Владимир Путин не за първи път посещава Гърция. Но ако се съди по интереса в тази страна към вчерашната му визита, остава впечатлението, че са я чакали поне 10 години. Толкова, колкото се обсъжда идеята за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис.

Както отбеляза вчера пред журналисти шефът на "Роснефт" Сергей Богданчиков, придружаващ Путин заедно с ред други директори на нефтени и газови компании, причината за буксуването на проекта е, че досега не са успели да се съгласуват интересите на производителите и на потребителите на нефт. Сега според него проблемът е преодолян. Доказателство за това е срещата на Путин, президента на България Георги Първанов и премиера на Гърция Костас Караманлис, които дават политически импулс на усилията на търговските структури на трите страни в подготовката за строителството на 300 км тръба.

Вчерашният пространен брифинг на Сергей Богданчиков обаче,



вместо да даде отговори за съдбата на петролопровода, породи нови въпроси.



Единственото конкретно нещо в неговите заявления бе предполагаемата цена на проекта - около 1 млрд. долара. По този повод шефът на "Роснефт" небрежно отбеляза, че това не е кой знае каква сума... И уверено определи сроковете за строителството на петролопровода - 2 години след като бъде готова технико-икономическата обосновка на проекта. Не стана ясно откога трябва да се смята този срок. Когато журналистите започнаха да го разпитват възможно ли е тръбата да започне да функционира към 2009-2010 г., Богданчиков отговори: "Защо не?". И новината веднага излетя - шефът на "Роснефт" обеща да пусне петролопровода след 4 години.

Междувременно Богданчиков продължи да разказва какви проблеми трябва да преодолее проектът тепърва, изтъквайки сложността при строителството на терминали в Бургас и в Александруполис, при отчуждаването на земята под тръбата и, разбира се, при разпределението на дяловете между компаниите на трите страни - Русия, България и Гърция. Той не назова нито една цифра, макар да е известно, че именно тези въпроси, както и даването на митнически и данъчни преференции за участниците в проекта (на първо място на Русия, която е основният производител на нефта, с който трябва да бъде запълнена тръбата), остават главните препятствия пред проекта. Богданчиков само подхвърли, че е желателно контролният пакет да се държи от руските нефтени компании, които ще го поделят помежду си. Според него оператор на проекта трябва да е "Транснефт". Отговорите на останалите въпроси Богданчиков отложи до момента на създаването на консорциума по строителството на тръбата. А за финал разсея всякакви съмнения, че петролопроводът ще бъде запълнен с нефт, добиван от руски компании. Той определи като несъществен проблем фактът, че американската компания "Шеврон" засега не изявява готовност да транспортира добивания в Казахстан петрол по Бургас-Александруполис, докато не бъде пуснато разширението на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който ще увеличи мощността му от 29 до 67 млн. тона нефт.

Документалният резултат на вчерашните тристранни преговори в Атина с участието на Путин, Първанов и Караманлис стана подписаната Декларация за сътрудничеството в енергийната област. На кратката пресконференция руският президент и гръцкият премиер употребиха едни и същи думи по отношение на перспективите на проекта - отбелязан е "значителен прогрес" и "сближаване на позициите". Българският президент бе по-образен: "Сега или никога". "За 45 минути ние успяхме да преодолеем изоставането от 8-10 години тъпчене на място", каза Първанов.

Беше обявено, че още тази година ще се подпише междуправителствено споразумение за строителството на Бургас-Александруполис. До октомври трите страни трябва да представят своите проекти на документа. Руският вариант ще бъде представен в началото на октомври по време на визитата на премиера Михаил Фрадков в Гърция.

В руското предложение вероятно ще бъде предложена схема за разпределение на дяловете в консорциума, съответстваща на съгласуваната през март тази година от експертите на трите страни - 51% за руските компании, а по 24.5% - за гръцките и българските. Така



Москва отстъпва от своите претенции за 100% дял в консорциума,



за които щеше да настоява при сегашните преговори в Атина. Но на този въпрос, изглежда, още не е сложена точка. Това стана ясно от забележката на българския президент. Георги Първанов заяви, че неговата страна иска да се разшири съставът на участниците в проекта. "Става дума за открит, а не за таен проект", каза той.

Източник, близък до преговорите в Атина, съобщи, че става дума за предложението на българската страна в състава на консорциума да се включат казахстанската компания "Казмунайгаз" и американската "Шеврон". Логиката е проста - България като транзитна страна е заинтересована тръбата да бъде запълнена, а присъствието на тези две компании, добиващи нефт в Казахстан, е гаранция за това, тъй като те ще получат преференции при транзита.



Българите и гърците са готови да отстъпят 17%



от своите акции на консорциума на "Казмунайгаз" и "Шеврон". Но по всяка вероятност това предложение ще срещне отпор от Москва, която ще настоява за предоставянето на тези 17% на руската ТНК-BP, която също може да гарантира запълването на тръбата.

Вчерашната пресконференция завърши с неочаквано и доста енергично, дори раздразнено изказване на Владимир Путин. Отговаряйки на въпрос на българска журналистка, свързан с ултимативните условия, поставени от Русия за Бургас-Александруполис, Путин отхвърли подобна формулировка. "Русия никакви условия не поставя", каза той и изнесе малка поучителна лекция. Той разказа, че преди 2.5 месеца в Москва е взето решение за строителството на петролопровода Източен Сибир-Тихия океан и вече са построени 250 км. "А Бургас-Александруполис - това са само 300 км, а преговорите се водят от 1993 г. За това време са построени вече нефтопроводът Баку-Джейхан, газопроводът "Син поток" през Турция. Ако нещата продължават така, всички маршрути ще ви заобиколят", каза Путин. С такава "оптимистична" нота завърши публичната част от преговорите в Атина.