Малък конфуз настана в сряда, когато Волен Сидеров обяви кандидатурата си за президент. Журналист го попита дали се притеснява, че точно в началото на кампанията започва дело срещу него. Един от депутатите му тръгна да обяснява как с делото за инцидента на автомагистрала "Тракия" държавата прави всичко възможно да го компрометира. То пък се оказа, че става дума за друго дело и друг инцидент.

Въобще Сидеров и "Атака" се забъркаха в толкова много скандали, че вече сами не знаят за какво и кога могат да ги съдят. Почти от всяка трънка може да изскочи заек - побоя над студента Явор Доков, обиди срещу цигани или хомосексуалисти, старо обвинение срещу някои от депутатите...

Пък и параноята на Волен е известна - още във "Вот на доверие" роптаеше, че на него нарочно му се падат най-трудните въпроси. "Това, че само си мисля, че ме преследват, не значи, че не ме преследват наистина", разсъждават параноиците. Проблемът при "Атака" е, че наистина ги преследват. Неведнъж овластени хора са показвали, че само



търсят цаката на "Атака"



Мерят грешките й (а понякога дори и не става дума за грешки) с различен аршин, погазват общоприети правила, само и само да бъде оцапана партията. Ето няколко примера:

На 12 май избухва взрив в офиса на "Атака" във Варна. Дали е бомба или бомбичка, няма значение - стъклото е счупено. Сидеров, естествено, се възползва от случая и сравнява инцидента с нов 11 септември. Това не е важно, важното е какви ги върши МВР. Прави следствен експеримент? Първи, втори...? Търси свидетели? Нищо подобно - първата работа на полицията е гръмко да обясни, че най-вероятно (забележете, полицията говори за "най-вероятно", т.е. сама не е убедена, но пък говори... ) се касае за взрив отвътре. Т.е. - "Атака" сами са се взривили. Бивша журналистка, която междувременно е станала говорител на полицията, изведнъж се оказва спец по взривовете и надълго и нашироко обяснява под какъв ъгъл се е напукало стъклото, къде са паднали парчетата, накъде е била ударната вълна... Инцидентът е станал през нощта, току-що събудила се полицията вече пълни криминалните хроники - белята пак идва от "Атака". Представяте ли си, дори и пиратка да беше метната по клуб на БСП или на НДСВ, какво щеше да бъде: "Не коментираме, да не погазваме следствената тайна, да не говорим, защото ще попречим на разследването....". А когато става дума за "Атака", излиза, че говоренето на пречи на тайната.

15 август, пак във Варна. Първанов реже поредната лентичка. "Атака" го посреща с обидни плакати.



Обидни, но само плакати...



Нямат разрешение за демонстрация, но пък са на стотина метра от церемонията, не пречат на "знаменателното събитие". Двама, трима викват "Оставка". Това пак е предостатъчно за полицията. Четирима са арестувани, без на практика да извършат престъпление. Осъзнала гафа, след часове полицията се поправя: "Извикахме ги само за справка". Пак питане към МВР - ако, да кажем, на футболен мач или концерт бъде освиркано правителството, ще има ли арестувани?

1 септември - бившият съратник и настоящ враг на Сидеров Павел Чернев е заплашен с анонимно писмо. Познайте кой е набеден за виновен пак по догадки, пак на секундата, без да е ясно кой е извършителят? "Предполага се, че са хора на "Атака", заявява следователят Емил Иванов. Отново няма следствена тайна, няма го традиционното криене от журналистите. За зла ирония по същото време заплашен е и Бойко Борисов. Там обаче се мълчи, какъвто е редът в такива ситуации: "Не коментираме, само ще попречим, нека си вършим работата". Двойни критерии, нали?

Малка подробност - Павел Чернев е обвинен заради побой (случката пред телевизия "СКАТ").



Но все още е с имунитет,



въпреки че парламентарна комисия поиска да му бъде свален. Вече трети месец управляващите така и не намират време да гласуват решението на комисията. А имунитетът на Сидеров бе свален на мига. Втора подробност - Чернев е свидетел срещу Сидеров по делото на магистралата. От този, а и всичките по-горни примери не следват ли подозрения, че властта е влязла в сделка с Чернев? А сделката може да не е само за показанията му, а и за да пречи на Сидеров в кампанията. Ето, вчера Чернев надълго и нашироко обясни как ще подкрепи друг кандидат-националист, как е нужна алтернатива на Сидеров. Можел да е Берон, можел да е ген. Петров - няма значение. Важното е на патриотите да се обясни, че лидерът на "Атака" не е техният човек.

Вярно е, че хората на Сидеров заслужават по-специално внимание. Преди време, пак в злополучната Варна, лумпен размаха нож. Има и други подобни примери. Но цялото това "старание" на властта може да доведе до обратен ефект. То това му е целта на Сидеров - да ходи по ръба на бръснача, да бъде демонизиран, да доказва, че е антисистемен играч. Странно, че уж всезнаещата и всевиждащата "система" влиза с двата крака в неговата игра.