Дясната политическа драма е интересна, но отдалеч личи, че не е писана от Гогол, а от родни политикани. Политическият шедьовър на сезона - разправията между Бойко Борисов и Иван Костов с посредничеството на Петър Стоянов и Неделчо Беронов е интересно четиво за плажа - диалозите са хубави, героите са с ярък характер, но все пак и четящите, и пишещите са наясно, че става дума за аналог на ТВ сапунка.

Има и попадения в тази драма. Например Бойко Борисов клейми единствения засега, и то малко, пишман-кандидат на десницата, че бил марионетка на Костов и Праматарски. Ще речете - на Командира добре, ама защо пък и на другия? Всъщност стилистично и политически всичко е добре премислено. Борисов винаги е турял Праматарски в дъното на еволюционната пирамида. Клетият лидер на ДП му е любима боксова круша, когато иска да даде типичен пример за незначителност. Но има и друг подтекст - Костов и Праматарски са приравнени на едно политическо ниво, защото са единствените двама, които



упорстват в грешката „Беронов"



Отнапред бе ясно, че Борисов ползва кандидата, за да бодне за пореден път любимия си Гаргамел. Черното кафе по пантофи му беше само необходимият театрален декор, за да напомни греховете на Неделчовия кукловод. Фотьойлът в апартамента, закупен с компенсаторки, му беше само нужната трибуна, от която да извика: „Гласуваш за Беронов, избираш Костов!".

За Генерала бе важно да срути параваните, зад които се прикрива Командира. Още с номинирането на Беронов се разбра, че лидерът на ДСБ не търси президент, а алиби. Човек, който да му гарантира безнаказаност. Как да държиш сметка на достопочтения и безпартиен господин за греховете на кабинета „Костов"? Или да го питаш защо скритата зад гърба му десница разпродаде на безценица активите на държавата? Няма как. Та той няма лична вина за това. Беронов на практика се явява непробиваем щит срещу всяка критика към десните. Тази политическа мимикрия е почти съвършена и мами окото. Отпред върви чистият и почтен конституционалист с плакат, на който с големи букви пише „Промяна!", а зад него му се промъкват крадешком



познатите "строители на прехода"



И за малко замисълът да сполучи, ако не бе това горчиво сутрешно кафе, след което прозвучаха думите „Който казва "Беронов", казва "Костов". И обратното."

Посланието е важно, особено като се имат предвид и последващите действия на градоначалника. След кафепиенето бяха възможни няколко варианта, част от които отпаднаха, други все още могат да се реализират. Който и да се осъществи, Бойко няма какво да загуби, а десните няма какво да спечелят.

Вариант първи, съвсем теоретичен. ДСБ оттегля иска си срещу кмета, а ГЕРБ - принуден от обстоятелствата, все по-ясно подкрепя кандидатурата на Неделчо Беронов. Вариантът е привидно изгоден за Костов, защото утвърждава мнимото му лидерство в дясно, но радостта ще е мимолетна. До неизбежната катастрофа на неспасяемия Беронов на изборите през октомври. Когато Борисов ще може да каже: направих каквото можах, но с тези хора - дотук. Още в неделя Борисов превключи на тази плоскост: "Да докажат, че са живи".

Вариант втори, реалистичен. ДСБ оттегля иска си в знак на добра воля. СДС и ГЕРБ намират друг повод да разтурят заверата и да изоставят Костов насаме с лидероманията му. Сценарият вече е възможен, той е в ход и още днес ще стане ясно дали ще се реализира. Следват отново крушение на Беронов и следизборно прегрупиране. Пак без Костов.

И в двата случая СДС е обречен. Защото



сините бяха достатъчно безволеви,



за да приемат Костовия диктат, но и достатъчно изкушени, за да заиграят с перспективния Борисов. Въпросът е в чий сателит ще се превърне.

И в двата случая ДСБ ще оцелее, но с нея вече „никой няма да си играе". Партията е маниакално недиалогична, а лидерът й е скаран с всички и харесван от една шепа хора. Горещата любов на апологетите му не може да компенсира разрива с хората.

Навярно в детството си бъдещият генерал често си е играл с оловни войници. Досущ като днешните десни лидери те са отлети във войнствени и често патетични пози, прицелени с пушки, замятащи гранати, подканящи с жестове към атака. Но играта я измислят децата, редят ги тук и там по килима, кога рамо до рамо, кога един срещу друг. А като им доскучее, ги насмитат и прибират в някой кашон.