Когато четири последователни бомбени атентата разтърсиха два слънчеви турски средиземноморски курорта миналата седмица, това бе буквално ехо от миналото. Турските власти приписаха атаките на Кюрдската работническа партия (ПКК) - сепаратистка групировка, достигнала апогея си преди двайсетина години.

Ако това е така, ПКК се завръща със застрашителна сила. Някога тя бе една от най-силните терористични организации в Турция и води 15-годишна война през 80-те и 90-те г. на ХХ век, причинила смъртта на близо 30 000 души. Групировката обяви прекратяване на огъня през 1999 г. едва след залавянето на лидера й Абдулах Йоджалан. ПКК, състояща се от няколко хиляди души, се оттегли в планините в Северен Ирак. Там нейните членове се отрекоха от материалните блага и алкохола и започнаха да прилагат стриктно равенство между половете (сексът между членовете не е разрешен).

Докато в началото се бориха за "свободен Кюрдистан" за всички кюрди, по-късно те ограничиха исканията си до подобряването на правата за кюрдското малцинство в Турция и амнистия за бойците на ПКК. Зубеир Айдар - шеф на "Конга-Джел", политическото крило на ПКК, казва: "Така за всичко може да се преговаря." През 2004 г., след като обяви подновяването на борбата, групировката започна партизанска война. Тя обнови арсенала си с пластични експлозиви и други боеприпаси, придобити от иракската армия след падането на Саддам Хюсеин.

Въпреки твърденията на турските власти ПКК отрича да е замесена в атентатите в Анталия и Мармарис. Отговорност пое друга кюрдска групировка - Ястреби за освобождение на Кюрдистан (ТАК). Смятани за издънка на ПКК, "ястребите" обявиха, че "ще превърнат чудовищната Турция в ад". Според Айдар ПКК и ТАК се различават в основните си възгледи и не си сътрудничат в операциите.

Независимо дали са дело на ПКК или на нейна издънка бомбите белязаха тревожна промяна в тактиката. Те са първите, насочени срещу цивилни и туристи, и заплашват туристическата индустрия, носеща годишно по 18 милиарда долара. "Те отнемат не само живота на хората, но работата и хляба от ръцете им", писа на другия ден в. "Хюриет".

Взривовете биха могли да предизвикат промяна в мисленето за справяне с ПКК. Турция иска от САЩ помощ за изгонване на организацията от Северен Ирак. Миналата седмица Вашингтон даде отговор с назначаването на пенсионирания генерал Джоузеф Ралстън - бившия шеф на командването на НАТО в Европа, за специален координатор на борбата срещу ПКК. Той има добри контакти с турската армия и ще създаде тристранна група, включваща Турция, Ирак и САЩ, чиято цел ще е да попречи на ПКК да извършва терористична дейност.

Все още не е ясно под каква форма ще бъде инициативата, въпреки че е твърде вероятно да последва отговор от страна на турските сили. Още преди атаките миналата седмица бе усилен натискът върху администрацията на Реджеп Тайип Ердоган за по-решителен отпор срещу ПКК. Десетки турски войници загинаха в сблъсъци с нея през последните месеци - повече, отколкото убитите в Ирак американци.

През последните седмици се появи опасността конфликтът да се разпростре в Северен Ирак - един от малкото все още спокойни райони в страната. Факт, който може да е привлякъл вниманието на американската армия. Досега САЩ настояваха Турция да не праща армия в Северен Ирак, за да не задълбочава конфликта с иракските кюрди, които не са свързани с ПКК. Според някои турски медии назначаването на ген. Ралстън е знак, че САЩ са готови да се справят сами с ПКК в Ирак, както отдавна искат някои турски политици.

В същото време ПКК твърди, че не се притеснява от подновения интерес на САЩ към нея. "Ако Ралстън предпочита военното решение, ние ще се противопоставим. Но се съмнявам той да мисли така. Кюрдите са съюзници, хора на страната на САЩ. Истинският враг на ПКК е Турция", казва Зубеир Айдар.

Колкото до атентатите в курортите, Айдар твърди, че ПКК ги осъжда. "Нашият подход е само насилието в рамките на Женевската конвенция", каза той. Според него общото между ПКК и ТАК е едно - подобряване на положението на обикновените кюрди.