Някъде през 1995 г. Стотици полицаи блокират Централна гара в София. Идват бронетранспортьори. Спират влаковете. Под сурдинка откъм централата на МВР на ул. "Шести септември" се чува: открити са взривни устройства, предотвратен е голям терористичен акт. На следващия ден вестниците, естествено, отразяват новината от 1-ва стр.

Била намерена бомба в кошче за боклук на един от пероните и в черно дипломатическо куфарче в подземния паркинг на гарата. МВР в общи линии не съобщава нищо официално, не отрича, по-скоро потвърждава. Напрежението скача. Чак ден по-късно се разбира, че всъщност става дума за учение на антитерористичните сили на вътрешното министерство. Но и това не се казва официално. МВР предпочита напрежението да си остане.

1996 г. Малко след полунощ в подлеза на НДК гръмва мощна бомба, от която хвръкват стотици гвоздеи, изпочупени са всички прозорци на помещенията, намиращи се в района. И до ден-днешен няма дори и откъслечни данни за това кой може да е поставил взрива. Странно бе и че не пострада нито един човек, независимо че на това място по всяко време има хора. Милиони левове бяха хвърлени за поправка на помещенията. Веднага след това бяха приети куп антитерористични мерки в страната - нови гранични пунктове, масови проверки, МВР служители във всички ведомства, повече правомощия.

10 години по-късно тези истории сякаш се повтарят. Новото е, че добиха



международен характер, напълно в духа на времето



Ако не бяха някои много сериозни въпросителни, човек би могъл лесно да махне с ръка и изобщо да не се занимава с пародиите, съпътстващи разкритието и осуетяването на т. нар. "голям терористичен акт" на руски самолет, излитащ от България.

Преди няколко дни вътрешният министър съобщава на централен всекидневник, че в началото на септември бил предотвратен голям терористичен акт. На следващия ден главният комисар дава и радиоинтервю, в което потвърждава версията.

Няколко часа по-късно МВР пуска официално съобщение, според което на 29 август в Националната служба "Сигурност" е бил получен оперативен сигнал за подготвян терористичен акт върху самолет, който е трябвало да излети от летище на територията на страната. Но не е ясно нито кое е летището, нито за къде ще лети самолетът.

Но веднага в МВР е бил формиран щаб за координиране на работата на НСС, ГД "Гранична полиция", ГДБОП и жандармерията под прякото ръководство на главния комисар Илия Илиев. И на 31 август в резултат на предприетите мерки с полицейска мярка за 24 часа е била задържана чужда гражданка, която се опитала да внесе боеприпаси за пистолет ПСМ, открити в личния й багаж на самолета. "След изтичане на мярката и разпит тя е била освободена и е отпътувала за родината си. Разследването по случая продължава", заключава МВР.

Но по-нататък става ясно, че в ръчния багаж на 55-годишна рускиня, пътуваща с 4-годишното си внуче от Варна с руска компания за Москва, са открити само патрони. Уловил ги е скенерът. Жената казала, че не знае нищо за тях, че сигурно някой й ги е сложил, и е пусната. Самолетът е претърсен, не е открито нищо.



Но как така може да бъде отвлечен самолет само с патрони?



Оръжието нали липсва... Всъщност лансирана бе полицейска теория, че то не е задължително необходимо, можело да се стреля с пригоден бастун, патерица, чадър, тръба. ОК. Но щом въпросните приспособления не са открити нито у жената, нито у другите пътници, нито на борда на самолета, какъв е смисълът да се говорят такива фантасмагории.

Второ - когато скенерът открие нещо съмнително в багаж на пътник - дори това да са патрони, това може ли да бъде класифицирано като разкриване на терористичен акт? Все пак от няколко години е абсолютно задължително всички пътници да бъдат проверявани и това се прави.

Всъщност по-страшният въпрос е: а ако скенерът не беше открил патроните? Не защото те сами по себе си са страшни, а защото, ако служителите пропуснат това, биха могли да пропуснат нещо действително опасно. Тук се появи и друга полицейска версия - че жената е пусната пробно от действителните терористи, за да се провери системата ни за сигурност.

И това звучи като свободно съчинение. Но да го приемем за истина. Тогава защо жената с патроните, свързана с терористи, е пусната и чак тогава МВР съобщава за случката. Тя дори не е изгонена и дори няма забрана да влиза в България. МВР се оправдава с прокурора - той така преценил. Но по закон и МВР има право да налага ограничителни мерки.



Как може да бъде освободена жена, след като е "предотвратено отвличане на самолет"



и "голям терористичен акт"? Всъщност Лариса от Тюмен реална ли е? И тъй като чак такъв абсурд не очакваме, нека бъде дадено някакво по-правдоподобно обяснение защо "терористката" е на свобода.

Съмненията могат да продължат до безкрай. Но в случая не те са единствено важните. Защото народът е казал: "Един път стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия път се счупила".

Разбираме и оценяваме денонощните труд и усилия на хората от МВР, от специалните служби, на граничните и митническите служители. Можем да преглътнем и силното желание на техните ръководители да се похвалят час по-скоро с някакъв успех, който да се отрази от световните агенции.

Но има един праг, който не трябва да бъде прескачан. И без това в битката с тероризма трудно можеш да разбереш кога става дума за повече сигурност и кога за параноя. Т. е. за да може МВР да разчита на подкрепата на гражданите, за да му имат те доверие, не бива да прекалява нито с патроните, нито с кьорфишеците.