Представяте ли си от 1 януари 40% от територията на България да се окажат защитени територии? В момента са само 5%. Това означава в тези земи да може да се развиват само екоземеделие, екоживотновъдство и екотуризъм. Това означава от нос Емине до Обзор и от Балчик до Калиакра да не могат да се строят големи хотели, пренаселени курорти и прочие. Както и да се изсичат гори за ски писти в Боровец, Добринище, Разлог...

"Натура 2000" държи под напрежение всеки инвеститор, решил да вложи парите си в строеж по морето или на някое друго красиво природно място у нас. Заради нея правителството назначи специална междуведомствена работна група, която да преценява проект по проект всеки план за застрояване по Черноморието.

"Натура 2000" е общоевропейска мрежа от защитени територии, към която и България ще се присъедини след влизането си в ЕС. Пълноправното членство обаче изисква държавата не просто да ратифицира документ или да приеме със закон поредните мерки за защита на биологичното разнообразие, а да е изследвала и набелязала всички онези територии, които попадат в критериите на "Натура 2000". Прословутата местност Иракли, за която се вдигна шум до небето и се стигна до война между летуващите там и собствениците на земи, е само една малка част от местата, набелязани за включване в международната програма.

В момента местностите, отговарящи на критериите на "Натура 2000", са



около 40% от територията на България



Което е 8 пъти повече в сравнение със сегашните 5%, защитени по настоящия закон. Става дума за 2 вида територии - за птиците и за природните местообитания, или т.нар. хабитати. Зоните се изграждат с прилагането на 2 директиви на Европейския съюз - за хабитатите от 1992 г., и за птиците, която е от 1979 г.

В началото на септември правителствените експерти одобриха в рамките на защитените зони на "Натура 2000" да останат 20,8% защитени зони за птици, което е с 3% по-малко от първоначалния проект. Ценните за опазване хабитати са близо 400 и са 35-37% от територията на страната.

Предложените територии са проучени от екипи на две неправителствени организации - Българското дружество за защита на птиците (което отговаря за птиците) и сдружение "Зелени Балкани" (отговорно за хабитатите). Становището на независимите еколози трябва да бъде разгледано и утвърдено от Националния съвет по биологично разнообразие. След тяхната намеса списъкът от зоните за "Натура 2000" може да бъде увеличен или намален. След това се утвърждава от Министерски съвет. България трябва да приключи с това до 1 януари 2007 г.

"Заради неуредици с финансирането на проучванията е твърде възможно да закъснеем освен ако не положим свръхусилия, за да се спази срокът", обяснява Симеон Марин, който е координатор на проекта за изграждане на "Натура 2000" у нас. Освен парите проблем при проучванията е и фактът, че заради социалните промени и масираното строителство състоянието на природата и местообитанията на различните видове през последните години се променят динамично.

Списъкът на ЕС със зоните и видовете, подлежащи на защита, не е замразен и се допълва с влизането на всяка нова страна-членка. Според правилата на "Натура 2000", за да попадне под защита един вид или място, те трябва



да са ценни за поне две държави-членки



България реално ще бъде задължена да опазва видове, които у нас все още не са застрашени, но са изчезнали или подлежат на защита в развитите индустриални държави като Германия. Такива например са видрата и лалугерът. С присъединяването на България и Румъния пък списъкът на защитените хабитати ще се допълни с 15 нови видове местообитания (9 от които са български) и около 30- 40 нови биологични видове. Такива са например дъбовите гори, пъстрият бор и много редки растения, които дори нямат имена на български.

Прилагането в Европа на директивите за "Натура 2000" показва, че най-много запазени видове и хабитати има в бившите социалистически държави, където индустриализацията не се е развивала така мащабно, както на Запад. Първенството до момента държат Словакия (с 34%) и Словения (с 29%). Испания е защитила 25% от територията си, докато в Германия те са едва 9%.

Според еколозите и у нас включените в "Натура 2000" територии няма да отговарят на реалното състояние на природата. Решението за покритието на мрежата ще е по-скоро политическо и едва ли ще надмине 20% от площта на България, коментират неправителствените природозащитници.

В резултат на масовото застрояване често видове, за които се е смятало, че са с големи популации, вече намаляват. Със занемаряването на животновъдството например намалява и изпасването на ливадите, което на пръв поглед е безобидно, но всъщност води до унищожаване на уникални тревни съобщества и заместването им с храсталаци. След още 10 години храстите ще се превърнат в гори, убедени са експертите. Проблемът не е в това, че горите са вредни или ненужни, но по откритите пасища например живеят уникални орхидеи, които ще изчезнат с обрасването на поляните.

Изсичането на крайречните гори също е сред големите проблеми. "За съжаление ние не успяхме да се поучим от опита на развитите държави като Германия и този вид гори у нас вече са на изчезване", обяснява Симеон Марин. Той посочва като пример само един от многото проекти за възстановяване на крайречни гори, по които работи организацията му - за залесяване на участък от 60 км между Пловдив и Първомай са нужни 2000 евро. И ако дърветата там все пак могат да бъдат възстановени, ситуацията е фатална с изчезналите крайморски дюни, които никой не може да върне. "Тъкмо това е смисълът на "Натура 2000" - да предотврати грешки, които могат да са фатални за природата", обяснява експертът.

Според правилата на ЕС собствениците на земи, които попадат в мрежата, ще бъдат обезщетявани. Логиката е, че притежателите трябва да бъдат компенсирани заради загубите, които ще търпят от ограничителния режим за редица стопански и производствени дейности, които се въвеждат от "Натура 2000". Освен това, ако дадена държава не се съобрази с изискването да не се строи в защитено място, ЕК първо я санкционира чрез спиране на финансиране от структурните фондове и след това завежда дела.

Държавните експерти все още правят изчисления колко точно ще струва на България обезщетението. Парите ще дойдат от 900-те млн. евро по линия на ЕС за периода 2007 и 2013 г., които ще бъдат инвестирани в екопроекти и екоземеделие. В момента се обсъждат



нива от 40 до 200 евро на хектар,



което ще зависи и от вида ограничения, които се налагат в защитените територии.

Много хора все още не предполагат, че земите им ще попаднат в защитените зони и ще бъдат задължени да спазват условията за опазването им. Нито пък че ще могат да се възползват от компенсациите заради забранените дейности. "Без съдействието на собствениците обаче няма да има полза от защитените зони, въпреки че отговорностите за опазването им е на държавата", смята Симеон Марин. Много е важно хората да бъдат научени как да се възползват от тези пари. Той дава пример с Полша, където заради голямата миграция към градовете през последните години спира коситбата на ливадите. Това обаче се оказва проблем за защитените гъски, които след изчезването на поляните няма къде да гнездят. Тогава държавата започва да плаща на фермери и кооперации да окосяват изоставените терени, въпреки че тревата не се използва за нищо. Идеята е просто да бъдат опазени птиците и техните местообитания.

У нас например големи територии в Дервенските възвишения от 3 години не се обработват и това реално е довело до превръщане на обработваеми земи в пасища. Този процес е полезен за природата, но ако се прави целенасочено, полза биха могли да имат и стопаните на земите, обяснява Марин.