Брюксел вече има злополучен опит с "отличничките" и не е изключено да се подсигури с предпазни клаузи.

Правителството настоява България да бъде третирана по същия начин като другите новоприети държави, защото всички били част от петото разширяване на ЕС. Точно сравняването с тях обаче не работи в наша полза, тъй като



Евросъюзът вече чувства последици от компромисите,



направени заради Големия взрив на 1 май 2004 г. "Умората от разширяването" е израз на разочарование. Полша, Чехия, Словакия, Унгария показват негативи, които мнозина мислеха, че ще бъдат преодолени с приемането им в общия европейски дом. Събуждат се бесове - като посегателството върху основни човешки права и национализма, - които са несъвместими с европейската идея.

Да си спомним, че тя възникна след войната като отрицание на шовинизма и омразата, че нейната първа цел и първи успех бе историческото помирение между Франция и Германия. Техният пример трябваше да покаже на другите народи, че могат да постигнат много повече заедно, отколкото едни срещу други. Да си спомним също, че пътят на бившите социалистически държави към Евросъюза започна в средата на 90-те години на ХХ в. с подписването през март 1996 г. в Париж на Пакта за стабилност в Европа, известен също като Пакта "Баладюр" по името на бившия френски министър-председател. Той застави Унгария, Словакия и Румъния да сложат точка на историческите си спорове за малцинства и територии и да гарантират, че няма да внесат в Евросъюза етническа омраза и стари конфликти. Освен това всички кандидатки за ЕС трябваше, преди да подадат молби да станат членки на Съвета на Европа и на неговата фундаментална Европейска конвенция за правата на човека.

Повечето бивши братски страни вече са вътре и скоро ще станат пълен комплект с приемането на България и Румъния. Успокоени, че са преминали прага, някои от тях вече забравиха поетите задължения да се държат по европейски и започнаха да си показват рогата. Сякаш се потвърждава българската поговорка, че



магарето реве най-силно на пазара,



защото там най-добре се виждат магариите му. В средата на 2003 г. Унгария бе принудена заради предстоящото си влизане в ЕС да промени провокационния си закон за статута на унгарското малцинство, с който Будапеща си присвояваше права да се намесва в живота на 3,5 млн. етнически унгарци извън унгарската територия. По този начин тя засегна главно Румъния и Словакия, но също Словения, Украйна, Сърбия и Хърватия.

Временно страстите се успокоиха, когато Будапеща се отказа от формулировката в закона за "единна унгарска нация", но внезапно се разпалиха отново миналата седмица - този път по вина на Словакия. През юли там бе съставена правителствена коалиция с участието на крайни националисти. Футболни патриотари понесоха по стадиони антиунгарски лозунги, а властите не реагираха. Скоро последваха физически разправи и митинги с искания унгарците, които са 10% от населението, да си вървят отвъд Дунава. Братислава се стресна, когато Партията на европейските социалисти заплаши управляващите социалдемократи на премиера Роберт Фицо, че ще ги изгони.



Брюксел отвъртя шамар и на Полша,



чийто консервативен нов премиер Ярослав Качински направи завчера там първото си посещение зад граница, за да предотврати надигащото се колективно недоволство срещу неговата страна. Той бе принуден да обяснява, че призивът му за възстановяване на смъртното наказание, както и ксенофобските и хомофобските му изказвания не били разбрани правилно. Чехия пък, която след изборите през юни започна да се изявява като лидер на евроскептиците от бившия соцлагер, се отказа под европейски натиск да прави нова политическа група в Европарламента, обединяваща евроскептици, британски консерватори и националисти. Така опитът да се сформира парламентарно ядро на противници на европейската идея бе пресечен още в зародиш.

Явно Евросъюзът има



ефикасни защитни механизми



да блокира вътрешните разрушителни сили. България, която има проблем не толкова с национализма, етническата омраза и евроскептицизма, колкото с организираната престъпност и корупцията, се залъгва, че имитацията на правосъдие ще остане ненаказана след приемането й в ЕС. Премиерът Сергей Станишев, който отива идната седмица в Страсбург, не бива да мисли, че личният му чар е достатъчен. Независимо дали ще бъдат наложени специални предпазни клаузи след огласяването на третия мониторингов доклад на 26 септември, или ще бъдат приложени стандартните мерки, валидни за всички новоприети държави, правителството рискува да се сблъска с европейско недоволство и колективен отпор. След приемането на България другите държави ще имат много по-голямо право да се намесват в нейните вътрешни работи, защото членството в ЕС е частичен отказ от суверенитет. Настава време МВР да започне да се държи и като министерство по европейските въпроси, за да не ни го сочат постоянно като препъникамък за отношенията ни с ЕС.