|
| Според предизборната програма на БСП безплатни закуски, безплатни учебници, училищни лекари трябваше да има и за учениците от 5 до 8 клас. |
* осигуряване на безплатна ясла и детска градина за всички семейства с доход до 300 лв. на член от семейството;
* осигуряване на безплатни учебници до 8 клас;
* осигуряване на безплатни закуски до 8 клас;
* възстановяване на училищните лекари, стоматолози и здравната профилактика.
Такива обещания даде стожерът на управляващата коалиция - БСП, в богатите на щедрост предизборни месеци. Образованието наред със здравеопазването изнесе на превития си от реформи гръб голяма част от тежестта на кампанията. Година по-късно равносметката не е никак ласкава. По основния пункт на различие в предизборните платформи - поемането на бюджетоемки социални ангажименти от страна на левицата, отбелязани точки няма.
Няма да има и през 2007 г. Причината е лаконично-банална - пари за такива работи няма. Така за далечния хоризонт на 2008 г. се отлагат и безплатните учебници за 5-7 клас, и безплатните кифла и топло мляко за същите класове.
Още по-неясно се мержелеят лекарите и стоматолозите
в училищните кабинети, а медицинските сестри водят с една идея пред учителите в топ 10 на най-зле заплатените професии. Напук на обещанието за стартови учителски заплати, равни на средната за страната в обществения сектор.
Иззад обясненията на ресорните министри защо социалната справедливост в образованието ще ни подмине и през 2007 г. прозира някаква странна смесица от добронамереност и омаловажаване на лошата новина - "сами разбирате, имаме и други по-важни проблеми", чете се в междуредията на поредното отлагане.
Наистина на фона на проблемите и
с цената на известна амнезия
това може да мине за чиста монета. Кифлата и млякото наистина не са най-големият проблем на образователната система. Родителите така или иначе са свикнали да купуват сами учебниците, а учителите по презумпция трябва да са възрожденци. Много пари за едното нищо. Разхищение. И никаква финансова дисциплина.
Всеки що-годе средно грамотен човек може лесно да влезе в обувките на управляващите и да се презастрахова с ред подобни уговорки. И децата научиха вярната, но някак си не лява, фраза: "Пари срещу реформи". Оптимизацията на училищната мрежа влезе в речника на десетки села (апропо, една от най-бързо изпълняваните точки в програма - защото такива неща се правят в началото на мандата) наред с децентрализация и диференциация. Все важни безспорно неща. Но с тях избори не се печелят.
Погледнато цинично, никой не е виновен на избирателя, че е дръзнал да вярва на предизборни програми. Безплатните кифли и учебници, строежът на нови достъпни бази за ученически туризъм звучаха подозрително от самото начало. Азбучна истина е, че бедна страна трудно може да си позволи да е социална. Но ако цялото това море от щастие е изначално невъзможно, какво прави на палубата точно този екипаж? Или идеята е всичко това да се сбъдне преди следващите избори - докато следващото правителство не го отмени?