|
БСП изпълнява необмислени предизборни обещания дори когато се окажат вредни за управлението на страната: изборите в една млада, икономически наваксваща демокрация се печелят от партиите на надеждата, а не от партиите на статуквото. БСП е силна в разпалването на надежди. И в тази кампания тя успя да заеме печелившата позиция, като спечели дебата по въпросите на доходите, безработицата, бедността, създавайки очаквания, че ще се справи по-добре от другите партии с тези проблеми.
Социалните обещанията на БСП са най-вече свързани с увеличаването на доходите и подобряването на обществените услуги - въпроси, които наистина вълнуват българите. Но забележете - тези обещания зависят от сложни политики, в които се вземат предвид редица фактори: никой не би искал едно увеличаване на заплатите да доведе до финансов хаос например. И тук е проблемът с БСП - тя многократно е доказвала, че
няма нужния капацитет
за вземането на комплексни управленски решения: в сложни и кризисни ситуации БСП се поддава на идеологически аргументи и най-често на амбицията да удовлетвори нереалистични очаквания, които сама е създала. Това беше основната причина за краха на Виденовата политика на "запазване на присъствието на държавата в ключови отрасли", както и на краха на Лукановите идеи за "постепенен преход".
В сравнение с НДСВ например на БСП й липсва този прагматизъм и институционален здрав разум, който отсява възможната и полезната за страната политика от предизборната плява. Защо това е така? Отговорът не се крие в някаква мистична фиксация на БСП в идеологията, а в два остатъка от миналото. Първо, на БСП й е трудно да спре да мисли като класова партия, имаща ангажименти към определени сегменти на обществото, но не и към обществото като цяло. Тя обича да дава обещания на определени групи - пенсионери, държавни служители, мениджъри на държавни предприятия, ученици и т. н., - без да държи сметка за ефекта на тези обещания върху държавата като цяло. А това не е типично за съвременните всеобхватни (catch-all) партии, които се опитват да намерят най-разумния баланс между интересите на всички. Второ,
структурата на БСП е
дълбоко корпоративна -
в нея винаги са имали силно влияние лобита - на генералитета, на енергийния сектор и пр. В този смисъл много от "социалните" послания на партията могат да бъдат интерпретирани като опит за защита от конкуренция на вкопани корпоративни интереси. Тази вкопаност обяснява и изпълнението на обещания, вредни за обществото като цяло. Вземете например иначе необяснимата позиция на Румен Овчаров за ревизия на ангажиментите ни към ЕС по отношение на АЕЦ "Козлодуй": зад социалното говорене прозира защитата на ясен корпоративен интерес, прокарван дори за сметка на интересите на страната в такъв деликатен преговорен момент като сегашния.
България има нужда от ясна идентичност в ЕС, за да спечели доверие - БСП е
ценностно раздвоена
и непредвидима партия
Един от основните фактори за доверието е предвидимостта - партньорите трябва да са наясно за позициите си по определени въпроси дори преди още те да са реално поставени. Това важи особено в ситуации, в които трябва да се спечели доверие от новоприет член на общност. Добра или не толкова добра, външната политика на сегашното правителство постигна нужната степен на стабилност и предсказуемост, което уверено превръща България в уважаван член и на НАТО, и на европейското политическо семейство. Вече са налице признаците на засилена солидарност към нас - и по отношение на либийския рекет с медицинските ни работници, и по отношение на членството ни в ЕС. Дори в такъв кризисен за ЕС момент България вече може да разчита на гласа на мнозина приятели. Ние не трябва да разочароваме тези приятели, а трябва да печелим нови с последователна, открита и честна политика.
Уви БСП е партия, която винаги е поставяла под съмнение онези решения, които са ни печелили най-трайни приятелства. По отношение на косовската криза - събитието, което бе ключово за приемането ни в НАТО, - социалистите бяха нерешителни и разколебани като ръководство и против необходимите решения като цяло. По отношение на Ирак, ако някой съдеше по БСП за позицията на България, би се зачудил на коя страна сме всъщност? И това в ситуация, в която на думи лидерите на партията подкрепят нашето участие в коалицията, водена от САЩ. Да не говорим какво биха разбрали партньорите ни в Европа - с Германия, Франция и Белгия ли сме или с Англия, Италия и цяла Източна Европа?
Ако трябва да обобщим посланията на БСП, ще стигнем до следното: в Ирак сме, но не съвсем, с Източна Европа сме, но не съвсем, и за Русия вече не мислим като за Големия брат, ама не съвсем... Ето това "не съвсем" е резултат от ценностното раздвояване на БСП, което няма как да ни спечели приятели в НАТО и ЕС.
И в това отношение Ирак далеч не е основният проблем. Европа сега е изправена пред тежка дилема. За да добие реален смисъл разширяването на ЕС, трябва да се отслаби протекционизмът на националните социални държави в рамките на целия континент. Източна Европа и България са жизнено заинтересувани от един такъв процес - иначе членството ни задълго би било номинално, с много ограничени права. Трудно е човек да си представи как БСП би загърбила собствената си реторика на социален протекционизъм, за да защитава интересите на страната на европейско ниво. Много по-вероятно е една водена от БСП България да защитава убедено френските интереси в ЕС. В най-добрия случай никой не би разбрал какво точно искаме, което обаче трудно би ни спечелило уважение и доверие.
Последната група аргументи засягат само тези, за които в политиката трябва да се спазват определени морални принципи. БСП е особена партия в това отношение - нейната революционна история винаги е поставяла под въпрос "буржоазния" морал и е проповядвала неговата радикална ревизия. Комунистическата реинтерпретация се състоеше в оправдаването на постигането на равенство чрез мащабно насилие. БСП вече отхвърля този тип аргументи. Но има поне един остатък от комунистическото ревизионерство в поведението на партията, който е много устойчив - оправдаването на преследването на социално равенство дори и на цена, която би дръпнала обществото като цяло назад. Опростенчески казано, БСП често е склонна да оправдава програми, които "изравняват" на по-ниска точка на обществено благосъстояние (равни в бедността) - партията все още не е развила идеологическа "спирачка", която да я предпазва от увличане по идеала за равенство, когато той влиза в конфликти с други значими социални ценности.
Всичко това се основава на една дълбоко вкоренена, по същността си
богомилска фиксация
върху равенството
като абсолютна ценност, която оправдава и социални, и морални нарушения, но чиято първа жертва неизменно е здравият разум.
БСП ясно съзнава колко привлекателно и секси е богомилското социално бунтарство. Ламбо възкресява богомилския дух, като миксира революционния си образ от "На всеки километър" с посланията за равенство и солидарност. Сливайки партийна история и настояще, призивът му е ясен: равенството изисква престъпването на граници и безстрашие, изисква жертви, но ние не сме се боели и не се боим от тях!
Човек не трябва да е консерватор, за да приеме такова заиграване за опасно. Левите на Запад са успели да прокарат ясно границата, до която социалното бунтарство може да нарушава моралната тъкан на обществото. Лейбъристите във Великобритания успяха да спечелят три последователни мандата едва след като убедиха обществото, че няма да преследват равенство и солидарност на непоносима обществена цена. Левите в Германия, също наследници на революционно минало като нашите социалисти, трябваше десетилетия да убеждават всички в привързаността си към немския основен закон, който предпоставя абсолютна защита на индивидуалните права: никакво преследване на социално равенство не може да стане за сметка на нарушаването на тези права.
Проблемът с БСП е, че тя не е дала гаранции, че за нея такива ограничения наистина съществуват. Докъде ще стигне Ламбо в преследване на идеологическите си фантазми остава дълбоко неясно. А гаранциите трябва да дойдат под формата на едно дългоочаквано осмисляне и отсяване на партийното миналото - с изоставянето на шмайзера и кадесарската значка и с прегръщането на демокрацията с всичките й очевидни недостатъци. Това отсяване не е въпрос на предизборен театър, а на преоценка на личности и съдби, и то не само на хора, отишли си от този свят, но и на актуални членове и симпатизанти. А това е болезнен процес, който партията отлага вече шестнадесета година. Докато Ламбо е раздвоен между шмайзера, значката и лоялността към демокрацията обаче, гласуването за БСП в България ще има винаги онзи сладникаво-горчив привкус на моралното прегрешение.
Все пак БСП трябва да бъде поздравена за пътя, извървян от тоталитарната й предшественица до днес. Гласуването "за" или "срещу" БСП вече не може да се сведе само до политическа интуиция и инстинкт, а изисква труден баланс на аргументи. Далеч по-лесно е обаче да следваш сладникавата горчивина на изкушението.
--------
* Даниел Смилов е програмен директор в Центъра за либерални стратегии.
|
БСП се определя като партия на бедните.НДСВ СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАТО ПАРТИЯ НА 25% успели и богати Българи цит.-ШУЛЕВА .Е кажете тогава за кого да гласуваме . Само че не почвайте пак с Атака.
Лошото е че немаме достатъчно мексиканци............. 
