---------------------

Златко Димитров е роден през 1958 г. в София. Доктор по право е. Завършил е Fletcher School of Law and Diplomacy в Бостън. В системата на Външно министерство е от 1985 г. Бил е директор на дирекция "ООН" в МВнР през 2003-2004 г. В момента е юридически съветник на Марти Ахтисаари, специалния представител на генералния директор на ООН за Косово. Димитров е единственият българин в неговия екип.

---------------------





- Г-н Димитров, на 11 септември в София ще заседава Kонтактната група за Косово. Дали това може да се възприеме като оценка за ролята на България като фактор на Балканите и по-специално в уреждане на косовската криза?

- Зaседанието на Kонтактната група в София наистина има връзка с ролята на България на Балканите и позицията, която държавата ни заема и е заемала по въпроса за косовския статут. Както и с това, че България е член на НАТО и предстои да стане на ЕС. Това според мен са факторите.

- Какво можем да очакваме от това заседание?

- Трябва да се знае, че Kонтактната група заседава често, особено в периода, когато вече са започнали преговорите по бъдещия статут на Косово. Заседава в различни формати - както на ниво външни министри, така и на ниво политически директори и на ниво директори, отговарящи по въпросите на Балканите. Контактната група се събира и на експертно ниво. През 2002 - 2003 г. например България беше член на Контактната група, макар и в нейния формат, който заседава само в Ню Йорк.

По принцип заседанията на Контактната група са закрити. Сега в София тя ще проведе две заседания, в които ще участва заместникът на Ахтисаари Алберт Рохан. На едно от тях се предвижда да бъдат поканени държавите от региона. В него ще участва и България и на практика ще бъде домакин.

- Може ли да кажете в началото на септември има ли вече яснота за формулата, по която ще бъде уреден статутът на Косово?

- Още не, тъй като, както е известно, преговорите по различни въпроси продължават. Предстоят още кръгове по въпросите на децентрализацията, планират се още срещи по въпросите на културно-историческото наследство, по въпроси на правата на общностите. Има още неща, по които трябва да се преговаря и да се постигне съгласие.

От друга страна обаче, е ясно, че бъдещето на Косово ще почива на принципите, одобрени от Kонтактната група в края на миналата година. Може би тук е мястото да кажа, че бъдещият статут на Косово не трябва да включва разделяне на Косово и не трябва да представлява заплаха за регионалната сигурност и вътрешната стабилност на съседните държави.

- В някои медии се появи формулата "независимост под условие". Може ли да обясните чисто юридически до какви последствия ще доведе тя и дали се консултира със сръбската и косовската страна?

- Аз мога само да повторя позициите на двете страни. Белград иска по-малко независимост, повече автономия. Докато Прищина е за пълна независимост. Възможно е бъдещото решение за статута да бъде някъде по средата на тези две позиции. Но аз не бих могъл да се ангажирам с това какви ще бъдат неговите конкретни очертания.

- Смятате ли, че Косово е уникален случай или опитът от него би могъл да бъде използван при разрешаване и на други регионални конфликти?

- Това е въпрос, който се обсъжда в рамките на Kонтактната група, и вероятно представлява интерес и за редица експерти по въпросите на международните отношения и международното право. Както е известно, една от държавите-членки на Kонтактната група смята, че всяко решение за Косово, каквото и да било то, трябва да бъде универсално и да може да се прилага при други подобни конфликти. По-специално се има предвид проблемът в Приднестровието и въпросите, свързани с Абхазия и Южна Осетия. Докато останалите държави-членки на Kонтактната група са убедени, че Косово е уникален случай, който не може да представлява прецедент за каквито и да било други конфликти - подобни или сходни.

Едно е ясно обаче - Kонтактната група се обедини около декларацията, направена в Лондон на 31 януари т. г., че характерът на косовския въпрос се предопределя от войните в стара Югославия през 90-те години и по-конкретно oт събитията през 1999 година. А също и от факта, че Косово се управлява от ООН. Няма друг случай, като изключим Източен Тимор, където в такъв продължителен период от време ООН да е поела цялата власт - законодателна, изпълнителна, съдебна.

- Кога според вас трябва да се очаква разрешението на казуса "Косово"?

- В същата Лондонска декларация се изразява предпочитанието това да стане в рамките на 2006 година. Формулировката не е императивна, но е очевидно желанието на Kонтактната група да се стигне до решение до края на тази година. Ако това обаче се окаже невъзможно, Съветът за сигурност ще се заеме с въпроса в началото на следващата година.

- Какво още може да се направи за развитие на отношенията между България и Косово?

- Мога да съдя от лични наблюдения, които имам в Косово. Прави ми впечатление, че държави oт региона като Словения например са много активни в развиване на търговско-икономическите отношения. Словенските фирми са много добре представени в Косово. В този смисъл може да се каже, че за България също съществува ниша за развитие на търговско-икономически отношения, независимо какъв ще бъде статутът на Косово.

Мисля, че и в момента страната ни прави не малко. Вероятно би могло да се помисли за още по-голямо подпомагане на усилията на международната общност в Косово. По отношение на контингентите в КЕЙФОР - да се помисли за учaстие на наш самостоятелен военeн контингент, например батальон със собствена зона на отговорност. Същото се отнася и за полицейския контингент в рамките на УНМИК. Доколкoто ми е известно, броят на българските полицаи е намалял, а ние имаме неофициална квота, която в миналото достигаше 100 души. Не е необходимо да се участва само с полицaи, може и с прокурори, съдии, следователи. България би могла да се ангажира и със защитата на правата и подпомагането на етническите общности - не само на косовските сърби, но и на някои от другите малцинствени групи, като горяните, например.

- Г-н Димитров, вие сте единственият българин в екипа на Марти Ахтисаари, специалния пратеник на генералния секретар на ООН. Как попaднахте в него и каква точно е вашата роля?

- Екипа на Ахтисаари не е голям. Той е около 15 души, заедно с тези, които служат за свръзка между екипа и международни организации като НАТО и ЕС. По-важно от това, че съм единственият българин е, че съм единственият представител на държава от региона. Това вече е за отбелязване. А в екипа попаднах във връзка с моята работа като директор на Службата по политически въпроси на мисията на ОССЕ в Косово. Може би някакво значение е изиграло и обстоятелството, че докторатът ми е на тема "Международноправни аспекти на Кипърския въпрос".

- Ахтисаари ли ви покани в екипа си?

- Кандидатствах по общия ред. Има такава процедура за кандидатстване за позиции в системата на ООН и бях достигнал т. нар. къса листа. Проведоха интервю с мен и в крайна сметка ми предложиха да започна работа.