В четвъртък по традиция има заседание на правителството. Откакто обаче парламентът е във ваканция, няма съвещания на министрите на Тони Блеър, които могат да му дадат време, за да излезе с достойнство от създалата се ситуация. Липсата на заседания на правителството го лишава от възможността да поиска общ обет за вярност и да сложи край, макар и временно, на споровете докога ще продължава неговото управление.

Кабинетът, в който на теория Блеър е пръв сред равни, държи ключа към неговото бъдеще. Заради липсата на прост механизъм за оттеглянето му от поста неговите колеги могат да го свалят само с мълчанието си. Министър-председател, който е загубил подкрепата на министрите си, всъщност вече не е министър-председател.

Поддръжниците на Тони Блеър може да искат дълго сбогуване, но дали ще го получат, е друг въпрос. Няма нищо по-драматично в политиката от това да станеш свидетел



как властта ти като премиер намалява



Титулярите на този пост обикновено не усещат, че земята под краката им се клати, докато не потънат в пропастта.

Паралелите с 1990 г. са ясни, но има и някои очевидни разлики. Когато Маргарет Тачър беше приканена от Майкъл Хезълтайн да отстъпи лидерския пост в Консервативната партия, тя все още не беше направила и намек, че планира да се оттегли, въпреки че след 11 години на власт очевидно беше много близо да излезе от политиката с достойнство. Тони Блеър обаче даде заявка, че смята да се оттегли.

Второ, през 1990 г. парламентът заседаваше, което нажежи обстановката максимално, а сега няма заседания. Освен това сега повечето от политическите журналисти са отделени във временни помещения на няколко метра от сградата на парламента, а и малко депутати се навъртат в района.

Приликите с 1990 г. въпреки това са неизбежни. Тогава, както и сега, имаше криза в Персийския залив. Тогава, както и сега, витаеше чувството за промяна и усещането, че



премиерът не успява да овладее ситуацията



Точно както Тони Блеър сега планира пътуване до Близкия изток, тогава Маграрет Тачър отиде в Париж, за да присъства на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. Там тя научи, че докато е спечелила битката за лидерския пост срещу Хезълтайн, не са й достигнали четири гласа, за да не се налага провеждането на второ гласуване. Тя беше убедена, че трябва да продължи битката и че може да я спечели.

Час след като станаха ясни резултатите от първото гласуване, най-доверените й хора от "Даунинг стрийт", които я придружаваха в Париж, бяха приели, че планът се е провалил. Дори й съпругът й Денис казал: "Откажи се, скъпа".

Маргарет Тачър напълно осъзна мъдростта на този съвет, едва когато правителството се обърна срещу нея. Както и Тони Блеър, тя искаше да се оттегли от поста си в момента, който сама определи. Тачър заяви пред колегите си: "Ако можех да видя края на кризата в Персийския залив и намаляването на инфлацията, бих могла да избера момента, в който ще се оттегля. Ако се върнем назад, мога да видя, че това е било някакъв знак, който да ги убеди, че мога да се оттегля скоро след следващите избори".

Но те не бяха готови да й позволят да остане повече от седмица. Колегите на Тони Блеър също изпращат закодирани сигнали - този път за графика, който изтича следващото лято. Подобно на Тачър той



не може да взема сам решенията за своето бъдеще



През ноември 1990 г. Маргарет Тачър привика съпартийци един по един в кабинета си в Камарата на общините.Това беше грешка. Много от тях вече се бяха настроили срещу нея или смятаха, че тя не може да победи противника си, и искаха да дадат подкрепата си за някой, който може да направи това.

"Ако знаехме каква всъщност е ситуацията по-рано през деня, можехме да помислим и да поискаме индивидуалната подкрепа на всеки от министрите в кабинета", написа тя наскърбена. И добави: "Знаех и съм сигурна, че и те знаеха, че няма да остана и час на "Даунинг стрийт" 10, без да имам истинска власт, за да управлявам."

Тони Блеър вероятно има причина, за да бъде доволен, че не е планирал заседание на кабинета за тази седмица, на което позициите му да бъдат подкопани. Освен това той трябва да си зададе въпроса дали има "истинска власт, за да управлява".

Без нея какъв е смисълът да продължава?