|
| В община "Студентска" в София бе въведено обслужване на едно гише. Това обаче все още е екзотика, а не практика в България. |
Примката
Правенето на бизнес в България днес е толкова оплетено в разни лицензи, регистрации, разрешителни и съгласувания, че натрапчиво напомня за митичния гордиев възел. Но има ли кой да спаси предприемачите от яката примка на бюрокрацията? Вече няколко правителства правят несръчни опити да поразхлабят въжетата, като в същото време стягат нови възли.
Миналата седмица стана известно, че властта е поръчала поредно допитване, за да разбере кои лицензи задушават най-много бизнеса. После ще се прави анализ на резултатите, ще се готвят доклади за премахване на вредните процедури и проекти за промени в нормативната база. Накрая ще отпадне някой и друг разрешителен режим. Но междувременно ще са се натрупали нови. Тогава бизнесът пак ще попълва анкета кои форми на чиновническа диктатура най-много му пречат...
Всъщност всеки представител на коя да е сериозна организация на бизнеса - асоциация, отраслова камара, търговска палата, сдружение, съюз - може и насън да изброи петте най-омразни за съответната общност процедури. Сума мозъчни тръстове като Института за пазарна икономика и Центъра за икономическо развитие от години пишат анализи и доклади за вредните разрешителни режими. Властта обаче ги подминава и все възлага специални социопроучвания. И после трупа нови страници към предните прашасали папки.
«Тайните» на регистъра
Малцина знаят, че има създаден и работещ регистър на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт. Данните, които се събират от 2003 г. и са напълно публични, нито са добре подредени, нито са точни и изчерпателни, но все пак дават представа за бюрократичното бреме, с което държавата е натоварила гражданите си. Натрупаната в регистъра информация сочи, че в страната действат повече от 500 регулаторни режима. От тях 52 са лицензионни, 244 - разрешителни, 229 - регистрационни, 127 са съгласувателни. Тези числа се отнасят само до диктатурата на централната администрация. Регулациите, които прилага местната власт, са отделна тема. Общините и областните администрации също са въвели стотици разрешителни и регистрационни процедури.
Пробиви и провали
Всяко правителство от 1989 г. насам украсява мандата си с обещания за премахване на унизителните и скъпи процедури. През последните години видяхме и частични успехи в изпълнение на обещанията. Кабинетът на Иван Костов например първи клъцна десетки излишни разрешителни режими (общо 72, като някои се основаваха на закони, изостанали от времето на крехкия, а други - на по-презрелия социализъм).
Правителството на Сакскобургготски също даде забележим принос в битката с прекомерната власт на чиновника. През 2003 г. дори бе приет ЗОАРАКСД - Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Още предната година жълтият кабинет обяви, че ще премахне или облекчи 177 лицензионни, разрешителни и съгласувателни режима. Екшън планът бе оформен с нарочно постановление. През идната година бе учреден Съвет за модернизиране на държавната администрация (СМДА), който бди за изпълнението на постановлението. Междувременно Министерството на икономиката опря до чужда помощ и възложи на външни експерти и консултанти: социологическо изследване на тема „Бизнес и регулативни режими - проблеми пред бизнеса"; експертно проучване на тема „Текущото състояние на регулативните режими в Република България, прилагани от органите на местната администрация, съгласно определените им правомощия"; експертно проучване на тема „Бизнесът и неговите браншови организации и съюзи за текущото състояние на регулативните режими в Република България".
По инициатива на същото ведомство тръгнаха три големи проекта:
- за намаляване на административните бариери пред инвеститорите, провеждан с Консултантската служба за чуждестранни инвестиции към Световната банка (FIAS);
- за "Подобряване на инвестиционния климат и ограничаване на административните разходи за бизнеса" (KPMG);
- за „Инструменти за оценка на административните процедури за осъществяване на стопанска дейност в България".
Сегашното управление обаче надцака предшествениците си, като създаде цяло Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР). В устройствения правилник на ведомството, оглавено от неуморния Николай Василев, пише, че министърът "осъществява методическо ръководство и координира дейността по ограничаване на административното регулиране на стопанската дейност". В МДААР се конструира и специална дирекция - "Административно регулиране и обслужване". На това звено е възложено да "участва в разработването на общата политика за административното регулиране на стопанската дейност, извършва преглед и анализ на действащите регулаторни режими с цел тяхното оптимизиране, изготвя становища по проекти на нормативни актове, организира проучване на резултатите от прилагането на нормативни актове, съдържащи регулаторни режими, разработва методология за анализ на въздействието на регулирането".
А има и междуведомствена работна група, създадена със заповед на министър-председателя от 10 януари 2006 г., която трябва да прегледа нормативната база и да предложи за ремонт онези закони и наредби, които затрудняват бизнеса и инвестиционния процес. Съветът за икономически растеж, в който събира на кръглата маса под егидата на министър Румен Овчаров бизнеса и властта, също излъчи работна група, която да направи ревизия на досегашните инициативи за "оптимизиране на бизнес средата" и анализ на нормативната база в тази област.
Така че цяла армия чиновници и консултанти изследват бюрократичните неволи на бизнеса. Само че от тези занимания не олеква нито на директора на завода, нито на собственика на сергия за зарзават, нито на едноличния търговец, които все така разнасят справки и декларации и тръпнат за благоволението на поредната бяла якичка.
Без илюзии
В подредения клуб на по-богатите европейски държави, към който България напира, също има лицензи и регистрации в изобилни количества. И щом искаме да сме член на ЕС, ще трябва да играем по неговите правила. Няма смисъл да се залъгваме, че някоя комисия, кабинет или парламентарно мнозинство може да сътворят чудеса и в един слънчев ден да осъмнем в държава, свободна от лицензи.
Полезни ходове обаче има, а властта разполага с достатъчно силен арсенал, ако наистина иска да оправи гордиевите възли, които сама е заплела:
Първо, никога да не въвежда лицензи и разрешители, без да е наясно какво мисли по въпроса бизнесът. Второ, да ги въвежда само ако наистина е неизбежно. Трето, сдобиването със съответния неизбежен документ от администрацията да става възможно най-бързо и най-евтино. Защото сега бизнесмените не знаят на кой разход да се ядосват повече - на кожодерските такси или на данък "прахосано по опашки пред кабинети и гишета време".
Четвърто, вместо да заседава протяжно и периодично да възлага анализи и оценки, да наблегне на същинските действия. Всякакви анализи и препоръки за възможно и разумно намаляване и опростяване на бюрократични процедури вече са направени. Просто трябва да се свърши работата по минимизиране на административния самар.
Съкрушително важно е бързото и повсеместно въвеждане на обслужване на едно гише. Паралелно с това трябва скоростно да се преследва и по-висшата цел - обслужване без гише. Това е идеалният модел, в който опашки няма, а чиновникът изчезва, заместен от личния компютър, мишката и интернет.
Има и едно решение на Съвета за държавна администрация - за прехвърляне на значителна част от административните услуги към частния сектор. Решението е похвално, обаче никакво прехвърляне няма. Излиза, че властта отлично знае как да "развърже" гордиевия възел, само че няма кой да влезе в ролята на Александър Македонски.
КАРЕ
България граничи с ... Монголия и Пакистан
Българинът е склонен да се оплаква. Дали това не важи и за нашенския бизнесмен и за вечното му недоволство от администрацията? Явно не, след като и в безпристрастните доклади на Световната банка пише, че България е сред държавите, в които бизнесът харчи прекалено много време и пари, за да преодолява разни бюрократични бариери.
В изследването на Световната банка за бизнес климата през 2005 г. България е на 62-ро място от 155 държави. Класирането обаче варира силно по различните показатели - например по условия за започване на бизнес страната ни се класира 80-а. А по "брой процедури, продължителност и разходи за получаване на лицензи и разрешения за стопанска дейност" положението е направо трагично. По този критерий България е на 118-о място - със съседи Бангладеш, Монголия и Пакистан.
За съобразяването с разрешителни режими у нас отиват средно 226 дни. Бизнесът преминава през 24 процедури, а разходите по тях са 270.5% от дохода на калпак от населението, са пресметнали експертите на СБ. Иначе казано, чиновническото "да" в България струва над 9000 долара.
В най-дружелюбните към бизнеса държави процедурите са само 6-7, необходимото време е 50-60 дни, а разходът е в пъти по-нисък и като абсолютна сума, и като дял от средния дохода. А щом като във Финландия и Словения лицензионните процедури са по-малко, по-бързи и по-евтини, защо да не стане така и в България?
