Ако си черноокичък и, не дай боже, с чалма, ще изпиташ затруднения примерно да обиколиш света със самолет. Ако си най-обикновен бял турист, ще трябва да имаш много наум, преди да тръгнеш да зяпаш пирамидите или да кършиш тяло из дискотеките на о. Бали.

Ако си чеченец в Петрозаводск, руснак в Грозни, американец в Багдад, сърбин в Косово или израелец в Газа, трябва да си подготвен. Можеш лесно и внезапно да умреш.

Впрочем и българин да си по тези и други места, не си застрахован от агресивно посегателство върху бедното ти тяло по идейни подбуди.

Светът става все по-зрял, все по-еднакъв, все по-възпитан и все по-предвидим. В същото време е все по-гъста мрежата, образувана от спукване на напрегнатите му кръвоносни съдове. Да се пътува е все по-лесно и все по-трудно - все повече самолети и все повече проверки, все повече мобилност и все повече възможности това да свърши зле.

Марко Поло е изходил половината Земя, когато в много нейни части човешките жертвоприношения са били разпространен ритуал за омилостивяване на боговете и облагородяване на битието. Върнал се жив, здрав и нахитрял като венециански плъх (те никога не се давят, защото са развили почти земноводни умения).

Във века на хуманното отношение към хиените и молюските обаче можеш да си отидеш мърцина само



задето си карал камион в иракски Кюрдистан



- като нашия Кепов.

И до аерогара София дойде тази бомбена, щях да кажа параноя, ако не се сещах за един поучителен лаф: "И параноик да си, това не значи, че не те следят".

Спазми стягат различни части от планетата и пречат на свободното човешко придвижване. Не че някога то е било напълно свободно, освен ако не си Александър Македонски или Чингиз хан, но сега изглежда по-абсурдно отвсякога.

(Макар че и границите са своеобразен спазъм на националното. А и всички сикрет-сървиси и кагебета са склонни да стоварват върху беззащитния швейкоподобен пътешественик собствената си шизофрения. Авторът имаше такъв случай, когато преди 20 г. реши да посети Памир с литературни цели, но не бе допуснат от съветските власти. Вероятно поради опасения, че ще издаде на генерал Добри Джуров секретните убежища на Йети...)

Както и да е - хората винаги са се пазели от себе си, и - уви, повечето пъти с основание.

В светлината на последния папски лапсус по мохамедански въпроси и призива на ислямиста Абубакар да убият Бенедикт XVI можем да предвидим следното.

Едва ли ще ликвидират понтифика - все пак е добре охраняван. Но със сигурност ще горят много чучела, ще има гневни демонстрации, ще прогърмят нови взривове, ще загинат непричастни към религиозните разпри хора. Зоните на риска ще се възпалят, спазмите на света ще заприличат на гърч. Още туристи ще се разкандърдисат да ходят по опасните места и на още пакистанци, сомалийци и саудитци ще отказват визи за Европа и Америка. Между другото, имам позната, която страда кански по този повод, защото не пускат нейния любим от подобна страна да я навести у нас.

А какво ни чака, ако погледнем в непрозрачното дъно на тази метафора със спазмите?



Геополитически инфаркт? Цивилизационен колапс?



Ново антиутопично фентъзи, в което богатите и силните живеят зад гигантски стени и ракетни щитове, а всички останали обикалят гневно наоколо? И се гризат като троглодити по липса на друг избор?

Надявам се, че не. Но се боя, че планетата още дълго време ще живее в смут и боязън. И ми се струва, че светите отци на световната политика са влезли в порочен кръг, в който и ние, че и децата ни се въртим като пеперуди край горски пожар.

Вече писах, че тероризмът в своите ислямистки ипостаси не изглежда разрешим със сила поради липса на полезен ход. А именно - частичната такава употреба внушава чувства на обида и унижение и разширява базата на ятаците и симпатизантите. Справка - Ирак, Ливан, Палестина. А пълната е недопустима по хуманни причини; изглежда синоним на прословутото "окончателно решение", измислено от автора на "Моята борба".

Може би Бог, уж внушил на американския президент Буш решението за инвазия в Ирак, не е говорел английски.

Смятам само, че спазмите са нелечими



нито с патриотизъм, нито с "Пейтриът"



И че пътят за съхранение не на християнството, а на нашата цивилизация изобщо не минава по дирята на самолетоносача.

Тези родопски момичета, които зубрят Корана, носят забрадки и не ходят на плаж и дискотека, са уязвими за много наши иронии, освен за една. А именно - в очите на младежа, мечтаещ за "свещен брачен съюз", те са по-привлекателни от 16-годишната повлекана, която повръща в тоалетната на бара. И която, преди да научи какво е вяра, е повярвала в най-якия кеф на вселената - да се изкючечиш на масата пред няколко пияни бодигардове...

Полският фантаст Станислав Лем има роман "Непобедимия". Става дума за мисия на космически кораб на планета, превзета от зловреден "мислещ" облак, самосъздал се от високотехнологичните останки на предишни експедиции там. Облакът е продукт от човешки машини, предназначени за враждебна среда. Той разчита всяка заплаха и предугажда всяка агресия. Корабът - "Непобедимия", праща срещу облака най-силните си оръжия, но облакът ги унищожава, а хората край тях полудяват. "Непобедимия" се оказва победим.

Накрая срещу облака излиза човек без оръжие и скафандър. Който не мрази и не крои засади. Тогава облакът се разсейва - може да бъде победен само така.

Мисля си, че при спазмите на планетата само подобна стратегия би имала дълготраен успех.

За целта обаче трябва да се увеличат хората, които чуват различни гласове, а не си говорят директно с Бога.