Макар да е важна за ЕС, темата за корупцията в образованието се оказа недотам водещ проблем за експерти, учители, родители, ученици. Това установи поредният доклад за корупционния риск в образованието, изготвен от "Отворено общество" в рамките на плана за интеграцията ни в ЕС. Документът сочи очевидни слаби места и препоръча редовно лансирани мерки.

Голяма част от анкетираните експерти, родители и учители от 10 общини са били затруднени да посочат по-слабо корумпирана сфера в България от образованието, обясниха от екипа. Сходни са констатациите и в други доклади, посветени на корупцията в образованието в последните няколко години.

Според анкетите водещи в дневния ред на образованието са проблемите с учебното съдържание, децентрализацията, въвеждането на информационните технологии, външното оценяване на учениците, по-високите заплати и стимулирането на квалификацията на учителите. Корупцията е до голяма степен функция от тези проблеми, считат анкетираните. Дори един-единствен случай на корупция в образованието поражда голям социален проблем, защото оказва негативен ефект върху децата, коментира просветният министър Даниел Вълчев.

Най-малка е корупцията в градините и основните училища, по - голяма - в гимназиите, най-голяма - в университетите, са установили експертите. Рискът нараствал при прехода от една степен в друга - при постъпване в 1-ви клас, гимназия и при кандидатстване за вуз, възниквал и при случаи на неясно формулирани права и задължения.

Най-широко разпространената корупционна практика в средното образование са частните уроци, е констатирано в доклада. Според експертите най-ефектният начин за борба с тях е въвеждането на тестовете. Корупционни практики често има и при оценяването на учебници, прехвърлянето или записването на деца над отпуснатите бройки, ремонта на училища и наемането на фирми за оказване на различни услуги, назначаването на кадри. За разлика от други сфери доминиращото корупционно средство не е подкупът, а лобирането, връзкарството, размяната на услуги.

Причините за тези проблеми са редовно сочени в различни анализи - разминавания в нормативните документи, липса на системен контрол, слабото участие на родителите и обществото като цяло.



ПРЕПОРЪКИ

Да бъде проведена широка разяснителна кампания за нормативната уредба в средното образование, като такива курсове влязат в учебните програми на вузовете, е една от препоръките в документа. Експертите считат още, че ограничението за броя на учебниците - до 3 за предмет, трябва да падне, а на експертите в МОН и инспекторатите да се забрани изрично да участват в писането и рецензирането на книгите. Друга идея е да бъде въведен регламент за броя на извинените отсъствия. Сред предложенията е създаване на публичен регистър на фирмите, предоставящи услуги за деца и учащи се, както и по-строг контрол за отдаването под наем на училищни помещения, посещаемостта в класните стаи и конкурсите за обслужващи фирми. Препоръчва се задължителен конкурс за назначаване на учители, както и ограничения за злоупотреби с дългите неплатени отпуски.