656 са официално регистрираните до 21 август т.г. ХИВ-носители у нас. Тази бройка обаче, единодушни са експертите, е само върхът на айсберга - всъщност болните са в пъти повече. Някои от тях вече не са живи - обикновено защото не са се лекували или пък са сред онези заразили се преди години, когато в България още нямаше лекарства за СПИН. Част от болните отказват терапия, крият се. Това не им помага, но е разбираемо - мнозина все още ги смятат за опасни същества, които трябва да бъдат изолирани. Единици са шефовете, оставили на работа служител, след като им е споделил за болестта си.

Някои лекари пък ги гонят, страхувайки се за собственото си здраве. Има, разбира се, и по-подготвени или просто по-човечни, които не връщат серопозитивен човек. Някои от тях, в столичната ИСУЛ или в Хасковската болница например, приемат хората без уговорки, понякога и без здравни осигуровки.



---

"Абсурд! Никой не знае. Сестрите ми, майка ми и баща ми (тях не съм ги виждал отдавна), приятелката ми - никой. Само Павката и другите горе", обяснява 23-годишният Христо, който преди 3 месеца, лежейки с туберкулоза в съседната болница "Св. Иван Рилски", научил, че има ХИВ. Павката е Павел Малинов, председателят на фондация "Каспар Хаузер", която помага на болни от ХИВ/СПИН. "Другите" са останалите серопозитивни и социалните работници, които се събират ей там - на третия етаж на олющената Инфекциозна болница в София.



Христо е 638-ят човек в списъка



"Приятелите ми ще ме отлъчат, сто процента" - докато говорим тихо в двора, момчето нервно се озърта. Не смее и да помисли да сподели с близките си за проблема, въобще не допуска, че биха го приели. Казва, че не изневерява на половинката си, но продължава да прави секс без презерватив. На учудването ми, той отвръща: "Вземам такива лекарства, които спират предаването на вируса, държат го в клетка" и събира ръцете си, за да илюстрира.

За довиждане си стискаме ръцете. Малко ме е страх, макар да знам, че не е опасно. Не е, разбира се.

За болестта на Румяна, на 28, знаят само майка й и сестрите й. Научила преди 10 години: "Забременях от тогавашния ми приятел и при изследванията се оказа, че съм серопозитивна. Помислих, че той ме е заразил, но неговият тест беше отрицателен". Лекарите й обяснили, че е рисковано да остави детето и тя го махнала (у нас има няколко деца с предаден от майката ХИВ, 2 от тях са били абитуриенти тази година). "На всичкото отгоре майка ми научи - лекарят й е казал, и тя се стопи от тревога. Сигурно съм й съкратила живота наполовина", нарежда Румяна.

Знаейки съвсем малко за СПИН,



тя помислила, че това е краят



Заминала за Гърция, убедена, че й остава малко: "Исках да съм далеч и живеех сама". Работела - бране на портокали, болногледачка и т.н. до миналата година, когато влязла в болница, защото имунната й система се сривала. "Докторите ми обясниха, че имам шанс, ако започна лечение веднага. В Гърция обаче не бях законно пребиваваща и трябваше да плащам част от лекарствата, което беше невъзможно, защото оставих почти всичко спестено в болницата. Затова миналата година се прибрах и едва тук научих, че всъщност не съм обречена и е възможно да живея още дълго". Сега се е възстановила, но й е противопоказно да се преуморява.

В момента Румяна няма работа понеже в нейния град трудно се намира. Хваща се ту да продава в магазин, ту в някое заведение - за да не разчита само на пенсията на майка си. Идва в София, когато се нуждае от някакво лечение и за да си вземе медикаментите. Страхува се да не научи някой, а и да не предаде вируса. (И тук, в малкото болнично кафене, говорим тихо). Затова и се дистанцира от приятеля си, който от години се чуди, защо тя е категорично "за" презерватива всеки път: "Досега си намирах всякакви оправдания, но той не е глупав и мисля, че вече подозира; самата аз



ако бях здрава, не бих останала с болен



Минавало й е през ума да потърси мъж сред серопозитивните и даже е имала предложение от един, но не се е получило - предпочита да е сама, отколкото с някой, с когото да я свързва само вирусът.

Сестрите й научили съвсем наскоро от майка й. Те проявили разбиране - "От едната имам племенница, която ми е като дете; искам постоянно да я гушкам и целувам, но невинаги си го позволявам, нащрек съм".

"Извинявайте, случайно чух разговора ви, имам същия проблем и ако позволите..." - високият мъж с тъмни очила от съседната маса учтиво се опитва да се включи в разговора, но на Румяна й става неприятно и излизаме навън. След малко тръгва, защото бърза за автобуса към града й.

"Не я виня, може би все още не го е преодоляла. Това си е голям кошмар. Мен направо ме разсипа. Колко години ми давате?", продължава човекът от масата, да го наречем Чавдар.

- Към 50 - изглежда ми малко по-възрастен, но не искам да го засегна.

- На 46 съм... Вади стара черно-бяла снимка от сватбата си и посочва един мъж, с когото в момента няма много общо:

- Ей такъв бях, красив и винаги съм имал много жени. Сега като се погледна в огледалото, ми идва да го счупя, казва Чавдар с камуфлажна усмивка. "Ама честно, не знам защо ви ги разправям тия неща. Не съм сигурен кой сте, досега никога не съм говорил за това пред непознат".

Неотдавна се прибрал от Гърция, където работи от години, за да се оперира от херния. Ден след това хирургът съобщил за болестта, поискал 500 лв. -



за да поеме риска от операцията



Преместил се в друга болница, не казал на лекарите и го оперирали. Вирусът, категоричен е Чавдар, го е докопал в Гърция, където е водил разгулен живот и не знае от кого точно го е хванал. "Семейството ми е тук, жена ми, още като се оженихме (тя е с 15 години по-малка), знаеше, че не мирувам и отначало й тежеше, но ме прие такъв. И имаме чудесен брак и досега. Затова когато научи, се разстрои не от факта, че съм кръшкал, а заради болестта. Тайно от мен плачеше. Всичко е наред, само че вече не правим секс". Обяснил на семейството си, че има някаква левкемия, лечима, макар и трудно.

Всъщност, не самият вирус го е състарил, а една рядка за нашия континент съпътстваща инфекция - саркомата на Капоши. Това е рак на кожата, причинен от херпесен вирус, неспособен да се активира при здрав човек. Когато ХИВ влезе и убие част от имунните клетки, херпесът се събужда, но това обикновено става при африканци и азиатци, и рядко при средиземноморските народи. "И се получават едни характерни петна, при мен бяха на краката", обяснява Чавдар. Показал ги на кожен лекар, който отсякъл: "Няма страшно, ухапало те е нещо"...

В момента Чавдар не взима лекарствата за ХИВ, понеже състоянието му не е критично: "Дал съм си отсрочка, засега имунните ми клетки намаляват бавно, макар че пуша и не пазя диети и д-р Еленков (шефът на СПИН-отделението - б.а) се чуди, разпитва ме как живея и какво ям", разказва своенравният мъж. Той иска да се запознае с други хора с неговия проблем и е ходил в "Каспар Хаузер". Но се подразнил от подхода - опитали да го успокояват.

"По-скоро бих свършил със себе си, отколкото да се стопя до неузнаваемост", продължава Чавдар. Веднъж видял едно умиращо момче тук. Чакал пред стаята, знаейки, че вътре е на системи младеж с напреднал СПИН. И въпреки че е забранено, решил и влязъл вътре, да го види. "Не можеш да си го представиш. Умираше - сигурно и мъчително, момче като слънце, на 25. Не беше започнал навреме лечението..." Чавдар е приел болестта си, поне така твърди: "Научих доста неща и знам какво трябва да се прави". Случвало се със седмици въобще да не се сети за нея.