През последните седмици се появиха редица статии в британския печат, повдигащи въпроса дали след като България и Румъния се присъединят към ЕС, работниците от тези две страни да имат свободен достъп до пазара на труда в Обединеното кралство или не. По-голямата част от изказаните мнения от журналисти и действащи политици от управляващата лейбъристка партия бяха, както може да се очаква, "за" налагането на ограничения под някаква форма. Сравнително по-ограничено присъствие в медиите имаха привържениците на свободния пазар, подкрепящи политиката на отворени врати за българи и румънци, т.е. равнопоставеност с всички други граждани на ЕС.
Не е изненада превесът на аргументи против свободното движение на хора (въпреки че това е един от основните принципи при създаването на ЕС), тъй като за нещастие дори и в Западна Европа напоследък политическите стимули и аргументи надделяват над икономическите. Или по думите на министър от управляващата социалистическа партия - "... понякога политиката трябва да вземе връх над икономиката и това ще се случи сега". Жалко е, когато инструментите на политическата власт не се използват за взимането на икономически обосновани решения, защото точно от тези решения зависи и развитието на самата икономика в бъдеще.

Доколко политиката и икономиката се раздалечават в този случай?

Не съществуват сериозни икономически аргументи в подкрепа на въвеждането на протекционистични мерки на пазара на труда. Трудовите ресурси като производствен фактор по същество не се различават от всички останали - независимо дали става въпрос за компютър, лист ламарина или уменията на даден човек при наличието на няколко източника, от които да бъдат закупени, логично е да се избере този с най-ниската цена при сравнимо качество. По-високата конкуренция на ресурсния пазар, която би предизвикал свободният достъп на българи и румънци, търсещи работа, е естествената предпоставка за по-ниската цена на крайния продукт, което е и желанието на всеки от британските потребители. И обратно - колкото достъпът е по-ограничен, толкова по-високите производствени разходи ще гарантират и по-висока цена (разликата е чиста икономическа загуба).
Тези и подобни аргументи са неоспорими дори и за привържениците на протекционистична политика по отношение на имиграцията. Друг е основният им аргумент (когато изобщо има такъв) за провеждането й, а именно, че в резултат на нарасналото предлагане ще се увеличи безработицата в страната. Емпиричните данни обаче не потвърждават тези твърдения.
Три страни от ЕС решиха да не наложат ограничения спрямо пристигащите чуждестранни работници от новите страни-членки след май 2004 г.

Безработица преди и след присъединяването на новите страни-членки

1 май 2004	1 януари 2005
Великобритания	4,7 %	4,7 %
Ирландия	4,5 %	4,3 %
Швеция	6,6 %	6,2 %
Средно за трите страни	5,26 %	5, 06 %

Източник: Евростат

Както се вижда от данните в таблицата, безработицата в тези страни за периода от осем месеца не само че не е нараснала, а в две от тях дори е спаднала. Това не се дължи, както някой би предположил, на отсъствие на имигранти (само във Великобритания за периода са се регистрирали над 127 000 души), а на създадени нови, заети, свободни и излезли на светло работни места.
Допълнителната заетост и производство са допринесли и за по-високия растеж на БВП за 2004 г., който превишава с над 30 % този за предходната година:

Ръст на БВП (по постоянни ценни за 2000 г.; промяна спрямо предходната година)
2003 -2004

Великобритания	2,7 %	3,3 %
Ирландия	4,3 %	4,3 %
Швеция	1,7 %	3,7 %
Средно за трите страни	2,9 %	3,8 %

Източник: Евростат

От друга страна, нарастването на брутния продукт в трите "отворени" страни е на значително по-високо ниво, отколкото е средната стойност за ЕС (2,3 % за 2004 г.), т.е. за тези държави, които се придържат към ограничаваща или спираща икономическата миграция политика .
Логичен в случая е изводът, че не въпреки, а благодарение на по-големия брой трудови ресурси и конкуренцията на трудовия пазар трите "отворени" държави забогатяват по-бързо от своите съседи от континентална Европа.
Като заключение може би трябва да се каже, че отрицателните ефекти от притока на чуждестранни работници се хиперболизират, а положителните остават почти незабелязани. От икономическа гледна точка свободното движение на работна сила е оправдано, както са оправдани (и в значителна степен прилагани) свободните търговски отношения в сферата на стоките, услугите и капитала. За разлика от последните три фактора обаче темата за чуждестранните имигранти, които "нахлуват и отнемат работни места от населението", има доста по-висок популистки потенциал, който за съжаление управляващата политическа партия не пропуска да експлоатира. А в случай че не го направи тя, то вероятно ще го стори опозицията.