|
| Петьо Цеков |
Министерството на държавната администрация се намира на "Аксаков" 1 и се ръководи от Николай Василев. Миналата седмица то обяви, че 65 лв. без ДДС е най-ниската оферта, която е получена за изработката и транспорта на една урна - от тези, в които ще гласуваме на 22 октомври.
Въпросът е - как пък не се намери нито един чиновник от Министерството на държавната администрация, който да се вдигне от бюрото и да отиде до "Мосю Бриколаж", за да види колко струват тия кутии, които напълно отговарят на изискванията?!?
Не да ги купи от магазина, разбира се
А да добие най-груба представа кое колко струва. Въпросът е важен, тъй като заради този мързел държавата вероятно ще претърпи загуби за половин милиард лева.
В началото на август с обнародването на закона за избор на президент и вицепрезидент окончателно стана ясно, че за първи път ще гласуваме в прозрачни урни. Почти месец министерството, което носи голяма част от отговорността за провеждането на изборите, не реагира. Никой не говореше за урните. Уж чакаха ЦИК да определи размерите на кутиите. Към края на август министър Василев изведнъж съобщи, че държавата е склонна да даде 1 млн. лв. за изработката и транспорта им. Как ги сметна тия пари, така и не стана ясно. На 29 август по Нова ТВ Василев бе запитан не му ли се струва много една кутия да струва 70 лв., на което той спокойно отговори, че който може, нека предложи по-ниска оферта. Естествено, когато държавата декларира, че е готова да се раздели с 1 млн., трудно ще се намерят по-ниски оферти. Пък и пари за избори винаги ще се намерят - по същото време стана ясно, че бедна България ще изразходва 20 млн. лв. - два пъти повече от досегашната сума, за изборите на 22 октомври. Като всяка новина - и тази премина през медиите като светкавица през метален стълб. Бързо и без коментар.
На 30 август Агенцията по обществени поръчки обяви, че се търсят майстори на прозрачни урни, а на 1 септември Василев обясняваше в Несебър, че те вече се изработват. Откъде имаше тази информация, така и не стана ясно.
Да, урните вече се изработваха
и Василев обясняваше наляво и надясно, че ако те бъдат подредени една до друга, ще излезе, че дължината им е 10 км. Което сигурно е трябвало да накара широката публика да се впечатли от гигантския проект.
Онзи ден някаква фирма спечели поръчката за изработването и доставката на 13 500 урни - тя ще заработи за няколко седмици малко над 1 млн. лв. Историята очевидно трябваше да приключи. Или поне да бъде забравена до 22 октомври, когато ще видим дали кутиите няма да се счупят при транспортирането. Каква ли е печалбата на тази фирма от тази поръчка? Сигурно ще работят на загуба.
Ако в "Мосю Бриколаж" подобна кутия струва 30 лв., то е пределно ясно, че при покупка на едро цената на тези кутии сигурно ще падне под 20 лв. Разбира се, министерското задание включва и транспорт, но кутиите в магазина са транспортирани все пак отнякъде - това е сигурно - те са турски.
Груби сметки показват, че 1300 кутии могат да се съберат в 86-кубиков ТИР. Т.е. с 10 ТИР-а, които се използват като такси срещу 2 лв. без ДДС на километър, биха могли да бъдат транспортирани всички урни. Може да минете и с по-малко ТИР-ове, ако си направите труда да махнете капаците на кутиите и ги вкарате една в друга. Но това чиновниците на Ники Василев сигурно го знаят.
Разбира се,
това е една възможна план-сметка
Без да отчита всички аспекти, но и без да се съобразява с всички намаления, които могат да се договорят с производителя, тя гарантира, че урните можеха да струват на държавата под 500 000 лв.
Въпросът е кой и на каква база оцени първоначално стойността на една плексигласова кутия и транспорта й до областните центрове на 70-80 лв. и по този начин извади от бюджета на страната доста пари?
Има и друг въпрос. Кой и защо препоръча изборните бюлетини да са въздебели и по този начин нещата се завъртяха така, че само една фирма в страната може да ги произведе?
|
| Урна като слънце. Здрава, прозрачна и голяма. |
Правят урните от ирландски плексиглас
