След първоначалните мрачни кошмари за шок, който ще опразни джоба на българския потребител, прогнозите за цените след 1 януари 2007 г. постепенно влизат в по-спокоен коловоз. Икономическите анализатори са най-убедени, че за семейния бюджет не се задават никакви финансови евроурагани. Бизнесмени от куп браншове - текстил, битова техника, мобилни комуникации, туризъм, подкрепят прогнозите им. Засега производителите на храни са най-упорити в позицията си, че от догодина ще купуваме продукцията им на по-високи цени. Колкото до стойността на имотите - със спекулациите на тази тема май вече свикнахме.

Засега никой от дръзналите да прогнозират не слага в сметката нещо основополагащо - горивата и електроенергията, чието поскъпване или поевтиняване е в състояние коренно да промени цялата картина.

"Не очаквайте 1 януари да окаже значимо влияние върху цените в посока нагоре" - е рефренът на икономистите по темата "Цени 2007". И като аргумент сочат, че за догодина прогнозите са инфлацията да бъде дори по-ниска от тазгодишната - между 4 и 4.5% за 2007-а на фона на очакваните 5.5 - 6% за 2006-а.

Причините? Първо, у нас



цените на стоките в редица браншове са близки до европейските



Например облеклата. Освен това под диктовката на общата политика по отношение на митата и защитите ще паднат някои бариери. Евросъюзът например премахна квотите за внос на по-евтин текстил от Китай, по-ниските мита също леко могат да стопят цените.

Доста експерти поддържат тезата, че редица вътрешни фактори ще имат значително по-силно влияние от полъха на евроцените и конкуренцията. "Не може да има шоково изравняване на цените, защото те силно зависят от търсенето и доходите в България, които са като цяло ниски. Това означава, че покачването ще става постепенно", обясняват специалистите. Новоприсъединилите се държави, които са се разминали с големи ценови сътресения, също се изтъкват като довод, че няма основания и у нас да се очакват неприятни за потребителите изненади.

Част от бизнеса също се въздържа от ценови заплахи. Според Стефко Колев, председател на браншовия съюз на трикотажната промишленост, в цените на облеклата даже се очаква леко намаление. Според него от Азия ще се внася все повече по-евтин текстил, но легално, а не нискокачествена контрабанда. Самият ЕС се облича с маркови дрехи, произведени в Китай, Индия или Бангладеш, които са и качествени, и по-евтини. Всеки българин, запознат с цените в някои нашенски маркови "бутици", е откривал, че същата дреха или чифт обувки струват по-евтино във Виена, Рим или Берлин.

"Цените на техниката в Евросъюза като цяло не са по-високи от българските и затова не очаквам увеличение заради присъединяването", коментира Румен Атанасов, председател на камарата на електротехниката в България. Слабо покачване има заради въведената наскоро у нас продуктова такса, но е възможно след 1 януари то



да се неутрализира от идването на нови играчи,



които ще правят промоции или откровен дъмпинг, за да заемат по-голям дял от пазара, смята пък Кирил Желязков от камарата на електронната промишленост и информатиката.

Според него българинът постепенно ще се ориентира от продукти с по-ниско към стоки с по-високо качество, които са и по-скъпи. А и заради изискванията за безопасност техниката от най-ниския ценови сегмент може да си качи цената, докато качествените стоки може леко да поевтинеят заради по-големи продажби. "И да има повишение на цените на мобилните телефони и лаптопите, то ще е несъществено", смята още Желязков.

Не се очаква промяна и на таксите за интернет и кабелна телевизия. Цените на мобилните услуги в България пък и в момента са по-високи от европейските, което също подсказва, че няма как да се вдигнат заради ЕС, обяснява бизнесменът.

Не може обаче да се каже същото за цените на другите, по-трудоемки услуги. За разлика от стоките, върху чиято стойност влияят многобройни фактори, услугите в България са доста евтини заради ниското заплащане на труда, твърдят специалисти. Затова е възможно както ремонтите на техника, така и изобщо



сервизните услуги да поскъпнат



В тази област тепърва ще влизат и някои европейски регламенти, свързани с нови разходи, което също подкрепя прогнозите за покачване на цените.

Но пък в туристическия бранш като цяло тарифите изглежда ще заспят на сегашните си равнища, макар че там причината е по-прозаична. България е евтина туристическа дестинация и стойността на пакетите няма как да се покачи, защото това веднага ще доведе до масов отлив на туристи. "Докато предлагането е по-голямо от търсенето, малко хотелиери биха рискували да вдигат цените", твърди Благой Рагин, шеф на Българската ресторантьорска и хотелиерска организация. Според него покачване може да има едва на по-късен етап, при това ако се оправи инфраструктурата и общо се увеличи брутният вътрешен продукт.

Тази прогноза обаче не се отнася за изхранването на туристите, а и на българите като цяло. А за храната българските домакинства все още отделят средно около 40 % от месечните си разходи.

Според Цветан Тончев от Българската туристическа камара храната по курортите може да поскъпне след влизането ни в ЕС с около 20%. Бизнесът, зает с тази дейност, от месеци насам тръби, че храните ще поскъпнат, за разлика от икономистите. Красен Станчев от Института за пазарна икономика например прогнозира наскоро, че след влизането на България в Евросъюза хранителните продукти у нас трябва да поевтинеят, защото още сега производители и продавачи пробват пазара, увеличавайки неоправдано някои цени. "В 10-те нови страни членки не се забеляза сериозно поскъпване или то дойде относително късно", твърди Станчев, който смята, че тъкмо



отпадането на местните монополи ще понижи цените



Хлебопроизводителите обаче очакват скок в цената на хляба до 1.40 лв. за килограм спрямо сегашните 60 до 80 ст. Една от причините за това е, че през 2007 г. сивата икономика в бранша ще бъде изкарана на светло заради задължителното въвеждане на системата за безопасност на храните HACCP. Очаква се 40% от пекарните да затворят заради липса на пари, с които да внедрят евросистемата. Ако има сериозен контрол, на пазара трябва да останат само играчи в бранша, които не крият осигуровки и други разходи.

Предпоставка за скока на цената на хляба щяла да бъде и конкуренцията, с която ще се сблъска българският самун на общия пазар. "Не може най-евтиният хляб в Гърция да струва 1 евро, а у нас да се запази 60-80 ст. за килограм", твърди шефът на асоциацията на производителите на зърно Радослав Козаров. Според него ЕС няма да допусне България да подбива цените и да унищожава цели браншове в старите страни-членки.

Освен всичко друго новата



цена на самуна е и въпрос на гледна точка



Прогнозираното драстично поскъпване за потребителите е "нормализиране на цената" според производителите. Радослав Козаров отбелязва, че през последните 15 години винаги щом се появи някакъв дисбаланс в търговията със зърно, политиците го наричат зърнена криза и се хвърлят да прилагат непазарни мерки, за да запазят цената на хляба ниска. Естествено е, че с влизането в ЕС такива действия няма да остават незабелязани и следователно - несанкционирани.

При свинското месо например според браншовиците се очаква поевтиняване. Сега килограм трупно месо в България струва 4.50 лв. без ДДС, а в Евросъюза върви по 1.5 евро, или по-малко от 3 лв. Свинското у нас е по-скъпо заради високите защитни мита за внос, които след присъединяването ще трябва да отпаднат.

При говеждото тенденцията е обратна. В България то е дефицитно и само през 2005 г. страната ни е внесла 50 000 т главно от Бразилия и Аржентина. Като станем част от общия пазар, естествено, до нашата трапеза ще достига и говеждо от другите страни-членки, а там цените са по-високи - 2.60 евро срещу 2.80 - 3.20 лв. в момента. И неминуемо ще подтикнат нагоре българските.

По същата логика се очаква и пилешкото, което ще "долети" до родните бакалии от ЕС, да вдигне цените. В момента разликата в тарифите на замразеното пилешко е 60%.

Производители чакат



скок с 10-15% и в цената на млечните продукти,



отново заради конкуренцията. В момента килограм кашкавал на едро струва между 5.50 и 7 лв., кило сирене - от 3.20 до 4 лв., а киселото мляко - между 40 и 55 ст. за кофичка. Логиката е, че България ще може да изнася тези продукти на европазарите и по-високите експортни цени ще дърпат нагоре и тарифите за вътрешния пазар. Единствено при прясното мляко няма основания за поскъпване, защото показателите му се разминават с европейските стандарти и то ще се произвежда само за консумация на вътрешния пазар.

Много от тези прогнози могат да не се сбъднат или да се сбъднат в още по-голяма степен - зависи накъде ще тръгнат цените на горивата и на електроенергията за фирмени нужди. Докато действието на петролните цени се отразява приблизително еднакво върху българския производител и колегата му в другата страна на континента, при тока положението е доста особено. В България либерализирането на вътрешния електроенергиен пазар върви



с няколко години закъснение след Западна Европа



и неблагоприятните тенденции със сигурност ще се усетят и на нашия пазар, но не веднага след присъединяването.

В Германия например цените на тока претърпяха силен спад веднага след 1998 г. - с около 19%. След това обаче големите компании започнаха да се обединяват помежду си, създавайки така наречените вертикално интегрирани монополи. Това означава компании, принадлежащи на един и същи собственик, да имат лиценз за продажба на природен газ и на ток в един и същи регион. Вследствие на това енергийните цени вече не мърдат надолу, а наскоро германският министър на икономиката заплаши производителите с драстични мерки, ако не понижат тарифите.

България обаче влиза в Евросъюза без два реактора в АЕЦ "Козлодуй", които произвеждат възможно най-евтиния ток в тази част на Европа. Преди дни ДКЕВР реши превантивно да вдигне цената, по която НЕК продава електроенергията, за да компенсира предстоящите загуби от намалелия износ. Засега тарифите на тока за битови потребители почти не се променят, най-вероятно заради предстоящите президентски избори. Но не се знае дали натискът на цените отдолу, т.е. от самата енергийна система, няма да избие в поскъпване на тока за фирмите. А това е една от най-сигурните помпи за надуване на инфлацията.

Разходите на средния българин за транспортни услуги според експерти няма да зависят толкова пряко от влизането ни в европейското семейство. Но не за всички услуги. Отсега е ясно, че



в авиационния транспорт има жестока конкуренция



от страна на евтините превозвачи и цените на билетите до европейските градове със сигурност ще падат още. Най-смелите лоу-кост компании от Източна Европа - "Wizz Air" и "Sky Europe", които вече са на нашия пазар, направиха възможно за много българи да се разходят до столици в Централна Европа на цената на автобусния билет дотам.

С влизането в ЕС автоматично отпадат сегашните дълги и сложни процедури по назначаване на превозвачи по редовни линии, което се правеше от транспортните министерства на двете държави, между които се лети. Това отваря вратата пред нахлуването на още авиокомпании, а конкуренцията няма как да не понижи цените.

Придвижването на българина в рамките на собствената му държава обаче е поле, затворено за всякаква конкуренция. Практиката от последните години показва, че тук цените имат само една посока на движение - нагоре, породена от поскъпналите горива и от повишените критерии към състоянието на автопарка. Почти на всеки 3 години Евросъюзът измисля нов екостандарт за автомобили и забранява колите с най-старите стандарти. Простичко това означава, че българските превозвачи не трябва да хранят илюзия, че някой ще им разреши да правят курсове с "Чавдар", произведен в Ботевград по времето на социализма.

Колкото до цените на имотите, през последните 2-3 години на българина му се наложи да изслуша толкова много спекулации на темата ЕС, че всяко следващо изказване може да се приеме като



поредния опит да се пробва пазарът



И все пак, ако сравним какво е писал "Гардиън" през октомври 2004 г. с това, което се появи в британската преса преди две седмици, не можем да не си направим някои изводи.

Преди две години голяма статия в "Гардиън" описва България като "новата гореща точка" за онези, които искат да си купят недвижим имот. Фактът, че страната ни ще стане член на ЕС през 2007 г., тогава се тълкуваше като сигурен знак, че цените на имотите ще скочат двойно и че инвестициите в недвижимости в България ще се възвърнат през следващите 15 години.

Преди седмици обаче се оказа, че възвръщаемостта от инвестициите в български имоти, които се отдават под наем, е спаднала драстично. И то само за три месеца - от 104% през юни на 44% в момента, според анализ на британската компания Assetz. Причината е, че пазарът на имоти се е срутил, а конкуренцията при отдаваните под наем недвижимости се е увеличила. Така от първо място през март т.г. сега, броени месеци преди да влезем в ЕС, България е паднала на шесто място по доходност от такива имоти в класацията на агенцията. Ръстът на цените също се е забавил значително - от 36% преди до 17.8% сега. В някои региони като Банско например дори има понижение от 2.1%.

Но дали балонът "инвестиция в български имот" вече се е спукал, или само временно някой му е изпуснал въздуха, тепърва предстои да се види.