|
| Буш отново засвири на тънката струна и заговори за опасностите, дебнещи американците. Така той защити съществуването на тайните затвори. |
Президентът е избрал интересен момент, за да направи разкритията си. Това става някакви си две години, след като американският Върховен съд за първи път подложи на съмнение правното основание на това, което се случва в Гуантанамо. В същото време САЩ са в навечерието на избори, за които прогнозите сочат, че ще са крайно неблагоприятни за партията на Буш - нещо обяснимо, в светлината на развитието на войната в Ирак и разкритията около нея. Затова е много трудно да не бъде
съзрян политически мотив във внезапното признание
на Джордж У. Буш за съществуването на тайни затвори на ЦРУ извън територията на страната.
Речта на президента, изпъстрена с живи описания на страшните терористични атентати, които биха могли да се случат, ако не бяха своевременните действия на ЦРУ и Белия дом, е съвсем прозрачна. Това е поредната кампания на Белия дом за изместване на фокуса на политическия дебат към по-спокойните води на проблема за националната сигурност.
Докато демократите искат оставката на военния министър Доналд Ръмсфелд и обвиняват администрацията на Буш, че съвсем е оплескала нещата в Ирак, Белият дом пак засвири по тънката струна. Страшните заплахи, надвиснали над главите на американците, са изпитано средство на републиканците за отклоняване на вниманието.
Проектозаконът на Буш, според който Конгресът трябва да определи какви права да даде на задържаните в Гуантанамо заподозрени в тероризъм, е внесен месец преди да бъде временно разпуснат органът пред изборите. Това очевидно ще ограничи времето за обществен дебат, което ще бъде в ущърб на демократите.
Но да оставим настрана момента, който е избрал Буш, и да поразсъждаваме върху това какво точно цели предложеният от него закон. В изявлението си президентът обръща внимание на проблема за правната и политическата обосновка на цялата операция „Гуантанамо".
В нейната законност се усъмни
не само американският Върховен съд, но и някои от най-верните съюзници на Вашингтон. Над 400 затворници са държани вече няколко години там, без да бъдат съдени. Едва шепа от тези хора са дадени под съд от военен трибунал, за вината на много от останалите има известни съмнения. Като се има предвид, че някои вече пета година са зад решетките, меродавността на сведенията им явно се е поизтъркала. Затова не е много убедително да се твърди, че са източник на важна животоспасяваща информация.
Прехвърлянето на такива имена като предполагаемия стратег на атентатите от 11 септември Халид Шейх Мохамад от тайните затвори на ЦРУ в затворническия лагер в Гуантанамо беше ефектен трик, целящ да покаже значимостта и полезността на американската военната база в кубинския залив. А също и да затвърди представата за военните трибунали като един необходим инструмент за налагане на справедливостта. През юни Върховният съд на САЩ постанови, че военните трибунали не предоставят достатъчно юридически права на затворниците и ето, че президентът Джордж Буш сега призовава Конгреса да прокара закон, в който се уточняват правата на задържаните.
Нито прехвърлянето на опасните затворници, нито законопроектът на Буш ще успеят
да сложат край на всички политически и правни спорни моменти
по отношение на Гуантанамо. Те обаче може да затвърдят общественото мнение, че не е лошо заподозрените в тероризъм да бъдат държани някъде по-далеч и че с такива като тях трябва да се занимават именно военните трибунали.
А това, че речта на президента бе драматично вмъкната след прекъсване на програмите на националните телевизии, както и фактът че той я произнесе пред внимателно подбрана аудитория от съмишленици и близки на жертви на 11 септември, трябва да наведе избирателите на мисълта, че президентът и неговата администрация са едни истински ангели-хранители на американския народ пред лицето на „ясната и непосредствена опасност".
Няма данни за връзка между Саддам Хюсеин и “Ал Кайда”, сочат данните от доклад на американския Сенат